Решение № 1256 от 05.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. Бургас, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100501702 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на главния публичен изпълнител в дирекция „Събиране „ при ТД на НАП София –ищец по гр.д. № 4615/2022 г. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1793/21.08.2023 г. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени исковете на въззивника против „Билдмайн“ЕООД –гр. София ,Ю. А. Т. и Р. Р. Т. ,двамата от гр.*** , за обявяване на недействителен по отношение на държавата на осн.чл. 216 ал. 1 т. 6 и т. 4 от ЗОПК и чл. 216 ал. 3 ДОПК вр.чл. 135 от ЗЗД на договора ,обективиран в нот. акт за покупко продажба № ***/**.**.20** г. т.1,рег. № **** ;н.д. № ***/20** г. на нотариус С.Янков ,по силата на който дружеството се е разпоредила с три свои недвижими имота:жилища СОС с адрес – гр. Черноморец ,м.“Аклади Чеири“,съотв. ап.15 на ет. 1 с площ от 69,49 кв.м. ;ап. 24 на ет. 2 с площ от 89,12 кв.м. и ап. 25 на ет. 2 с площ от 69,49 кв.м. ,като е прехвърлило собствеността на първото физическо лице по време на брака му с второто на обща цена от 26 917 лв. ,изплатена от купувача чрез прихващане на задължения на продавача

Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди ,че е неправилно и 1 необосновно ,постановено в нарушение на закона събраните по делото доказателства . и в противоречие със

Сочи се на първо място извода ,че страната ,поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД има за задача да установи само качеството си на кредитор ,като материална предпоставка ,а не да провежда пълно и главно доказване на правата си ,от които черпи правен интерес .Ответникът по този иск не може да се брани с възражения ,които би имал във връзка със съдържанието на облигационното правоотношение между него и ищеца относно съществуването му ,т.е. дали страните продължават да са обврзани с договор и се касае до една жилищна сграда с две секции – „А“ и „Б““/възприемайки заключението на СТЕ/ ,или дали вземането е изискуемо .Възражения от подобно естество ,вклъчително и за изтекла погасителна давност ,са неотносими към спора по чл. 135 ЗЗД,съответно съдът не следва да ги приема и решава в този процес ,щом не засягат материалното право да се иска отмана на увреждащата сделка

Затова неправилно районният съд е приел ,че публичните задължения на длъжника били погасени по давност ,като недопустимо не е взел предвид и представените от ищеца писмени доказателства относно наложения запор върху вземанеята на длъжника вот Обинска банка ,на която е връчено запорно съобщение от 22.12.2016 г. и от връчването му давността е спряла да тече по силата на чл. 172 ал. 1 т. 5 от ДОПК.Представена е по делото и обратна разписка за връчване на постановление за налагане на обезпечителни мерки ,извършено на декларирания от длъжника адрес за кореспонденция.С тези доказателства ищецът е доказал ,че публичните задължения не са погасени по давност .От страна на ответниците не са представени никакви доказателства ,които да оборят твърденията на НАП,ответното дружество не е и установило ,че задължението е погасено на някакво основание ,че липсва намерение за увреждане и че притежава достатъчно имущество ,чрез насочването на изпълнението върху което кредиторът може да бъде удовлетворен .

Затова се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат предявените искове .Не се сочат нови доказателства по делото . Претендират се разноски пред двете инстанции,като се прави възражение за прекомерност на присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК .

2

Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК ,подаден чрез процесуалния представител на ответната страна ,се изразява становище ,по в атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Правилен е според въззиваемите изводът на районния съд ,че в случая не е доказано съществуването на установени публични задължения.Не е налице фактическия състав на ,пораждащ недействителността по чл.216 ал. 1 ДОПК .Съгласно трайната съдебна практика публичният изпълнител не може да основава иска си по чл. 216 ЗОПК на вземане установено по декларация от страна на длъжника .Публичното задължение трябва да бъде установено с влязъл в сила административен акт ,респ. съдебно решение.В случая не са установени каквито и да били доказателства относно установени с влязъл в сила административен или съдебен акт публични задължения на ответното дружество .С исковата молба ищецът е представил само декларации,справкидекларации,но не и влязъл в сила акт за установяване на публични задължения.Защото до момента на влизане в сила на адм.акт или съд.

Решение вземането е спорно ,а съществуването му е предпоставка от фактическия състав на иска.При това положение не може да се приеме за доказано твърдението на ищеца ,че в полза на фиска е възникнало вземане от публичен характер.

Спореля се и извода на съда ,че в конкретния случай процеснит публични задължения са погасени по давност,по което възражение съдът е следвало да се произнесе .След като за процесните публични задължения не е издаван акт за установяването им ,то давността по отношение на същите може да бъде прекъсвана само с предприемането на действия по принудително изпълнение .В случай не са ангажирани доказателства предприети изпълнителни действия да са сведени до знанието на длъжника,при което същите не са довели до спирането ,респ-прекъсването на започналата да тече погасителна давност .Затова и правилен е изводът на съда ,че погасителната давност по отношение на процесните публични вземания не е била надлежно прекъсвана и към 01.01.2022 г. досежно всички тях вече е изтекла .Следователно и правото на принудително изпълнение на държавата също е погасено и не може да бъде реализирано от 3 публичния изпълнител.

Сочи се и че в случая твърденията ,че ответното дружество не притежава други активи и публичните му задължения са необезпечени са голословни и не са ангажирани никакви доказателства в тази насока от ищеца .

Моли се за потвърждаване на решението и се претендират разноски пред въззивната инстанция.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били обективно и субективно съединени, при условията на евентуалност, искове по чл.216, ал.1, т.6 и т.4 от ДОПК, както и по чл.216, ал.3 от ДОПК, вр. с чл.135 от ЗЗД, предявени от публичен изпълнител при НАП против “Билдмайн“ ЕООД, Ю. Т. и Р. Т. ,като се иска постановяване на решение, с което да се обявят за относително недействителна по отношение на

Държавата сключената между ответниците

– дружеството“Билдмайн“ ЕООД ,като продавач и и Ю. Т. – по време на брака му с Р. Т. , като купувач, сделка за покупко-продажба на три недвижими имота – СОС ,обективирана в нот. акт за покупко продажба № ***/**.**.20** г. т.1,рег. № **** ;н.д. № ***/20** г. на нотариус С.Янков ,по силата на който дружеството се е разпоредила с три свои недвижими имота:жилища СОС с адрес – гр. Черноморец ,м.“Аклади Чеири“,съотв. ап.15 на ет. 1 с площ от 69,49 кв.м. ;ап. 24 на ет. 2 с площ от 89,12 кв.м. и ап. 25 на ет. 2 с площ от 69,49 кв.м. ,като е прехвърлило собствеността на първото физическо лице по време на брака му с второто на обща цена от 26 917 лв. ,изплатена от купувача чрез прихващане на задължения на продавача., . Излагат се съображения, че в случая се касае за възмездна сделка, извършена след подаването на данъчни декларации, установяващи публични задължения на юридическото лице в общ размер от 28 651.30 лв., като същата е сключена във вреда на публичния взискател, от страни, свързани с дружествотодлъжник лица; евентуално – с намерение да се увреди публичният взискател, както и че с нея Държавата – като кредитор, е увредена, със знание за увреждането на длъжника и лицето, с което е договарял.

Безспорно е било по делото, а и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че за “Билдмайн“ ЕООД са възникнали 4 публични задължения във връзка с подадени декларации-образец 6 за периода 01.11.2011г. – 31.04.2015г., справки-декларации по ЗДДС за период 01.04.2014г. – 31.07.2016г. и годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013г., в общ размер от 28 651.30 лв. към 19.07.2017г., от който: глав-ници – 14 774.68 лв. и лихви – 13 876.62 лв., видно от изготвената от НАП справка – на л.53.

Безспорно също така е било и че на 20.07.2017г., дружеството, представлявано от ответника Т. – управител и едноличен собственик на капитала, се е разпоредило с три собствени недвижими имота: жилища – СОС с идентификатори ***, *** и *** по

КККР на гр.Черноморец, общ.Созопол, обл.Бургас, адрес: гр. Черноморец, м.”Аклади Чеири”, съответно: ап.15 на ет.1, с площ – 69.49 кв. м.; ап.24 на ет.2, с площ – 89.12 кв. м. и ап.25 на ет.2, с площ – 69.49 кв. м., като е прехвърлило правото на собственост върху тях на последния – по време на брака му с ответницата Т.. Сделката е обективирана в представения с исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба № ***, т.I, рег.№ ****, нот. дело № ***/20**г. на нотариус С. Янков. Отразено в него е, че продажната цена, в размер на данъчните оценки на имотите от общо 26 917 лв., е изплатена от купувача, като прихващане от задължение на продавача.

Впоследствие, поради липсата на друго имущество на дружеството, Държавата – като кредитор, не е успяла да събере вземанията си от общо 23 523.99 лв. към 29.05.2023г., в това число: 12 796.39 лв. – главници и 10727.60 лв. – лихви. /вж.справката, издадена от НАП, за процесните публични задължения – на л.384 от делото /. Това обуславя и правния интерес за публичния изпълнител да предяви конститутив-ните искове по чл.216, ал.1, т.6 и т.4 от ДОПК, както и този – по чл.216, ал.3 от ДОПК, вр. с чл.135 от ЗЗД.

За да отхвърли така предявените искови претенции , първоинстанционният съд е посочил ,че съгласно първите две цитирани разпоредби – в редакцията, действала към момента на сключване на процесния договор, недействителни по отношение на държавата са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно – след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на нея са установени такива, сделки, извършени във вреда на 5 публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице, и сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.Според чл.108, ал.1 от ДОПК, данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118, съответно – със съдеб-но решение, постановено в производство по обжалването му. Константна е практиката на съдилищата, че разпоредбата на чл.216, ал.1 от ДОПК – в редакцията й, действала до 01.01.2021г., не се прилага за публични задължения, декларирани от задълженото лице, тъй като те нямат качеството ”установени” по смисъла на закона. Действително, в разпоредбата на чл.108, ал.2 от ДОПК е предвидено, че ако не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл.109 изтекъл – пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларацията, задълженията по нея следва да се считат за окончателно установени, но в случая не е налице и тази хипотеза, защото към датата на процесната сделка посоченият срок по отношение на задълженията на дружеството за периода 2012г. – 2016г. не е бил изтекъл. Ако е имало такива от 2011г., то с оглед възраженията на ответниците за това, същите са погасени с изтичането на абсолютната 10-годишна погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.

Затова ,дори само по тази причина ,следва да се приеме ,че претенциите по чл. 216 ал. 1 т. 6 и т. 4 от ЗОПК са неоснователни .