Решение № 20829 от 15.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20829 гр. *****, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110****176 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на **** срещу Л. Г. Ц., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № *****, а именно: сумата от 3 222.46 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 511.82 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.; сумата от 30.15 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 6.10 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57768/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово разпределение.

Излага, че ответникът е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва провеждането на Общо събрание на 1 етажната собственост, на което да е постигнато съгласие на собствениците в сградата относно присъединяването й към топлопреносната мрежа. Оспорва сключването между третото лице – помагач и етажната собственост на договор за дялово разпределение, а евентуално твърди, че срокът на сключения договор е изтекъл. Оспорва годността на уредите за индивидуално отчитане. Оспорва ищцовите Общите условия да са публикувани и одобрени в съответствие със законовите изисквания. Оспорва претенциите поради липса на представени фактури за исковия период. Оспорва претенциите за лихви поради липса на връчена покана. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на процесните суми.

Третото лице – помагач на страната на ищеца **** изразява становище, че дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в съответствие с нормативната уредба, поради което исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57768/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на вземането, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

2

В случая ответникът оспорва надлежното присъединяване на сградата, в която се намира процесният имот, към топлопреносната мрежа поради липса по делото на протокол от Общото събрание на етажната собственост, в който да е изразено съгласие за това.

Действително по делото не е представен от ищеца такъв протокол. Приет е обаче като писмено доказателство Протокол от Общо събрание на етажните собственици от 16.10.2000 г., в който е посочено, че етажните собственици ползват топлинна енергия от „Топлофикация“, и е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ****, като възражението на ответника за противоречие относно датата на провеждане на това Общо събрание е неоснователно, защото другият представен протокол касае различна сграда /вх. Б/. Съдът счита, че вземането на решение от етажните собственици за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ представлява косвено доказателство за изразено по-рано от тях съгласие за топлофициране на сградата. Противният извод – че лица, които не са съгласни с топлофицирането на сградата, въпреки това са изразили съгласие за извършване на услугата за дялово разпределение по отношение на същата тази сграда, би противоречал на житейската логика, при положение че тази услуга е неразривно свързана с наличието на топлоснабдяване. Освен това в случая от заключението на съдебно-техническата експертиза и от представените от третото лице – помагач писмени доказателства е видно, че сградата продължава да е топлофицирана и през исковия период, като ответникът нито твърди, нито доказва да е взето решение от етажните собственици за прекратяване на топлоснабдяването при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ.

В случая от Нотариален акт № ****, ***, дело № **** г. на Първи нотариус при СРС, за собственост върху жилище /апартамент/, построено върху държавно място от *****, ****, се установява, че от 1979 г. Л. Г. Ц. е собственик на апартамент ***, находящ се в ****. Той нито твърди, нито доказва преди или по време на процесния период да се е разпоредил с правото си на собственост върху имота. Следователно именно той е материалноправно легитимиран да отговаря за задължението за доставената в имота топлинна енергия през исковия период.

Не се доказа по делото ответникът да е подал декларация по чл. 108 ЗЕЕЕ /отм./, че не желае да бъде потребител на топлинна енергия и че иска прекратяване на топлоснабдяването. В тази връзка е уважено искането му за задължаване на ищеца да представи такава декларация, но последният изрично посочва, че не разполага с такъв документ, като същият не е представен и от ответника в качеството му на твърдян декларатор. Отделно от това, от чл. 108, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./ следва, че дори и да е подадена такава декларация и да е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имотите, то съответното лице остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ето защо съдът намира, че подаването на такава декларация не е доказано, но дори и да бе доказано, то не би рефлектирало върху извода за наличие на пасивна материалноправна легитимация за ответника.

3

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в град *****, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, чието надлежно публикуване в един централен и един местен всекидневници е служебно известно на съда, за което страните са уведомени с Определение № 31491/08.09.2023 г. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент ***, находящ се в ****, с абон. № *****.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, са представени по делото общи фактури, писмени доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.

От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които макар и понякога да са извършвани след изтичане на законовия срок, са приключвали със заключение за съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. През процесния период в имота е имало 4 бр. радиатори без индивидуални разпределители на разходите за отопление, като е липсвал и водомер за топла вода. Абонатът не е осигурявал достъп до имота за отчет. Поради това и поради липсата на уреди за дялово разпределение фирмата за дялово разпределение е начислявала служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчислената от вещото лице служебна топлинна енергия съвпада с отразената в изравнителните сметки, а за битово горещо водоснабдяване е начислявала служебно топлинна енергия за 1 бр. лице с разходна норма 140 л/денонощие. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчислените от вещото лице стойности на топлинната енергия от сградната инсталация съвпадат с отразените в изравнителните сметки. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Неоснователно е възражението на ответника, че данните от общия топломер са неверни, защото не е минал съответния метрологичен контрол. От разясненията на вещото лице Т. в открито заседание се установява, че щом всички проверки на общия топломер са приключвали със заключение за съответствие, дори и да са извършвани след законоустановения срок, установеното съответствие от техническа гледна точка е достатъчно за извод, че топломерът е бил годно средство за търговско измерване през целия 4 исков период.

Възражението на ответника, че липсват доказателства, че измервателните уреди в имота през исковия период са били годни, е ирелевантно, доколкото в случая такива изобщо не е имало, а и не е бил осигурен достъп до имота на фирмата за дялово разпределение, поради което топлинната енергия не е начислявана на база показанията на уреди в имота.

Преценявайки заключението на съдебно-техническата експертиза и документите за извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач на ищеца, съдът намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот.