Решение № 261894 от 17.12.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 17.12.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.ЛОРА

ДИМОВА при секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 12067 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 154146 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 15003 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 63-ти състав е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Е.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 422 ГПК във вр. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 1 175, 79 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 27.94 лв. – главница незаплатена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателно изплащане на дължимите суми, като е отхвърлен искът за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. в размер на 106, 58 лв., както и искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. за сумата от 4, 64 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 84692/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в. Признато е за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 422 ГПК във вр. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 754, 72 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателно изплащане на дължимите суми, като е отхвърлен искът за главница за разликата над уважения размер от 754, 72 лв. до пълния предявен размер от 881, 84 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 30.10.2014 г., както и иска лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. в размер на 43, 66 лв., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 84692/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в. Е.М.М. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените по делото разноски, както следва: 24.07 лв. – държавна такса в заповедното производство, 22,

88 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 16, 94 лв. – държавна такса за исковото производство, 45, 77 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 91, 54 лв. – разноски за експертизи. Д.М.М. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените по делото разноски, както следва: 22, 88 лв. – държавна такса в заповедното производство; 21, 75 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 15, 09 лв. – държавна такса за исковото производство 40, 77 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 81, 54 лв. – разноски за експертизи. „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Е.М.М. сумата от 25, 37 лв. – адвокатско възнаграждение и на Д.М.М. сумата от 55, 35 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено с участие на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5120069/12.07.2019 г. по регистъра на СРС на Е.М.М., подадена чрез адв. К.Г. от САК с пълномощно по делото пред първа инстанция, с която първоинстанционното решение се обжалва в частите, с които е признато за установено, че ответникът жалбоподател дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 175,

79 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 27.94 лв. – главница незаплатена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.22017 г. ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателно изплащане на дължимите суми. Според въззивника решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Твърди, че между него и „Т.С.“ ЕАД не съществува договорно отношение, както и че не притежава качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот. Сочи, че през процесния период не е живял на адреса, на който е топлоснабденият имот, не е ползвал услугите на топлофикационното предприятие и не дължи заплащането им, като се позовава на молба – декларация, видно от която единствен потребител на топлинна енергия за имота е бил Д.М.М.. Твърди, че „Т.С.“ ЕАД е сключила изричен писмен договор за продажба на топлинна енергия с Д.М.М. на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което само наследникът, на чието име е открита партидата е легитимиран да отговаря. При това положение счита за ирелавантно дали самият той Е.М.М. притежава вещни права по отношение на недвижимия имот. Иска отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 5126992/26.07.2019 г. по регистъра на СРС, подаден от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Божидар Георгиев с приложено към нея пълномощно.

Поддържа се, че разпоредбите на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 153 ЗЕ, на които се позовава въззивникът, имат различен предмет, като първата урежда отношенията във връзка с продажба на топлинна енергия за небитови нужди. Сочи, че отношенията по продажба на топлинна енергия за битови нужди са регламентирани в чл. 150 ЗЕ и се осъществяват при публично известни общи условия, а договорът в този случай е неформален. Поддържа още, че откриването на партида на едно лице има счетоводно значение за нуждите на доставчика на топлинна енергия, но не изключва възможността доставената топлинна енергия да се ползва и от друго лице. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Трето лице-помагач на ответника „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по делото.

В откритото съдебно заседание на 05.11.2020 г. въззивникът Е.М.М. не се явява и не изпраща представител. Подал е писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата, иска първоинстанционното решение да бъде отменено и претендира разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. Постъпила е писмена молба, с която заявява, че поддържа отговора на жалбата, счита същата за неоснователна.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомореност на претендираното от страна на въззивника адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не изпраща представител и не изразява становище.

За откритото съдебно заседание е бил призован и другият ответник в първоинстанционното производство Д.М.М., същият не се е явил и не е изпратил представител.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2005845/06.03.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Е.М.М. с ЕГН ********** и Д.М.М. с ЕГН **********, с която ищцовото дружеството е поискало от съда да признае за установено на основание чл. 422 вр. 415 ГПК по отношение на ответника Е.М.М., че му дължи сума в общ размер от 1 314, 96 лв., от които сумата 1 175, 79 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., отразена в обща фактура № ********** от 31.08.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., обща фактура № ********** от 31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., обща фактура № **********/31.07.2017 г. за отоплителен сезон 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и сумата от 106, 58 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер 32, 58 лв., представляваща 27, 94 лв. – главница 4, 64 лв. – лихва, ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането и по отношение на ответника Д.М.М., че му дължи сума в размер на 925, 50 лв., от които сумата 881, 84 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., отразена в обща фактура № ********** от 31.08.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., обща фактура № ********** от 31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., обща фактура № **********/31.07.2017 г. за отоплителен сезон 01.05.2016 г.

– 30.04.2017 г. и сумата от 43, 66 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г., ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Уточнена с писмена молба с вх.

№ 5133127/20.08.2018 г. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело № 84692/2017 г. на Софийски районен съд, 63 с-в.

Исковата молба е връчена на ответника Е.М.М. на 04.12.2018 г. и след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на 15.01.2019 г. е подал отговор на исковата молба чрез адв. К.Г., в който е оспорил предявените искове по основание с твърдението, че не притежава качеството на потребител на топлинна енергия. Евентуално оспорва квотите, в които ищецът твърди, че отговаря, като поддържа, че отговаря до ¼ ид.ч. за задълженията към доставчика на топлинна енергия.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът

Д.М.М. е подал отговор на исковата молба чрез адв. К.Г., в който е оспорил предявените искове по основание, направил е възражение за погасителна давност, твърди, че не дължи повече от ¼ от претендираните вземания.

С определение от 17.04.2019 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Т.с.“ ЕООД Към делото е приложено заповедно дело № 84692/2017 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3092275/01.12.2017 г. е издадена заповед за изпълнение от 19.12.2017 г. по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Е.М.М. и Д.М.М. да заплатят по отделно по ½ част – всеки от двамата длъжници, на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 351, 59 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 01.12.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 213, 17 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г., сумата от 55, 88 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 01.12.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9, 28 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. и 102, 60 лв.

– разноски по делото, от които 52, 60 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, като сумите се разпределят с както следва: Е.М.М. да заплати 1 203, 74 лв., ведно със законна лихва от 01.12.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 106, 58 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г., мораторна лихва в размер на 4, 64 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. и 51, 30 лв. – разноски по делото, представляващи 26, 30 лв. – държавна такса и 25 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, а Д.М.М. да заплати 1 203, 74 лв., ведно със законна лихва от 01.12.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 106, 58 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г., мораторна лихва в размер на 4, 64 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. и 51, 30 лв. – разноски по делото, представляващи 26, 30 лв. – държавна такса и 25 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Посочено е, че длъжниците са ползвали доставена от кредитора топлинна енергия през процесния период за топлоснабдения имот, находящ се в гр.