Решение № 682 от 12.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002102984 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Ж. С.

Н., чрез процесуалния му представител адвокат М. А., срещу решение № 661 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№602/2023г. на Благоевградския окръжен съд.

Състав на Благоевградския окръжен съд е потвърдил решение № 900045/21.02.2023 г. по гр.д. № 1525/2018 г. на Благоевградския районен съд в частта, в която е допусната съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на Б., одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006г., с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект със Заповед 18-2553-04.03.2021г. на началника на СГКК - Б., с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сградата, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 114кв.м., с адрес на имота:

[населено място], [улица], ет. 4, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор [№], с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: [№], под обекта: [№], над обекта: няма, между съделителите и при части – по Ѕ ид.ч. за З. С. Д. и Ж. С. Н..

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба бъде отхвърлена.

1

Ответникът по касационната жалба З. С. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Д.

Д., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който е оспорила основателността на подадената жалба.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на брат си А. С. Н., който е притежавал два обекта в триетажна жилищна сграда, построена върху УПИ [№], кв. 33, собственост на родителите на страните, които представляват жилище и тавански етаж.

Третият етаж на жилищната сграда е изграден въз основа на издадено разрешение за строеж на ОбНС - Б. № 46/23.02.1990 г. в периода 1990-1991г. от наследодателя А. С. Н. след учреденото му право от родителите на страните на 20.12.1989г. да построи трети жилищен етаж и се състои от дневна с кухненски бокс, три спални, коридор, баня с тоалетна, мокро помещение и тоалетна и две тераси.

Въз основа на издадено разрешение за строеж от 08.01.1991г. на ОбНС - Б. е изградена пристройка към втория и третия етаж със застроена площ от 37.8 кв.м., която се състои от дневна с кухненски бокс, спалня, коридор, баня с тоалетна и една тераса, като таванския етаж се състои се от 5 /пет/тавански помещения.

Съгласно разпределителен протокол, таванско помещение № 2 е било определено за ползване от бащата на страните С. С. Н., таванско помещение № 3 - на ответника, таванско помещение № 5 - на наследодателя на страните А. С. Н., като помещенията с № 1 и 4 по архитектурния план са определени за общо ползване от всички съсобственици.

Посочено е, че от приетата по делото съдебно- техническа експертиза е установено, че в техническия архив на [община] е съхраняван одобрения архитектурен проект с дата 22.11.1990г. за пристройка на трите етажа и надстройка на четвъртия на обект „Пристройка на Ж. и А. Н. в парцел IV, кв. 33 по плана на [населено място] “, по който е реализирано строителството, но са допуснати отклонения от проекта.Отразяването на процесните самостоятелни обекти в кадастралната карта на [населено място] от 2006 г. е непълно и невярно. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице Г. е посочило, че на втори, трети и четвърти етаж има по два апартамента.Апартаментите на втори и трети етаж са еднакви като разположение, площи и височина.На четвърти етаж има два самостоятелно обособени обекти с входни врати от стълбищната клетка.В тях има поотделно за източния дял и за западния дял тоалетни възли и бани, кухненски ниши и други помещения.

Въззивният съд е приел още, че от показанията на всички свидетели се установява, че страните са нямали спорове по отношение ползването на процесните имоти вкл. на таванския етаж, за което ответникът е направил възражение за придобиването му по давност, до завеждане на делото за делба.

При така установената фактическа обстановка е формиран извод, че таванският етаж е обща част по предназначение - има нужната височина, пространство, обем и нормален достъп от стълба, поради което би могло да се придобие по давност обособен самостоятелен обект в него. Прието е за неоснователно направеното възражение от ответника Ж. Н. за придобиване по давност на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на Б.. Изложени са мотиви, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012г., ОСГК, презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията 2 между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС.Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.Това разрешение намира приложение и при съсобственост, възникнала от наследяване.Прието е още, че както държането, основано на някакви договорни отношения, така и търпимите действия не могат да доведат до придобиване на вещта по давност, освен ако не е демонстрирано спрямо собственика промяна на намерението и завладяване на вещта.

Отношенията между родители и деца или между близки роднини по повод упражняване на фактическа власт върху имот, в който собственикът е допуснал близките си да живеят, найчесто сочат на установяване на държане или на търпими действия от лицето, което е било допуснато в имота.В процесния случай е доказано, че синът на един от наследниците – ответникът, е упражнявал фактическа власт върху процесния обект повече от 10 години, но не е доказано по несъмнен начин волята на родителите на страните в процеса ответникът да бъде надарен с право на надстрояване на жилище на четвъртия етаж на процесната жилищна сграда.Разрешение за строеж на четвъртия тавански етаж няма, а има само заповед за изменение на етажността и скица за изменение на височината на застрояване на процесния и съседен парцел, като от ниско става в средно застрояване. Прието е, че не е доказано и демонстрирането на промяна на държането на ответника/лично и чрез сина му Н.

Н./ в своене. Декларирането на имота, плащане на данъци и консумативи не доказва отблъскване на владението, тъй като е нормално този, който ползва съсобствения имот, да заплаща консумативите и данъците за него, а соченото желание на С. Н. изразено пред роднини и близки в бъдеще имотът да остане за някое от децата на ответника предполага намерение за извършване на разпореждане с него приживе или чрез завещание, отколкото предаване на владение. С откриване на наследството на родителите им и на брат им, страните са продължили владението като съсобственици, всеки на съответната наследствена идеална част, а ответникът не е доказал завладяване на идеалните части на ищцата относно процесния имот. Действията по извършване на ремонти и подобряване на имота, могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците. Прието е, че синът на ответника е заживял със съпругата си в процесния имот със знанието и съгласието на съсобственика - ищцата, като това действие не представлява нито предаване на владението върху цялата вещ от страна на последната, нито отстраняване на невладеещия съсобственик от вещта.Обстоятелството, че ищцата не е живяла в имота само по себе си не означава нито че се е отказала от правата си, нито че същите са придобити от брат й по давност. Въз основа на горното е прието, че спорният 3 имот е съсобствен между страните по наследяване и следва да бъде допуснат до делба при равни части.

С постановеното определение №2078/26.04.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните поставени от касатора въпроси : Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и показанията на изслушаните по делото свидетели, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните и да изложи правните си изводи във връзка с тях.

Съгласно ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012г., презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Възможна е хипотеза, при която наследодателят приживе да е изразил воля да предаде владението върху имот на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон.В този случай следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността/в същия смисъл решение № 3/25.01.2016г. на ВКС по гр.д.№3973/2015г., І г.о./.Това лице ще продължава да се счита за владелец и след смъртта на наследодателя, тъй като този юридически факт не променя основанието на което тази фактическа власт е била установена.

Въпрос на конкретна преценка е да се установи дали упражняваната от наследника фактическа власт представлява владение.Според разпоредбата на чл.68 от ЗС: владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.Първият признак на владението е обективен и се изразява във възможността владелецът да въздейства непосредствено върху вещта. Субективният елемент на владението - намерението за своене се изразява външно чрез различни действия, които показват, че владелецът се счита за собственик или носител на вещно право върху вещта.

За действия, които надхвърлят обикновеното ползване на имота, следва да се приемат тези по пристрояване и надстрояване на съществуваща сграда, които са били възприети от собственика, който не им се е противопоставил и е предоставил възможността на лицето да реализира правото и да упражнява владение върху нововъзникналия обект.Основанието за установяване на самостоятелно владение в този случай е предаването на фактическата власт изрично, или с конклудентни действия, а намерението за своене се разкрива от действията по пристрояване и надстрояване/решение № 484 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 740/2011 г., I г. о., решение № 3/25.01.2016г. на ВКС по гр.д.№3973/2015г., І г.о./.