Протоколно определение № 55 от 05.03.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 55 гр. Варна, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Янко Д. Янков

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора С. Д. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600072 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:19 часа се явиха:

Жалбоподателят Л. А. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Р. К. от АК – Разград, надлежно упълномощен отпреди.

Жалбоподателят П. заявил, че не желае да се явява в съдебното заседание.

За АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор С. А..

АДВ. К.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. К.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам подадената жалба с всички доводи в нея. Продължаваме да твърдим, че Окръжен съд – Разград е направил правните си изводи по погрешна посока. Имаме предвид както правото на труд, така и разпоредбата, която изисква при наличие на положителни характеристични данни да се приеме, че не е налице опасност нито да се укрива, нито да въздейства на свидетелите. Макар и с не съвсем правилни примери сме показали, че опита за въздействие върху свидетели може да се осуети чрез нови или повтаряне на разпитите за около двадесет 1 минути на четири свидетеля пред съдия. Всъщност едно такова просто действие обезсмисля поставянето му под стража при условията на задържане или пък „Домашен арест“, който е свързан с поставянето на други спомагателни средства за контрол. Всички тези неща показват неправилния подход изобщо на съда и формалистичен подход към всяко едно искане на Прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение. Нашите две положителни характеристики, които успяхме да представим въпреки краткия срок за гледане на мярката, характеристиката, която е издал полицейски служител също не сочи на личност със завишена степен на обществена опасност. Прокурорът си е позволил в искането да интерпретира част от свидетелските показания, че едва ли не подзащитния ми се занимавал от години с такава дейност разпространение. Първо това говори много зле за Разградската полиция в един малък град да не знае, че от десет години някой прави нещо при положение, че продажбата на наркотици и тези неща са общоизвестни и явни. Освен това се пренебрегва важното писмено доказателство - трудовия договор, от който е видно, че той миналата година не е бил в България. Работил е, полагал е обществено-полезен труд, заживял е на семейни начела, опитва се да учи. Действително в него е намерено определено количество марихуана, намерен е и уред, който се ползва за мерене, ние не оспорваме тези доказателства. Важното е, че най-тежката или да речем изключителна мярка не е необходима в този случай, защото не са изпълнени първо законовите изисквания и второ защото ние пък сме представили писмени доказателства, които оборват хипотетичните доводи на Прокуратурата, които пък са заложени в съдебния акт. Затова считаме, че всяка една друга мярка успешно би могла да изпълни целите, които са поставени. В интерес на истината още в началото бяха подготвени и декларации от собственика на жилището, където е извършен обиска, че ако там търпи мярка „Домашен арест“ ще се опита да му въздейства положително.

Имаме декларация намерение за назначаване на работа ако и когато бъде приключено наказателното производство, ако той не е разбира се с мярка, която не позволява да работи. Тоест обществения-полезен труд, който той полага изначално при него не е опроверган по никакъв начин от доказателствата по делото. От това, че в един период от живота си е работил в Германия няма как да се правят изводи, че той ще се укрие. Няма причина да се укрива, защото е неосъждан. Имаме няколко положителни характеристики, съдействие на полицията и едно готово дело завършено, защото повече от четири свидетеля не ни трябват. Ние знаем практиката на съдилищата за този вид престъпления. Чакаме година, година и половина експертизи. За всичкото това време вместо един млад човек да работи ще трябва да седи или в ареста или да бездейства под „Домашен арест“. Не само защото съм защитник аз смятам, че за всеки един млад човек, за който съществува шанс трябва да му бъде даден. Моля да определите по-лека мярка.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, на свой ред ще Ви помоля да оставите решението на Окръжен съд – Разград, което е атакувано от 2 молителя и неговия процесуален представител по следните съображения.

Спор няма, изправени сме пред обозримо подозрение, подкрепено със съответните данни за извършено тежко умишлено престъпление, което е било извършвано така, както сочи съда в един продължителен период от време.

Няма спор, че очевидно в рамките на десет години обвиняемия не е бил в това, което сподели защитата. Няма как в продължение на десет години той да разпространява наркотици на територията на гр. Разград и това да остане извън полезрението на полицията. Очевидно той е попадал в подозрението на полицията, но тъкмо тръгнат по следите му и нашия човек напусне страната, отиде в Германия. Работил е там, има данни за това, ремонтирал е компютърна техника. Аз лично по моя преценка допускам, че стагнирането на немската икономика е станало причина той да реши да се върне в България, за да има по-стабилни доходи от друга дейност, която е предмет на разследването по настоящото дело. Споделям изцяло това, което първоинстанционния съд е посочил в мотивите на определението си, че към настоящия момент съществува опасност да бъде извършено престъпление от страна на молителя, което престъпление очевидно е имал предвид Окръжния съд престъпление срещу правосъдието, дотолкова доколкото поне към момента по моему така, както е приел и съда, съществува някаква опасност той да опита да повлияе на свидетелите по делото. Няма никаква пречка след промяна в обстоятелствата по делото и такава включително за каквато говори процесуалния представител на молителя, въпроса с адекватността на мярката да бъде поставен отново на вниманието на съда. Така или иначе моята позиция съответства на тази на първоинстанционния съд, че към настоящия момент адекватната мярка за неотклонение е тази която, съдът е преценил и е постановил. Моля за решение в този смисъл.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание

Въззивният състав, след като в своето тайно съвещание обсъди аргументите на частната жалба, заетите становища от участниците по предмета на делото, и след внимателно обмисляне на данните в досъдебното производство, приема следното:

Проверката по чл.64, ал.8 от НПК на определение от 23.02.2026 година по ЧНД №56/2026 година на Окръжен съд-Разград е по допустима частна жалба на защитника адв.К.. Проверката е инициирана спрямо акт по чл.64, ал.5 от НПК, който касае Л. П. – обвиняем по досъдебно производство №1873ЗМ-90/2026 година на РУ на МВР-Разград.

В предмета на процедурата окръжният съд е провел обоснована и законосъобразна оценка на данните в насока дали е налице обосновано подозрение по авторството на деянието. Самото деяние по обективна характеристика се извлича от постановление за привлича на П. като обвиняем, от дата 20.02.2026 година – държане без надлежно разрешение с цел разпространение на марихуана с тегло около 346 грама. На този етап на разследването и въззивният състав се съгласява, че гласните доказателства в показанията на свидетелите А., Н., Д., С. и Ш., както и действията по 3 претърсване и изземване, довели до снабдяване на доказателствената маса с веществени доказателства – ел.везна, гриндер, зелена тревиста маса в пакет с тегло около 346гр, реагирала на съответен тест за марихуана, са достатъчни да убедят независимия наблюдател, че обвиняемият е съпричастен към инкриминираното деяние.

Частната жалба е насочена към опровергаване на изводите на окръжния съд относно рисковете по чл.63, ал.1 от НПК, като заетите съображения в нея имат известна основателност. Става въпрос за проведената от контролираната инстанция оценка на опасността от укриване, която по мнение на настоящия въззивен състав не намира фактическа основа в материалите по делото.

Безспорно е, че обвиняемият е осъществявал правото си на труд извън България, по което положение са представени трудов договор и допълнително споразумение към него, събрани са и гласни доказателства, че след юни 2025 година обвиняемият се е установил в гр.Разград и е предприел действия да завърши средното си образование. Позоваването на правото на свободно придвижване в рамките на европейския трудов пазар, осъществено напълно законно, не може да обоснове никаква опасност от укриване, не може и на тази основа разумно да се предполага използване на контакти с цел преднамерено избягване на наказателното преследване. Не са събрани също така данни, които да сочат, че обвиняемият се е укривал, променяйки без съответно отразяване адресите си на местоживеене. От характеристика на кмета на с.Дряновец се установява, че Л. П. е познат за местната общност във връзка с постоянния си адрес на местоживеене в селото, но обвиняемият пребивава предимно на адрес в гр.Разград, ул.*******“ №17, който факт, от показанията на св.А. и съответна справка в досъдебното производство, е известен на органите на МВР, там е бил намерен и самият деец.

Изводът на окръжния съд за реална опасност от извършване на престъпление, в случай на мярка за неотклонение, различна от тази по чл.63 от НПК обаче е обоснован и законосъобразен. Тази опасност се подкрепя на първо място от установения с гласни доказателства в известна степен траен и конспиративен подход на обвиняемия по разпространение на наркотични вещества. На този етап обосновано може да се предполага, че дейността не е инцидентна. За това говори и количеството инкриминирано наркотично вещество, което освен, че е със значителен грамаж, е намерено в колата на обвиняемия, за която част от свидетелите сочат да е основно средство за придвижване в случаите на разпространителска дейност. На така идентифицираната доказателствена маса не се противопоставят успешно положителните характеристики на обвиняемия най-малко по две причини – първо, самата инкриминирана дейност е такава по характер и цел, че не се извършва публично и второ, събрани са данни за разпространителски действия и по постоянен адрес, което влиза в сериозна конфронтация с общественото впечатление за личността на обвиняемия. Върху оценката на реалността на риска от престъпление не влияят осезателно трудовите навици и текущият процес на придобиване на средно образование, защото макар и значими в морално-обществен план, тези дейности не са имали въздържащ ефект за личността на П.. На обществения интерес от временно ограничаване на правата на обвиняемия с цел законосъобразно протичане на наказателното производство не може да се противопостави и ситуацията на семейно 4 съжителство на обвиняемия, т.к. и този вид обвързаност не е имала ролята на контра-мотив спрямо разследваното деяние.

За разлика от окръжния съд, настоящият състав не намира подкрепящи данни в досъдебното производство за риск от престъпление против правосъдието, поради което и не възприема за основателна аргументацията в този аспект.

В заключение, този състав на апелативния съд счита проверяваното първоинстанционно определение за законосъобразно, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение с рег. №28/24.02.2026 г., произнесено на 23.02.2026 г. от Окръжен съд – Разград по ЧНД №56/2026 г., с което е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Л. А. П. , ЕГН ********** - обвиняем по Досъдебно производство №1873 Зм-90/2026 г. по описа на РУ на МВР-Разград.

Определението е окончателно.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10:32 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________