Решение № 341 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно административно наказателно дело № 20261100601918 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение № 87 от 09.01.2026 г., постановено по АНД № 16173/2025 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, обвиняемият В. Д. Х. е признат за виновен в това, че на 29.10.2024 г. в гр. София, в ж. к. „********, чрез нанасяне на удар с метален свещник в областта на тялото, причинил на сина си Д. В. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на гръдния кош, които наранявания реализират медикобиологичната характеристика – болка и страдание, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл.

130, ал. 2 НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,30 евро. Със същото решение обвиняемият е осъден да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 580,32 евро, а относно вещественото доказателство – диск, е определено да остане по делото до срока на съхранението му.

Постъпила е жалба от обвиняемия В. Д. Х., чрез служебния му защитник – адв. Д. Д., с която се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като се твърди, че обвиняемият не е 1 извършил така вмененото му престъпление. Навежда се оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е отказал провеждането на разпит на свидетеля Д. Х. в хода на съдебното следствие. Моли атакуваното решение да бъде отменено и обвиняемият Х. да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е предложен от СРП да бъде освободен от наказателна отговорност.

Настоящият въззивен състав прецени, че за правилното решаване на делото не се налага провеждането на съдебно следствие пред въззивната инстанция чрез разпит на обвиняемия, свидетели и вещи лица. Това становище на съда остана непроменено и в проведеното открито съдебно заседание.

Съдебното заседание пред въззивната инстанция е проведено в отсъствие на обвиняемия Х.. Същият е редовно уведомен за неговата дата и час и не сочи уважителна причина за неявяването си, а в заседанието се представлява от назначения си служебен защитник. С оглед на тежестта на повдигнатото му обвинение, а и с оглед на спецификите на първоинстанционното производството по реда на глава XXVIII НПК, които правила се прилагат субсидиарно и пред въззивната инстанция, настоящият въззивен състав намери, че за правилното изясняване на обективната истина не е необходимо личното присъствие на обвиняемия в съдебно заседание и неговото неявяване не представлява пречка за разглеждане на делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. Д. – служебен защитник на обвиняемия Х., поддържа така подадената от него въззивна жалба. Изтъква довод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, с което се нарушавало правото на защита на обвиняемия, а именно, че съдът е постановил определение, с което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, но след подаден протест срещу това определение, без да го връчи на насрещната страна и без да вземе нейното становище по процесуалния въпрос, първоинстанционният съд счел подадения протест за основателен и отменил определението си за прекратяване на съдебното производство. На следващо място се позовава на неравноправно третиране на страните по делото, поради което е направено искане за отвод на първоинстанционния състав, което, според жалбоподателя, неправилно съдът е оставил без уважение. Навежда се довод за необоснованост на обжалваното решение поради неправилно установена от съда фактическа обстановка по делото. Твърди се, че инкриминираното поведение на обвиняемия е било провокирано от неправомерно поведение на пострадалия, изразило се във възпрепятстване на личната свобода на обвиняемия, което съдът не взел предвид при установяване на релевантните факти по делото. Оспорва наличието на умисъл у обвиняемия за извършване на вмененото му престъпление. Счита още, че първоинстанционният съд не е следвало да обсъжда предхождащите деянието отношения между обвиняемия и пострадалия като баща и син. Прави оплакване и за изтърпяната над 2 месеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, което намира за несправедливо спрямо обвиняемия. Намира, че не са налице основанията обв.

Х. да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното 2 престъпление, поради което моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

Представителят на държавното обвинение застъпва становище, че в първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на обвиняемия Х., а решението е добре мотивирано, основаващо се единствено на събраните по делото доказателства, които са категорични. Пояснява, че в трите си разпита пострадалият от деянието е описал начина на неговото извършване, биологичните характеристики на телесното увреждане са установени и не са налице основания за ревизия на крайния резултат, с оглед на което моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и съгласно чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по внесено от СРП мотивирано постановление, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с оглед на което производството пред Софийски районен съд е протекло по реда на глава XXVIII НПК (чл. 375 и сл. НПК), озаглавена „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“.

Първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение при правилно изяснена фактическа обстановка, почиваща изцяло на събраните по делото доказателства. В съответствие с правилото на чл. 378, ал. 3 НПК районният съд е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в мотивираното постановление на прокурора. След извършена собствена преценка на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която съвпада с приетата от първата инстанция:

От фактическа страна:

Обвиняемият В. Д. Х., с ЕГН: **********, е роден на ******** г. в гр.

Етрополе, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, живее на адрес в гр. София, ж. к. „********. Същият е неосъждан.

В периода към 29.10.2024 г. обвиняемият Х. живеел в жилище в гр.

София, на адрес – ж. к. „********, където съжителствал заедно с бившата си съпруга – свидетелката Д.Д., и общият им син – свидетеля Д. Х..

Отношенията между обвиняемия и сина му – свид. Д. Х., били влошени.

Двамата често се карали, като се случвало обвиняемият Х. да нарича сина си с различни нецензурни думи, сред които „нещастник“, „боклук скапан“ и други подобни, като освен вербална агресия, се случвало да проявява и физическо насилие над сина си, като се опитвал да го удря.

3

От месец септември на 2024 г. свидетелят Д. Х. работел от дома си. Към този период обвиняемият бил безработен.

На 29.10.2024 г. сутринта свидетелят Д. Х. се намирал в стаята в дома си, която ползвал за офис, а майка му – свид. Д. била извън жилището, на работа.

Около 10:00 часа в апартамента се прибрал обвиняемият В. Х., който бил в нетрезво състояние. За да избегне поредната агресивна проява на баща си, свид. В. Х. заключил вратата на апартамента за няколко минути, с което попречил на обвиняемия да излезе навън. Когато последният разбрал, че е бил заключен, се разгневил, което довело до ескалация на агресията от негова страна. Обвиняемият взел метален свещник и ударил сина си в горната дясна част на гърба, с което му причинил кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на гръдния кош, а свидетелят Х. изпитал силна болка. Последният успял да отблъсне нападателя си и позвънил на спешния телефон – 112, след което на мястото пристигнал полицейски патрул, обвиняемият бил задържан и откаран във 02 РУ-СДВР.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена по безспорен и категоричен начин след самостоятелен прочит на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, ценени на основание чл. 378, ал. 2 НПК, както следва: показанията на свидетелите Д. Х. (л. 20, л. 100 и л. 123 от ДП), Д.Д. (л. 22 от ДП), П.Ц. (л. 52 от ДП) и Д.Г. (л. 53 от ДП), справка съдимост (л. 39 от ДП), справка от МВР, Дирекция Национална система 112 (л. 115 от ДП), заключение на СМЕ (л. 58 от ДП), заключения по КСППЕ на В. Х. (л. 61 и сл. от ДП) по КСППЕ на Д. Х.

(л. 102 и сл. от ДП), ВДС – диск (л. 114 от ДП).

Изброените доказателствени материали в тяхната съвкупност установяват по еднозначен и непротиворечив начин времето, мястото и авторството на деянието, както и механизмът на неговото извършване.

Въззивният съд намира, че въз основа на посочените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното производство по делото, правилно първоинстанционния съд е направил своите изводи за фактите, като е изложил достатъчен, логичен и обоснован доказателствен анализ в мотивите си.

От показанията на свидетелите Д. Х. и Д.Д. еднозначно и безспорно се установяват обстоятелствата около съвместното им съжителство с обвиняемия Х. на един адрес – в апартамент в „Надежда 1“ в гр. София, както и наличието на предходен брак между обвиняемия и свидетелката Д.. От посочените доказателствени източници се изяснява наличието на влошени отношения между обвиняемия и неговия син, които често ескалират в словесна и дори физическа саморазправа, като основния повод за това е проявата на неконтролируемо и агресивно поведение от страна на обвиняемия вследствие на злоупотреба с алкохол.

Свидетелят Х. дава подробно описание на инкриминираното деяние, осъществило се в дома му на 29.10.2024 г. сутринта, както и повода за 4 ескалиране на напрежението и демонстрираната физическа агресия от страна на баща му – обв. Х.. Същият свидетел описва нанесеният му от обвиняемия удар в гърба, предмета, с който деянието е осъществено, мястото, на което е попаднал въпросния удар, както и физическата болка, която е изпитал вследствие на удара. Тези негови показания изцяло кореспондират със споделеното от свидетелката Д.Д. – майка на пострадалия, на която последният се обадил непосредствено след въпросния инцидент и разказал за случилото се между него и баща му.

Показанията на свидетеля Х., дадени в три различни негови разпита на досъдебното производство, последният от които проведен пред съдия, са правилно оценени от първоинстанционния съд като подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, като същите се подкрепят и от служещите за проверка производни доказателствени средства – показанията на полицейските служители, посетили мястото на инцидента, както и тези на свидетелката Д.Д.. Пред изброените трима свидетели пострадалият е споделил за извършеното спрямо него нападение непосредствено след неговото осъществяване, като между тези гласни доказателствени средства не се констатира разминаване в изводимото от тях информационно съдържание.

За обстоятелството, че след като успял да отблъсне осъщественото от страна на обвиняемия нападение, свидетелят Х. е позвънил на спешния тел.

112, както и за впоследствие извършените действия по задържане и отвеждане в полицейското управление на обвиняемия от страна на отзовалите се на сигнала органи на реда, съдът основа своите изводи въз основа на показанията на свидетеля Х., който разказва за предприетите от него действия, които в пълнота се подкрепят от останалите събрани по делото доказателствени материали, а именно – показанията на полицейските служители П.Ц. и Д.Г., както и на предоставената от МВР - Дирекция Национална система 112 справка за обаждания на инкриминираната дата, видно от която в 10:21 и в 10:27 часа на 29.10.2024 г. са получени два броя телефонни обаждания от мобилния номер на свидетеля Х., като позвъняващият се е представил със същата фамилия.