Решение № 3513 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3513 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Нели С. Маринова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100503478 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 75085 от 22.04.2020 г., постановено по гр. дело № 65550/2014 г., Софийски районен съд, I ГО, 165-ти състав, е осъдил на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД частен съдебен изпълнител С. Б. Я. с регистрационен № 844 на Камарата на частните съдебни изпълнители, да плати на М. А. Г. като наследник на починалата Л.В.Г. следните суми: 2 000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от незаконосъобразно извършени действия (определяне на по-голям размер на наследствена квота от задължение и забавяне на вдигането на запор) по изпълнително дело № 201084404039341, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 110, 04 лева – вреди от незаконосъобразно изпълнение, представляващи размера на неправилно удържана пенсия на първоначалната ищца за март 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 19, 12 лева – законната лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от 15.03.2015 г. до 27.11.2014 г.; 120, 13 лева – законна лихва за забава за плащане на сумата от 395, 83 лева – обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен отказ за възстановяване на същата сума, събрана без основание по изпълнително дело № 201084404039341 за периода от 28.11.2014 г. до датата на плащането – 16.11.2018 г.;

59, 73 лева – законна лихва за забава за плащане на размера на сумата от 395, 83 лева – част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер 472, 28 лева, за периода от 15.03.2012 г. до 27.11.2014 г., като са отхвърлени предявените осъдителни искове за сумата от 472, 28 лева – обезщетение за вреди поради невръщане на платена по изпълнително дело № 201084404039341 сума, представляваща разлика между размер на задължението от 738, 86 лева и удържания размер от 1 210, 14 лева, частично – като неоснователен, а частично – като погасен чрез плащане за сумата от 404 лева, 1 разликата над уважения размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева – неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 59, 73 лева до предявения размер от 89, 48 лева – мораторна лихва лихва върху сумата в общ размер 472, 28 лева – обезщетение за имуществени вреди.

Със същото решение на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вторият солидарен ответник „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да плати на М. А. Г. като наследник на починалата Л.В.Г. сумите, както следва: 2 000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от водено изпълнително производство за погасено по давност задължение, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 37, 26 лева – имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно събрани по искане на „Топлофикация София“ ЕАД задължения и такси в изпълнително дело № 201084404039341, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 6, 25 лева – законна лихва върху последната посочена сума за периода от 05.04.2013 г. до 27.11.2014 г.; 142, 43 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата поради воденото срещу нея изпълнително производство лихви по договор за кредит от 26.10.2012 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 27, 35 лева – законната лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от 29.10.2012 г. до 27.11.2014 г., 51, 60 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени от ищцата разноски за справки и жалби по изпълнително дело № 201084404039341 по сметки №№ 67309/18.10.2012 г. и 83899/28.03.2013 г. на ЧСИ Я., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане; 8, 97 лева – законната лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от 18.10.2012 г. до 27.11.2014 г., като са отхвърлени предявените искове за разликата над уважения размер от 37, 26 лева до предявения размер 551, 30 лева – имуществени вреди за задължения и такси в изпълнително дело № 201084404039341; за разликата над уважения размер от 6, 25 лева до предявения размер от 91, 85 лева – законна лихва върху последната посочена сума; за разликата над уважения размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева –неимуществени вреди; за разликата над уважения размер от 142, 43 лева до предявения размер от 388, 85 лева – имуществени вреди от лихви по договор за кредит, и за разликата над уважения размер от 27, 35 лева до предявения размер от 82, 82 лева – законната лихва за забава за плащане на последната посочена сума, както и последният иск изцяло за периода от 26.10.2012 г. до 28.10.2012 г.

С оглед изхода от спора, първоинстанционният съд е разпределил и отговорността между страните за сторените от тях съдебно-деловодни разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЧСИ С. Я. е осъден да заплати на М. А. Г., като наследник на починалата Л.В.Г. – сумата от 631, 35 лева – разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вторият солидарен ответник „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на Гръначарова сумата от 675,33 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. А. Г. е осъдена да заплати на ЧСИ С. Я. сумата от 28,70 лева – разноски в производството, и на същото основание на „Топлофикация София“ ЕАД – сума в размер на 43,10 лева – разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати по бюджетната сметка на СРС сумата от 333,69 лева – държавна такса, а ответникът ЧСИ С. Я. е осъден да заплати по бюджетната сметка на СРС съответно 310,82 лева.

Първоинстанционното решение е постановено при участието на ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, ЗАД „А.Б.“ АД и ЗД „Е.“ АД, като трети лица – помагачи на 2 страната на ответника С. Б. Я. – ЧСИ с рег. № 844 от КЧСИ

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЧСИ С. Я., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. А. Т. от САК, с която обжалва решението в частта, в която районният съд е уважил частично иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 2 000 лева от предявените 3 000 лева, уважил е изцяло иска за обезщетяване на вреди от незаконосъобразното изпълнение, представляващи размера на неправилно удържана пенсия в размер на 110 лева и 4 ст., уважил е изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава за заплащане на последната посочена сума, уважил е изцяло иска за обезщетение за забава в размер на 120 лева и 13 стотинки и е уважил частично иска за обезщетение за забава в размер на 59 лева и 73 ст. от общо претендираните 89 лева и 48 ст.

Жалбоподателят твърди, че в оспорената част решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Заявява, че искът е неоснователен както по основание, така и по размер. Оспорва извода на районния съд да е осъществил незаконосъобразни действия в хода на изпълнителното производство. Твърди, че своевременно е възстановил надвнесените по изпълнителното дело суми. Анализирайки събраните пред районния съд доказателства, прави извод, че не са били доказани неимуществени вреди, стоящи в пряка, причинна връзка с изпълнителното производство. Молбата, оправена до въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство М. А. Г., не се е възползвала от законоустановеното си право да подаде отговор на въззивната жалба.

Третите лица помагачи на страната на ответника ЧСИ Я. - ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, ЗАД „А.Б.“ АД и ЗД „Е.“ АД, не са депозирали становище по жалбата в законоустановения срок.

По делото в законоустановения срок е постъпила и втора въззивна жалба от третото лице помагач на страната на ЧСИ Я. - ЗАД „А.Б.“ АД, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за обезщетяване на неимуществени вреди е бил частично уважен до сумата от 2 000 лева.

Твърди, че в съответната част обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материално правната норма на чл. 52 ЗЗД и при неспазване на съдопроизводствените правила. Навежда, че ищцовата претенция е недоказана, защото съдебно-психологичната експертиза е била изготвена две години след като първоначалната ищца е починала и само въз основа на документи. Заявява, че установените от вещото лице заболявания не са в причинно-следствена връзка с твърдените от ищцата психологични проблеми. Поддържа, че районният съд не е спазил смисъла и духа на чл. 52 ЗЗД в светлината на ППВС № 4 от 1968 г. С оглед изложените мотиви, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съответно да намали присъденото обезщетение до справедлив според закона размер.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на ЗАД „А.Б.“ АД от ищеца М. А. Г., чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Л. Д. от САК /виж протокол от о.с.з. от 25.09.2019 г./. Заявява, че съдебнопсихиатричната експертиза е годно доказателство, както и че документите, въз основата на които е била изготвена, са от прегледи на първоначалната ищца в периода, 3 в който е преживявала твърдените неимуществени вреди. Анализирайки събраните по делото доказателства прави извод, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Допълва, че районният съд правилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди предвид всички правнорелевантни факти и обстоятелства. Иска от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Заявява, че на третото лице помагач не се присъждат разноски.

Третите лица помагачи на страната на ответника ЧСИ Я. - ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД и ЗД „Е.“ АД, не са депозирали становище по жалбата в законоустановения срок.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на изпълнителен лист от 22.08.2002 г., издаден по гр. д. № 3170/2002 г. на СРС, 74. състав, В.А.М. е осъдена да плати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 843, 16 лева – непогасено задължение за консумирана в периода от месец април 1999 г. до месец януари 2002 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.04.2002 г. до окончателното плащане; 168, 77 лева – лихва за забава за периода до 20.03.2002 г., както и 20, 24 лева – разноски по делото.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист и молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 22.10.2202 г. е образувано изпълнително дело № 3997/2002 г. по описа на ДСИ Н., но същото е прекратено на 29.01.2009 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По повод молба с вх. № 24390/30.11.2010 г. до ЧСИ С. Я. от „Топлофикация София“ ЕАД е образувано на ново изпълнително дело № 20108440403934 въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 22.08.2002 г.

От Удостоверение за наследници № 1768/07.06.2012 г. и Удостоверение за наследници № 1993/02.09.2011 г., и двете издадени от Столична община, район „Илинден“, се установява, че В.А.М. е починала на 14.11.2002 г., оставяйки за свои законни наследници дъщерята и сина на сестра си (освен нея тя е имала още една сестра и брат) – Л.Г. (първоначален ищец) и Г.Г..