Решение № 5898 от 21.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4929/2024
- Вид
- Решение № 5898
- Подписан
- 21.09.2026
- В сила
- 21.09.2026
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5898 гр. София, 21.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100504929 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на А.
П. чрез адвокат Д. срещу Решение 3792 от 01.03.2024г., постановено по гр. д. № 46837/2023г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД иск по чл. 439 ГПК за недължимост на суми за които има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 607/2011г. на РС-Мездра и е образувано изп.дело 2423/2023г. на ЧСИ Г.К..
Прави оплакване за неправилни изводи на СРС за отхвърляне на иска, поради неправилен извод на СРС, че с действия предприети след перемпция е възможно да се прекъсва погасителна давност.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира, че решението на СРС е валидно и допустимо.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Не се спори по делото и се доказва от изпълнителния лист, че същият е издаден н а 18.07.2011г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК издадена на 08.06.2011г. по ч.гр.д. 607/2011г. на РС – Мездра.
Не се спори, че заповедта е влязла в сила. Липсват доказателства от които да се установи точната дата на влизане в сила на заповедта и следва да се приеме, че това е датата на издаване на изпълнителен лист, доколкото по заповед издадена по чл. 410 1
ГПК изпълнителен лист се издава само при нейното влизане в сила.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира СПН и новата давност е тази по чл. 117 ЗЗД, ал. 2 – винаги пет години както за главниците така и за лихвите. С влизането в сила на заповедта се прекъсва давността- в случая на 18.07.2011г.
Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 93 от 17.05.2021г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV Г. О. е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и срока на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като нова давност тече от влизане в сила на заповедта.
От материалите по делото се установява, че изп. дело № 83/2013г. на ЧСИ В.Й., с рег.№ 721 на КЧСИ, е образувано на 23.01.2012г. по молба от 09.01.2012г. В молбата се съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, което я прави редовна.
Съгласно практиката на ВКС, при действието на ППBC № 3/18.11.1980г., искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано.
При изпълнителни дела, вече прекратени към 26.06.2015 г. (т.е. преди обявяването на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., с което изрично ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило сила), включително по право, независимо дали съдебният изпълнител е постановил нарочно постановление за това, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на перимираното дело изпълнително действие (Решение № 50014 от 15.01.2025г. на ВКС по гр. д. № 787/2022г., IV г. о., ГК, Решение № 132 от 14.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1314/2023 г., II т. о., ТК). В този смисъл са и разясненията в мотивите по т. 3 на ТР 2/2023г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, изпълнителното дело е образувано преди обявяването на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., като след подаване на молбата за образуването му – до 04.06.2018г., когато е постъпила молба за налагане на запор върху банкови сметки от конституирания нов взискател, а именно „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, като цесионер на вземанията от първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, не са били предприети изпълнителни действия. С оглед на това, образуваното през 2012 г. изпълнително дело е прекратено по право, считано от 09.01.2014г., независимо от липсата на нарочно постановление на съдебния изпълнител, доколкото същото има констативен характер, а перемпцията настъпва по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК).
При това положение давност би могла да изтече най-рано на 09.01.2019г.
Както се посочи по-горе, с молба от 04.06.2018г. взискателят е поискал запор върху банковите сметки на длъжника, което действие прекъсва давността.
Следователно, взискателят не е бездействал. Съгласно разясненията на посоченото погоре ТР 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, като няма значение и факта, че е настъпила перемпция на 09.01.2014г. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Следователно давността е прекъсната отново на 04.06.2018г. и би изтекла на 2
04.06.2023г.
От данните по делото се установява, че изп. дело № 83/2013г. на ЧСИ В.Й., с рег.
№ 721 на КЧСИ, е прието за продължаване от ЧСИ Ц.Н., с рег. № 756 на КЧСИ и е образувано изп. дело № 5838/2020г.
С молба от 18.02.2021г. по изп. дело № 5838/2020г. на ЧСИ Ц.Н., с рег. № 756 на КЧСИ, взискателят е поискал запор върху банковите сметки на длъжника, с което действие отново е прекъсната давността. Дали съдебният изпълнител е бездействал и не е предприел изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, както бе посочено по-горе, е без значение и това не се отразява на настъпилото прекъсване на давността.
Нова давност би изтекла на 18.02.2026г. Исковата молба е от 22.08.2023г. и към нейното предявяване давността не е изтекла.
С нейното депозиране давността е спряна и не тече. Трайно установилата се практика на ВКС е в смисъл, че ако давността не е изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК, то той е неоснователен и че след предявяване на иска давност не тече (Решение № 50011 от 22.11.2024г. на ВКС по гр. д. № 2502/2021г., IV г. о., ГК; Решение № 50128 от 20.03.2024г. на ВКС по гр. д. № 1106/2021г., IV г. о., ГК; Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023г., IV г. о., ГК, Решение № 50108 от 19.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 1436/2021г., III г. о., ГК; Решение № 21 от 11.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 439/2023г., III г. о., ГК ; Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г. о., ГК; Решение № 50017 от 27.03.2023г. на ВКС по гр. д. № 720/2022г., IV г. о., ГК).
Предвид изложеното решението на СРС е правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
Само въззиваемият ответник има право на разноски за въззивната инстанция.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че следва да се определи в размер от 50 евро, с оглед на ниската правна и фактическа сложност на делото, чийто изход е изцяло обусловен от задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС и при неявяване на представител на дружеството пред въззивния съд, а само депозиране на писмени молби.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 3792 от 01.03.2024г., постановено по гр. д. № 46837/2023г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в.
ОСЪЖДА А. Л. П. с ЕГН **********, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225, сумата от 50,00 евро – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4