Решение № 1140 от 02.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. Варна, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110105681 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Е. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: с. С. О., общ. Д. ч., обл. В., ул. .... № ..., срещу А. Т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. ****, бул. .... № ..., сграда ...., ****, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 34,47 лева, след оттегляне на иска в частта за разликата над 34,47 лева до първоначално предявения размер от 60,00 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 28.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцата излага, че между нея и „К.“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 257832/28.05.2022 г., по силата на който на ищцата била предоставена сума в размер на 2198 лева, със срок на издължаване 24 месеца. Съгласно чл.

4.1 от договора, за обезпечаването на същия ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с А. Т. ЕООД. Такъв бил сключен и съгласно уговореното в него, ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на 1600 лева, от които тя заплатила 60,00 лева. Поддържа, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Твърди нееквивалентност на 1 престациите по договора, тъй като сумата, която се претендирала чрез него, съставлявала допълнителна сума в размер на над 60% от сумата на отпуснатия кредит, като по този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Отделно сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща; напротив, последният бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство, и то с предварително избрано от кредитодателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Счита още, че е нарушен размерът на ГПР и навежда твърдения за заобикаляне на закона, а именно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага, че уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Сочи, че наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидите на ответната страна и кредитодателя се установило, че същите са свързани лица, а именно едноличен собственик на капитала на А. Т. ЕООД е „К.“ ЕАД. Със сключването на договор за предоставяне на поръчителство се целяло оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на двата договора. Твърди, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя, не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата в качеството й на потребител.

Настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Т. ЕООД е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на процесния Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ответното дружество се е задължило да гарантира като поръчител задължението на ищцата по Договор за потребителски кредит № 257832/28.05.2022 г. с кредитор „К.“ ЕАД. Оспорва твърдението на ищцата, че е направила плащания в размер на 60,00 лева, като твърди, че сумата, заплатена от нея като възнаграждение за поръчителя, била в размер на 34,37 лева. Излага подробни доводи, че посочената сума е платена на валидно правно основание. Поддържа, че „К.“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които се договарят индивидуално с кредитополучателя, част от които са тези за обезпечението на договора, като кредитополучателят имал право да заяви и кредит без обезпечение. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин, не били два отделни кредитни продукта, а представлявали индивидуално договорени клаузи, които не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Твърди се, че отпускането на договор за кредит не било обвързано със задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Сключването на последния било само възможност, а не задължително условие. Поради това услугата на А. Т. не била разход, пряко свързан с договора за кредит по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО.

2

Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата Е. Й. Р. не се явява лично и не се представлява. С молба вх. № 14159/14.02.2025 г. процесуалният й представител адв. М. М. от АК – П., поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът А. Т. ЕООД не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да възникне кондикционно право в полза на ищеца да иска връщане на даденото без основание на ответника, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД: 1) получаване от ответника на сумата, твърдяна от ищеца, 2) даването/получаването на тази сума при начална липса на основание. С т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. е прието, че хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.

В случая страните не спорят, че между тях е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.05.2022 г. с цел обезпечение на Договор за потребителски кредит № 257832/28.05.2022 г., сключен между „К.“ ЕАД – кредитодател, и ищеца – кредитополучател.

Видно от Договор за потребителски кредит № 257832/28.05.2022 г., със същия „К.“ ЕАД предоставя на настоящата ищца кредит в размер на 2198,00 лева, от които 2000,00 лева – предоставена кредитна сума, и 198,00 лева – застрахователна премия, при следните условия: срок на погасяване - 18 месеца, брой на погасителните вноски - 18, фиксиран годишен лихвен процент - 20,00%, ГПР - 21,94%, дата на първо плащане – 10.07.2022 г., краен падеж – 10.12.2023 г., обща сума за плащане – 2572,25 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, за него са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок от подаване на заявлението банкова гаранция в полза на „К.“ ЕАД или да сключи договор за поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител. Срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Ал. 2 на същия член предвижда, че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение в посочения в ал. 1 срок, ще се счита, че заявлението не е прието от „К.“ ЕАД, съответно Договорът не поражда действие. Съгласно ал. 3 на чл. 4, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни.

Усвояването на сумата по кредита е безспорно между страните.

В преамбюла на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.05.2022 г., сключен между ответника - потребител, и А. Т. ЕООД - поръчител, изрично е посочено, че поръчителят е получил от „К.“ ЕАД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С чл. 1 А. Т. ЕООД се задължава, срещу възнаграждение от страна на потребителя, да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 6, ал. 2, потребителят е длъжен да плати на поръчителя всички платени от последния изискуеми задължения по Договора за потребителски кредит заедно със законната лихва от датата на плащането от поръчителя и направените от него разноски в срок от 3 работни дни от получаване на писмено искане. С Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство от 28.05.2022 г. страните се договарят, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 1894,53 лева, дължимо за целия период на 3 действие на договора за кредит, платимо на месечни вноски; инкорпориран е погасителен план, съвпадащ по дати с погасителния план по договора за кредит.

Установява се от Справка извлечение от системата на А. Т. ЕООД, че платената от ищцата сума за възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство е 34,47 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че Договор за потребителски кредит № 257832/28.05.2022 г . и Договор за предоставяне на поръчителство о т 28.05.2022 г . са функционално обусловени - вторият съществува в правния мир единствено за обезпечаване изпълнението на кредитополучателя по първия, поради което двата следва да се разглеждат в тяхната взаимовръзка.

При преценката си с оглед на последното, съдът формира извод, че Договорът за предоставяне на поръчителство не е сключен в резултат на свободна инициатива и индивидуално уговаряне между страните. Видно от чл. 4 на Договора за потребителски кредит, формално същият предоставя на кредитополучателя възможност за избор между договор с обезпечение или без такова, както и между два вида обезпечение. Предвид изричната разпоредба на ал. 2 на същия член обаче, предвиждаща, че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение в определения срок, договорът не поражда действие, става ясно, че предоставянето на обезпечението е условие за сключване на договора за кредит. Освен това, определените от кредитора срокове за договаряне в зависимост от избраното обезпечение са толкова неравностойни - 10 дни при договор, обезпечен с банкова гаранция, срещу 48 часа при избрано обезпечение от одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител, че всъщност предоставената възможност за избор е привидна. Налице е злоупотреба с финансовото състояние на потребителя, налагащо му кандидатстване за бърз кредит - съгласно рекламирания профил на „К.“ ЕАД, както и скрита икономическа принуда за сключване на договор именно с посочения от кредитодателя поръчител. Установява се в допълнение при проверка в Търговския регистър, че едноличен собственик на дружеството-поръчител е дружеството-кредитодател. За да получи уговорения кредит, потребителят на практика е бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически послабата страна по правоотношението. Договорът за предоставяне на поръчителство с уговореното в него възнаграждение за поръчителя в размер, съотносим с чистата стойност на предоставената сума по кредита – 94,73% от същата, което възнаграждение се дължи и в случаите, когато кредитополучателят изпълнява съвестно задълженията си по кредита, е сключен изцяло в полза на кредитора и във вреда на потребителя. Налага се извод, че с уговарянето на възнаграждение в посочения необосновано висок размер при алеаторен характер на насрещната престация едноличният собственик на капитала на дружествотопоръчител си осигурява всъщност плащане във връзка с отпуснатия кредит, значително надвишаващо лимита, установен с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, заобикаляйки последната чрез поредица от сделки с привидно самостоятелен характер.