Решение № 468 от 17.07.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Силистра, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Хр. Кр. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420102144 по описа за 2024 година

Ищецът “О. К." АД твърди, че на основание сключен договор за кредит № 004028 от 08.05.2018 г. предоставил на ответника кредит в размер от 7000 лв., който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 60 месечни вноски в срок до 09.05.2023 г. Тъй като последният преустановил обслужването на задълженията си, ищецът моли съда да признае за установено, че той му дължи следните суми: сумата от 6180,34 лв., представляваща главница по договор за кредит № 004028 от 08.05.2018 г., възнаградителна лихва за периода от 09.04.2019 г. до 09.05.2023 г. в размер на 2160,72 лв., наказателна лихва за периода от 09.04.2019 г. до 09.05.2023 г. в размер на 1766,22 лв., законна лихва за периода от 09.05.2023 г. до 04.10.2024 г. в размер на 1584,24 лв. както и законна лихва върху главницата от 04.10.2024 г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1655 по описа на СРС за 2024 г.

Претендира разноските, направени по настоящото съдебно производство, както и по заповедното такова.

Ответникът Д. Г. Г. чрез назначения си по делото особен представител оспорва размерите на предявените вземания и счита, че част от тях са погасени по давност.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД, и чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 04.10.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС – гр. С. е издал такава заповед № 804 от 07.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1655 по 1 описа за 2024 г., чрез която е разпоредил заплащането на конкретните задължения според начина, по който те се претендират в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл.

415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за кредит № 004028 от 08.05.2018 г., по силата на който кредиторът предоставил на клиента си потребителски кредит в размер на 7000 лв., а последният се задължил да му възстанови тази сума на 60 месечни погасителни вноски в срок до 09.05.2023 г. заедно с уговорената възнаградителна лихва от 15,58 % за първите 12 месеца и променлива такава по чл. 6.2 от договора за останалия срок, при посочен ГПР от 17,28 %. В чл. 7.10 от ОУ към договора е уговорено санкционно задължение за заплащане на законна лихва при просрочие на погасителна вноска, начислена върху просрочената част от кредита, а според чл. 14.1 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 180 дни целият остатък от кредита автоматично става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, без да е необходимо изпращане на съобщение от О. К. до Кредитополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост. В този случай според същата клауза остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта, а след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред дължимия остатък от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

В първата си част клаузата на чл. 14.1 от ОУ влиза в противоречие с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, според която разпоредба предсрочната изискуемост на кредита настъпва с обявяването от кредитора (т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4 по описа на ВКС за 2013 г.), а не единствено с възникването на обективните предпоставки, оправомощаващи го да потърси незабавното събиране на дълга. Поради тези причини клаузата се явява нищожна и не следва да се прилага, каквото е мнението на съда и по отношение на уговорката за заплащане на неустойка за забава в размер на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, която противоречи на изискването на чл. 33, ал. 2 ЗПК обезщетението за забава да не надвишава законната лихва (в конкретния случай въпреки наличието на тази клауза, ищецът не претендира обезщетение за забава, надхвърлящо размера на законната лихва). От представените по делото доказателства е видно, че поради неизпълнение задълженията на потребителя, неговият кредитор му отправил няколко покани за доброволно изпълнение, последната от която (тази от 17.01.2019 г.) съдържа и уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, настъпила поради допусната забава в плащането на първата погасителна вноска за период над 180 дни (от исковата молба става ясно, че по договора не са извършени плащания, а за първите 10 вноски по кредита кредиторът се е снабдил с отделна заповед за изпълнение). Уведомлението е изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка на адреса, посочен в договора за кредит, и същото е върнато на адресанта на 11.02.2019 г. като непотърсено от своя получател. Според чл. 21 от ОУ към договора за кредит всички съобщения с изявления на О. К. към Кредитополучателя или третото задължено лице се изпращат и се считат за получени и узнати от адресата, в случай, че бъдат изпратени на адреса/ите, посочени в договора за кредит, без значение дали адресата е намерен на тях, като за дата на получаване се счита датата на изпращане на съответното известие. Казаното сочи, че с посоченото уведомление кредиторът се е възползвал от правото да прекрати уговореното в договора разсрочване на дълга на неговия клиент, като по този начин предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, настъпила според общите условия на 17.01.2019 г. – датата на изпращане на уведомлението, или най – късно на датата, на която същото е върнато на своя изпращач като непотърсено от получателя (в конкретния случай 11.02.2019 г.).

2

Според разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Казаното сочи, че за периода след настъпване на предсрочната изискуемост договорна лихва по кредита не се дължи, поради което искът за установяване вземането на кредитора за такава лихва за периода от 09.04.2019 г. до 09.05.2023 г. в размер на 2160,72 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение. Същевременно поради договорната обвързаност на страните, възникнала на основание договора за кредит № 004028 от 08.05.2018 г., ответникът дължи на своя съконтрахент неизплатената главница в размер на 6180,34 лв., а поради допуснатата забава – и наказателна лихва за посочените в исковата молба периоди - за периода от 09.04.2019 г. до 09.05.2023 г. лихвата, начислена върху цялата предсрочно изискуема главница, надхвърля размера на исковата претенция от 1766,22 лв.

(при това с изключване на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., през който не се начисляват неустойки съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците), поради което това вземане следва да се признае в пълен размер, а лихвата за периода от 09.05.2023 г. до 04.10.2024 г. възлиза на сумата от 1173,85 лв., поради което искът следва да се уважи до този размер, а за горницата да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 14.1 от ОУ към договора следва да се признае и вземането на ищеца за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.10.2024 г., до окончателното плащане. Възраженията на ответника за погасяване на част от задълженията му по давност не следва да бъдат разглеждани поради преклудирането на същите като сторени след изтичане на срока за депозиране на писмен отговор с оглед разпоредбата на чл. 133 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва се присъдят и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 182,41 лв. за държавна такса, 39 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при поискано такова от ищеца в размер на 50 лв.) и 273 лв. за назначаване на особен представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 182,41 лв. за държавна такса и 39 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № ........... дължи на “О. К.” АД с ЕИК ........... и адрес на управление: гр. С., ул. ”Ф. К.” № ........, представлявано от С. Й. И., сумата от 6180,34 лв. (шест хиляди сто и осемдесет лв. и 34 ст.), представляваща главница по договор за кредит № 004028 от 08.05.2018 г., законна лихва за периода от 09.04.2019 г. до 09.05.2023 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.) в размер на 1766,22 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и шест лв. и 22 ст.), законна лихва за периода от 09.05.2023 г. до 04.10.2024 г. в размер на 1173,85 лв. (хиляда сто седемдесет и три лв. и 85 ст.), както и законна лихва върху главницата от 04.10.2024 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи възнаградителна лихва по договор за кредит 3

№ 004028 от 08.05.2018 г. за периода от 09.04.2019 г. до 09.05.2023 г. в размер на 2160,72 лв., и законна лихва за периода от 09.05.2023 г. до 04.10.2024 г. за сумата над 1173,85 лв.

За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1655 по описа на СРС за 2024 г.

ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № ........ да заплати на “О. К.” АД с ЕИК ............. и адрес на управление: гр. С., ул. ”Ф. К.” № ........., представлявано от С.

Й. И., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 182,41 лв. (сто осемдесет и два лв. и 41 ст.) за държавна такса, 39 лв. (тридесет и девет лв.) за юрисконсултско възнаграждение, 273 лв. (двеста седемдесет и три лв.) за назначаване на особен представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 182,41 лв. (сто осемдесет и два лв. и 41 ст.) за държавна такса и 39 лв. (тридесет и девет лв.) за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4