Решение № 102 от 20.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Русе, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520102483 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, чрез адв. Е. К., с която са предявени установителни искове срещу В. М. В., ЕГН **********, с пост. адрес: с. *** и наст. адрес: гр. ***, в качеството му на клиент на ищцовото дружество като ЕТ„Н. В. - В. В.“ ЕИК ***, /заличен търговец от 06.12.2021 г./, с кл. № ***, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с абонатен № ***, в с. ***, магазин.

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.

Правото, предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ за сумата от 298,31 лв.- главница произтича от следните обстоятелства: по сключен договор в полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане, представляващо цена за достъп за ползвана електрическа енергия /неплатена мрежова услуга/ за периода от м.12.2021 г. до м.09.2022 г. по 10 бр. фактури издадени в периода 14.01.2022 г. до 14.10.2022 г.

Правото, предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 20,39 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 03.02.2023 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.02.2023 г., произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение.

1

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор от пълномощника му адв. Я. П. АК-Русе, който оспорва иска като недопустим, тъй като е посочен ответник физическо лице, за ползвана ел. енергия от юридическо лице. Оспорва иска и по основание и размер и моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Сочи, че СТИ е било демонтирано с протокол № 5742664 от 11.01.2021 г. и му е било спряно ел. захранването, не е бил монтиран нов електромер /СТИ/, не е бил присъединен към ел. мрежата на ищеца.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.03.2023 по ч.гр.дело № ***/*** г. на РРС, с която е разпоредено на В. М. В., ЕГН **********, да заплати сумата от 298,31 лв.- главница представляващо цена за достъп за ползвана електрическа енергия /неплатена мрежова услуга/ за периода от м.12.2021 г. до м.09.2022 г. по фактури издадени в периода 14.01.2022 г. до 14.10.2022 г. и 20,39 лв. мораторна лихва, за периода от 24.01.2022 г. до 03.02.2023 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.03.2023 г., както и сумите от 25,00 лв. - заплатена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По заповедното производство ответника е подал възражение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

От приетите по делото писмени доказателства: Справка за потреблението; Извлечение за фактури и плащания; Извлечение от сметка;

ФП № 0317956340/14.1.2022 г., Приложение А; ФП № 0319097331/14.2.2022 г., Приложение А; ФП № 0320243706/14.3.2022 г., Приложение А; ФП № 0321388726/14.4.2022 г., Приложение А; ФП № 0322511905/13.5.2022 г.

Приложение А, ФП № **********/14.6.2022 г., Приложение А; ФП № 0324839628/13.7.2022 г., Приложение А; ФП № 0325983507/12.8.2022 г., Приложение А; ФП № 0327142177/14.9.2022 г., Приложение А; ФП № 0328275609/14.10 2022 г., Приложение А; 3аявление № 4481363/24.04.2017 г.;

Договор за наем от 10.04.2017 г.; Заявление № 4717153/11 12.2017 г., Констативен протокол № 17127865/2016 г.; Протокол № M 7190616/2019 г.;

Констативен протокол № 5742664/2021 г.; Констативен протокол № 5631751/07.09.2022 г., Писмо от 23.06.2022 г., Удостоверение за наследници от 03.09.2021 г. и Обяснение на фактура от 26.09.2023 г., се установява, че В. М.

В. е потребител на доставяна от ищеца електрическа енергия качеството му на клиент като ЕТ„Н. В. - В. В.“ ЕИК ***, /заличен търговец от 06.12.2021 г./, с кл. № ***, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление в с.

***, магазин, като ползваната от него електроенергия била заплащана по счетоводна партида с аб. № с абонатен № ***. Били издадени 10 бр. фактури за периода от 14.01.2022 г. до 14.10.2022 г., на обща стойност 298,31 лв., които В. М. В. не заплатил в срок.

2

Следва да се приеме, че задължението е за цена за достъп за ползвана електрическа енергия /неплатена мрежова услуга/ при наличие на облигационни отношения заявени от ответника със Заявление № 4481363/24.04.2014 година на лист 32 от гр.дело № ***/*** по описа на РРС и Заявления № 4717153/11.12.2017 г. на лист 40 от същото дело.

Видно от представеното актуално състояние на ЕТ „Н. В. - В. В.“ за заличен търговец е отразено датата на поемане на търговското предприятие ЕТ на 28.02.2017 г. от наследник по реда на чл.60, ал.2 ТЗ.

Видно от представения Констативен протокол на л. 45 на 11.01.2021 г. е извършена проверка на съществуващ електромер. Той е същият номер, който фигурира на този протокол от 2022 г. на л. 46 и където пише, че е демонтиран.

Същият електромер е монтиран и стикерът му е залепен на протокол от 08.08.2019 г. Констатирано е в протокола от 11.01.21 г., че параметрите на електромера отговарят на предварително зададените и е отразено, че е „параметризиран“. Поради пропуск, че не било зачеркнато в протокола монтаж, демонтаж, съществуващ. С Констативният протокол от 07.09.2022 г. временно се ограничава ползването на електроразпределителната мрежа и електромерът е демонтиран окончателно. А претенцията по делото е за периода от м.12.2021 г. до м.09.2022 г., когато електромерът е бил демонтиран.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца „Енерго-Про Продажби” АД цели да установи, че В. М. В. му дължи парични суми за доставена ел. енергия по 10 бр. фактури издадени в периода 14.01.2022 г. до 14.10.2022 г. и 20,39 лв. мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 03.02.2023 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, а длъжникът е подал възражение в срок.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

В. М. В. е страна по валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия при Общи условия - Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД. Спрямо него, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, общите условия са произвели обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

По делото не се спори, че В. М. В. е бил наемател на недвижим имот, находящ се в с. ***, магазин, с аб. № ***, и който съгласно представените по делото писмени доказателства е имал сключен договор с ищеца за доставка и потребление на ел. енергия в ползвания от него имот през периода от м.12.2021 г. до м.09.2022 г. От представените Общи условия за продажба на ел.

3 енергия - чл.17, т.2 се установява, че потребителите, следва да заплащат използваната в имота ел. енергия. За месечните дължими суми продавачът издава и изпраща фактури на купувачите, съгласно чл.18а, ал.2 от общите условия. Видно от представените 10 бр. фактури издадени в периода 14.01.2022 г. до 14.10.2022 г., се установява по категоричен начин, че ищецът доставил ел. енергия в имот с аб. № № ***, в с. ***, магазин, ползван от В. М.

В., за периода от от м.12.2021 г. до м.09.2022 г. на обща стойност 298,31 лв.главница, който не му е заплатил тази сума.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за установяване на дължимостта на начислената от ищеца сума се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените Общи условия, които се прилагат към сключения договор, по който страна е наследодателя на ответника – чл.38 указва, че потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В конкретния случай В. М.

В. не е заплатил претендираните суми в срок. По делото са ангажирани доказателства за размера на лихвата за забава съгласно представеното извлечение от сметка и фактурата, от които се установява, че поради неплащане в срок на задължението ответникът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 20,39 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 03.02.2023 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 14.02.2023 г.

Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски по настоящото дело 555 лв. /заплатена държавна такса – 75 лв. и адвокатско възнаграждение 480 лв., са в тежест на В. М. В.. По заповедното производство ответникът следва да заплати сумата 75 лв. разноски на ищеца за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. В., ЕГН **********, с пост. адрес: с. *** и наст. адрес: гр. ***, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 298,31 лв.- главница представляваща цена за достъп за ползвана електрическа енергия /неплатена мрежова услуга/ за периода от м.12.2021 г. до м.09.2022 г. по 10 бр. фактури издадени в периода 14.01.2022 г. до 14.10.2022 г., в качеството му на клиент на ищцовото дружество като ЕТ„Н. В. - В. В.“ ЕИК ***, /заличен търговец от 06.12.2021 г./, с кл. № ***, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на 4 потребление с абонатен № ***, в с. ***, магазин, както и сумата 20,39 лв. мораторна лихва, за периода от 24.01.2022 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.03.2023 до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 10.03.2023 по ч.гр.дело № ***/*** г. на РРС.

ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, с пост. адрес: с. *** и наст. адрес: гр. ***, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.

“Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 75 лв. разноски по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на РРС, както и сумата от 555 лв.- разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5