Решение № 1204 от 17.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20201110143885 по описа за 2020 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от [фирма] срещу Д. Д. Б. за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 4595.89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ****** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 1100.92 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 31.08.2020 г.; сумата 24.80 лв. – такса за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г. и сумата 6.53 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2020 г.

Претендира се и законна лихва от дата на подаване на исковата молба – 11.09.2020 г. до окончателното плащане и разноски. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с М. И. Б.а /наследодател на ответника/ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия на [фирма] купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в съответния срок, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата. Излага и, че ответникът не е заплатил дължимата такса дялово разпределение, за което също се дължало обезщетение за забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, на който препис от исковата молба и приложенията е връчен лично, не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

1

Съгласно чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

С исковата молба и в съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, редовно призовани по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото разпореждане от 19.01.2021 г., не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. От писмените доказателства по делото, може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо за налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да се уважат, като се присъди и законна лихва върху главниците от дата на подаване на исковата молба /11.09.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Претендирани са разноски от ищеца и са представени доказателства за направата на такива. В тежест на ответника ще се възложат разноски в общ размер на 329.13 лв., от които 229.13 лв. за заплатена ДТ и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на [фирма], ЕИК ********, основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 4595.89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ****** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 1100.92 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 31.08.2020 г.; сумата от 24.80 лв. – такса за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2020 г. до окончателното изплащане и сумата 6.53 лв.

– обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 329.13 лв. – разноски по 2 делото.

Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред СГС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3