Решение № 2848 от 18.04.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12730/2018
- Вид
- Решение № 2848
- Подписан
- 18.04.2019
- В сила
- 18.04.2019
- Състав
- ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 - 94 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 7, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш
Е Н И Е гр.София, 18.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12730 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.06.2018 год., постановено по гр.дело №21099/2017 год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, е отхвърлен като неоснователен предявения от Б.К.З. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2 241.92 лв. – получена без основание от ответника по корекция на сметки въз основа на констативен протокол №1014002 от 05.02.2016 год. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски по делото в размер на 300 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Б.К.З.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че предявения осъдителен иск намира своето правно основание в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Според непротиворечивата съдебна практика, начална липса на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице била налице при нищожен акт, при пълна липса на правоотношение и след обявяване на унищожаемост. Вземанията за връщане от неоснователно обогатилия нямали договорен характер, даже когато се искало връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорно задължение. Задължението произтичало не от договора, а от заличаването на договорната връзка. Безспорно било, че ищецът има качеството на потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в гр.София, кв.“Владая“, ул.“*******, с абонатен №********** и клиентски №300072515711. Следователно между страните имало валидно сключен договор. Ответникът не бил доказал точното количество електрическа енергия през исковия период от 08.11.2015 год. до 05.02.2016 год., нито кога точно било започнало неточното отчитане. Клаузите на чл. 17 и 18 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца , които допускали корекция на сметки, без да се установи периодът на грешното измерване и без да се отчете реалното потребление, били неравноправни, за което съдът бил длъжен да следи и служебно и не обвързвали потребителите.
Т.е. въведената от ответника процедура не била основание за претендиране на процесната сума. Към момента на съставянето на констативния протокол в ЗЕ липсвала регламентация на правото на доставчика едностранно да коригира сметките на потребителя. Без законова делегация разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ били незаконосъбразни и противоречали на чл. 7, ал. 2 ЗНА. Освен това разпоредби от ПИКЕЕ било отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017 год. на ВАС по адм.дело № 2385/2016 год. На 21.02.2018 год. разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ било отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 год. на ВАС по адм. дело №3879/2017 год., което понастоящем не било влязло в сила. Неправилно СРС съд бил приел, че не следва да се доказва виновно поведение на потребителя, с оглед корекцията на сметките му. Правоотношението между страните било договорно и за неуредените въпроси със специалния закон се прилагали правилата на чл. 79 – 94 ЗЗД, които изключвали обективна отговорност на страна по договора. Несъмнено средството за търговско измерване било собственост на електроразпределителното предприятие и то носело отговорността за наличността и изправността на средството, за недопускането на нерегламентирано въздействие върху него и за отстраняване на причините за неточното измерване- Неправилно СРС бил приел, че процесният констативен протокол е годно доказателство за направените в него констатации. Същият бил съставен в нарушение на чл. 47 и 48 ПИКЕЕ – в отсъствие на ищеца и на полицейски служител, като демонтираният електромер не бил поставен в безшевен чувал от лицето, извършило демонтажа. Към датата на извършване на проверката не било ясно дали има повреда на средството за търговско измерване и какво е нейното естество. Не следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Арнаудов. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „Ч.Е.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че не подлежали на доказване началният момент на манипулацията и точното количество преминала, но неотчетена заради манипулацията електрическа енергия. Касаело се за въведен от ЗЕ механизъм за компенсиране на загубите от непълното измерване чрез манипулация върху средството за търговско измерване и схемата, който бил специален по отношение на ЗЗД. Правото на корекция било упражнено на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите въз основа на него ПИКЕЕ. Тъй като ставало дума за законови разпоредби, а не договорни клаузи, то не намирали приложение разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП. Приемайки ПИКЕЕ и в частност чл. 48 ДКЕВР не била надхвърлила законовата делегация на ЗЕ. Решенията на ВАС нямали обратно действие съгласно чл. 195, ал. 1 АПК. Правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, тъй като с корекционната процедура се целяло възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В случая манипулацията била установена с протокол за метрологична експертиза, издаден от БИМ, който бил официален документ – чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Видно е от съдържанието на подадената на 03.04.2017 год. искова молба, че Б.К.З. отрича правото на ответното дружество да извършва едностранно корекция в сметките за потребена електрическа енергия, респ. отрича съществуването на претендираното от него вземане за начислената по констативен протокол №1014002 от 05.02.2016 год. стойност на електрическа енергия за периода от 08.11.2015 год. до 05.02.2016 год. за процесния обект, в размер на 2 241.92 лв. Ищецът изрично твърди, че оспорва съществуването на претендираното от него задължение, като формулира искане да връщане на заплатената от него сума в горепосочения размер.
Когато ищецът твърди, че е заплатил на ответника определена парична сума, която обаче счита, че не му дължи поради изначална липса на основание и иска нейното връщане, то спорното право намира своето правно основание в предвидената в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД специална хипотеза на неоснователно обогатяване, както е приел и СРС.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на “получаване без основание” обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго – основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Безспорно е по делото, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ и че в собствения на ищеца процесен недвижим имот, за който е била открита клиентска партида №300072515711 /абонатен №**********/.
Спорният между страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума, която е била начислена от ответника с фактура №********** от 30.08.2016 год., като корекция на сметки във връзка с констативен протокол №1014002 от 05.02.2016 год. по реда на чл. 48 ПИКЕЕ /не се спори, че тази сума е била заплатена от ищеца на 28.02.2017 год./.
С нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ, бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.
5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013 год.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън законовата делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал.
1, т. 6 вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111 от 17.07.2015 год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е приела такива правила на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и влезли в сила на 16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен административен акт по смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички адресати, за които се отнасят.
Действително с решение №12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които са приложими в частност. Следва да се посочи също така, че според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Второто посочено от жалбоподателя съдебно решение не е влязло в сила и от него понастоящем не са настъпили никакви правни последици.
Случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи са установени в чл. 47 – 51 ПИКЕЕ, които разпоредби уреждат съответно процедурата за извършване на проверка на средството за търговско измерване, реда за нейното документиране и уведомяване на потребителя, реда за изчисляване на сумите за корекция и предявяването им на потребителя. Предвидени са различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.
Разпечатката съдържа 32 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb4273c3-6eec-4894-87a9-98f9739d65b9