Решение № 18075 от 25.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18075 гр. С. 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.. РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди дваде сет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.ева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110167140 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Д. И., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адв. Г. С. И., със служебен адрес в гр.

С. ул. „Б. И. .., ..против С.. районен съд, БУЛСТАТ ..., с адрес в гр. С. район Т. бул. „Г. М. Д.

С.“ №, представляван от административния ръководител.

В поправената искова молба се твърди, че срещу ищеца имало издаден изпълнителен лист от 10.12.2018 г. по НОХД № ../.. г. по описа на СРС за сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща дължима държавна такс а въз основа на постановената по делото присъда, влязла в сила на 06.12.2016 г. Въз основа на изпълнителния лис т и възлагателно писмо е образувано изпълнително дело № ..... по опис а на ЧС И С . Я . С постановления на съдебния изпълнител от 26.02.2019 г. и от 16.09.2020 г. с а предприети действия по принудително изпълнение, без такива да поискани от взискат е л я С.. районен съд – изпращане на запорно съобщение до „Б..“ АД и насрочване на опис на движими вещи.

Ищецът твърди, че от влизане в сила на присъдата, с която е осъден да заплати държавна такс а в размер на 120 лв. до датата на отправяне на и скане за извършване на изпълнително действие – 21.02.2025 г. е изтекъл общия погасителен давностен срок от пет години. Навежда и доводи за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона – на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Като излага тези обстоятелства, К. Д. И. обуславя правния интерес от предявяването на иск по чл. 439 ГПК за признаване за недължимостта спрямо ответника С.. районен съд на задължението за заплащане на сумата от 120 лв., за която има изпълнителен лис т от 10.12.2018 г., издаден по НОХД № ../.. г. по описа на СРС.

С исковата молба ищецът представя документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения ис к като неоснователен и недоказан. Твърди с е в отговора, че погасителния давностен срок за процесното вземане (държавна такс а за уважен граждански ис к в наказателния процес в размер на 120 лв.) е прекъснат с предприемането на действия за 1 възлагането му за събиране от частен съдебен изпълнител, както и с образуването на изпълнителното дело. Навеждат с е съображения, че ищецът е получил поканата за доброволно изпълнение и не е възразил срещу задължението в седемдневен срок от получаването й.

Ответникът не с е противопоставя на доказателствените искания, направени в исковата молба. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал.

В съдебно заседание ответникът не изпраща законен или договорен представител.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 10.12.2018 г. К. Д. И. е осъден да заплати по сметка на С.. районен съд сумата от 120 лв. – държавна такс а върху уважената час т от граждански иск.

Изпълнителният лист е издаден по наказателно общ характер дело № .. по описа за .. г. на С.. районен съд, Н..., .. състав, като в него е отбелязано, че присъдата е влязла в сила на 06.12.2016 г.

С възлагателно писмо с изх. № 116255 от 13.12.2018 г. на С.. районен съд и въз основа на изпълнителния лист, издаден по наказателно общ характер дело № .. по описа за .. г. на С.. районен съд, Н..., .. състав, е образувано изпълнително дело № 582 по описа за 2019 г. на Частен съдебен изпълнител С. Я. рег. и район на действие – С.. градски съд.

Със запорно съобщение, получено от третото задължено лице „Б..“ АД на 18.04.2019 г., е наложен запор на авоарите на ищеца по банковата му сметка в банката.

На 12.05.2019 г. длъжникът К. Д., чрез майка с и Ц. И.а, е получил съобщение за образуваното изпълнително дело.

С разпореждания от 16.09.2020 г., от 17.09.2021 г. и от 21.10.2021 г. на съдебния изпълнител с а насрочени опис и и оценка на движими вещи, собственос т на длъжника – ответника К. Д., но в изпълнителното дело няма данни описите да са извършени.

На 21.02.2025 г. взискателят С.. районен съд е депозирал молба за извършване на изпълнителни действия – запор на банкови сметки, трудово възнаграждение и превозни средства, възбрана на недвижими имоти и опис и продажба на движими вещи и недвижимо имущество , собственос т на длъжника К. Д.. Въз основа на тази молба е образувано ново изпълнително дело № 1137 по описа за 2025 г. на Частен съдебен изпълнител С. Я. рег. № и район на действие – С.. градски съд, но няма данни за предприети действия по принудително изпълнение.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:

Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Правната му сфер а се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.

Ищецът не е лишен от правен интерес от отричане на задълженията му по изпълнителния лист, издаден по наказателно общ характер дело № .. по описа за .. г. на С.. районен съд, Н..., .. състав, независимо от разпоредбата на чл. 173 ал. 2 от ДОПК.

Вземането, предмет на отрицателния установителен иск, е публично държавно вземане, тъй като попадат в приложното поле на чл. 162 ал. 2 т. 3 от ДОПК. В случаят събирането им е възложено на частен съдебен изпълнител при условията на чл. 2 ал. 3 от ЗЧС И и изпълнителното производство пред съдебния изпълнител с е развива по реда на ГПК, 2 съгласно изричната разпоредба на чл. 163, ал. 4 от ДОПК. Посоченият по-горе факт определя редът за защита срещу изпълнението на едно задължение, което според твърдения в исковата молба е погасено по давност. При извършването на принудително събиране по реда на ГПК съдебният изпълнител не разполага с правомощие да с е произнес е по възражението за давност, поради което средството за защита на длъжника е чрез предявяването на отрицателен установителен ис к по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК (в този смисъл определение № 11 от 25.04.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 8/2023 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Хайгухи Бодикян).

Разгледан по същество, искът е основателен.

Ищецът претендира отричането на парично вземане за държавна такса, за което е осъден с влязлата в сила присъда по наказателно общ характер дело № .. по описа за .. г. на С.. районен съд, .. състав.

Вземанията за разноски – държавни такс и в полза на ответника С.. районен съд, се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок , съгласно общата разпоредба на чл.

171 ал. 1 от ГПК. Давността за същите започва да тече от първи януари на годината, следваща тази на влизане в сила на присъдата, т.е. от 01.01.2017 г. Съгласно разпоредбите на чл. 172 ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, давността с е прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение и от прекъсването й започва да тече нова давност. Съдът счита, че в случая давностният срок е прекъснат с образуването на изпълнително дело № 582 по описа за 2019 г. на Частен съдебен изпълнител С. Я. рег. № и район на действие – С.. градски съд на 13.12.2018 г. и с налагането на запор на банковата сметка на ищеца (длъжник по изпълнителното дело) в „Б..“АД на 18.04.2019 г. След това действие по принудително изпълнение не с а извършвани такива, годни да прекъснат погасителната давност. С три различни постановления съдебният изпълнител е насрочвал опис и оценка на движими вещи на длъжника. Подадена е и молба от взискателя за извършване на действия по принудително изпълнение. В кориците на приложеното в цялос т изпълнително производство, обаче, липсват данни някое от тези действия по принудително изпълнение действително да е извършено. Ето защо, съдът приема, че погасителната давнос т е била прекъсната на 18.09.2019 г. (с налагането на запор на банковата сметка на длъжника) и считано от тази дата до датата на приключване на устните състезания по делото е изтекъл петгодишния давностен срок.

По гореизложените съоб р а ж е н и я , съдът намира предявения отрицателен установителен иск за основателен.

Ищецът не претендира присъждането на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

По иска, предявен от К. Д. И., ЕГН ********** против С.. районен съд, БУЛСТАТ ..., с адрес в гр. С . район Т. бул. „Г. М. Д. С.“ №, представляван от административния ръководител, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответника сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща присъдени разноски за заплащане на държавна такс а с присъда от 18.11.2016 г., постановена по наказателно общ характер дело № .. по описа за .. г. на С.. районен съд, Н..., .. състав.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез С.. районен съд до С.. градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

3

Съдия при С.. районен съд: _______________________

4