Определение № 36382 от 06.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3619/2025
- Вид
- Определение № 36382
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36382 гр. София, 06.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110103619 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 271482/02.09.2026 г. по описа на СРС от ищеца, с искане за изменение на Решение № 16203 от 17.08.2026 г. по ГД № 3619 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати разноски на евентуалния ответник.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на искането за изменение от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на същото по изложените съображения.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, в съответствие с разясненията, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молителят е представил своевременно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивите на посоченото решение съдът е приел, че се дължат разноски на евентуалния ответник, респ. отговорността за тези разноски следва да понесе ищецът, тъй като ответникът по главният иск няма вина за предявяването на иска срещу евентуалния ответник.
Действително съгласно Решение на Съда (четвърти състав) от 16 юли 2020 година по съединени дела C-224/19 и C-259/19 (CY срещу CaixaBank SA и LG и PK срещу Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA) член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
1
Разглежданият случай обаче е различен. Съдът не е присъдил разноски на ответника за това, че искът е бил частично отхвърлен, а са присъдени разноски на евентуалния ответник, по отношение на който искът не е бил разгледан, доколкото е бил уважен искът срещу главния ответник.
Евентуалният ответник е направил разходи за организиране на своята защита срещу евентуалния иск. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес.
Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено (така Определение № 347 от 10.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 17/2013 г., II т. о., ТК).
Предвид горното молбата за изменение се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Ето защо и на основание чл. 248 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение № 16203 от 17.08.2026 г. по ГД № 3619 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, инкорпорирано в молба с вх. № 271482/02.09.2026 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаването на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните в производството.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2