Решение № 165 от 30.06.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Русе , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна Черкезова

Антоанета Атанасова

Боян Войков при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20214500500289 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294 ГПК, след отмяна от ВКС на РБ на Решение № 473/5.12.2019 год., постановено по в. гр. дело № 648/2019 г. на ОС Русе и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.

Образувано е по въззивна жалба от С.А.И. от гр. Русе чрез адв. П.Г. АК Русе против решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 6334/2018 г., с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС и чл. 59 ЗЗД и е уважен предявеният против нея насрещен иск. Излага доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила. Оспорва изводите на районния съд относно момента на построяване на новата ограда между имотите на страните, както и тези, касаещи придобиването по давност на процесната част от имота. Намира, че последното противоречи на забраната по ЗТСУ /отм./ и ЗУТ да се придобива по давност реална част от имот в чертите на населено място. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените от нея искове и да бъде отхвърлен насрещния иск при законните последици.

Ответниците по жалбата А.Е.А. и М.А.А., и двамата от гр. Русе чрез адв. Е. К. АК Русе оспорват основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по 1 чл. 263 ГПК. Считат обжалваното решение за правилно и искат същото да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице - ищец, имащ процесуално право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С.А.И. против А.Е.А. и М.А.А., с която са предявени искове с правно основание чл.

108 и чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД -да бъде призната за собственик на площ, образуваща правоъгълник с размери около 28 кв. м. по границата на недвижим имот - дворно място с площ от 195 кв. м., находящо се в гр. Русе, кв. “Дружба 2“, ул. “Ж.“ № 13, представляващо поземлен имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, собственост на ответниците; ответниците да бъдат осъдени да й предадат тази част от имота и да премахнат изградената от тях телена ограда и бетонната й основа, както и да й заплатят обезщетение за лишаване от ползване на частта от недвижимия й имот по 10,00 лева месечно, считано от датата на поканата.

В производството по делото са приети за разглеждане насрещни искове на А.Е.А. и М.А.А. с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се признае за установено по отношение на С.А.И., че те са собственици на частта от поземлен имот с идентификатор ***, намираща се по дължината на имотната граница с техния поземлен имот с идентификатор *** и представляваща правоъгълник с площ от около 28 кв. м., неправилно заснета към поземлен имот с идентификатор *** при одобряването на кадастралната карта на гр. Русе със заповед № РД18-91/15.12.2007г.

Видно от приложения на л. 5 от делото нот. акт за дарение на недвижим имот № 88, том IV, рег. № 4502, нот. дело № 496/25.09.2002 г. на Нотариус рег. № *** с район на действие РРС, ищцата С.А.И. придобила от съпруга си Х.И.И. недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.Русе, кв.“Дружба 2“, ул.“Ж.“ № 13, с площ 195 кв. м, съставляващо парцел 574 в кв. 621 на гр. Русе и построените в него жилищна сграда с пространство около 36 кв.м и долепена до нея лятна кухня. От приложената по делото на л. 6 скица № 15-490047/17.07.2018 г., издадена от СГКК 2

Русе се установява, че поземленият имот е с идентификатор *** и е с площ 222 кв. м. Към делото е приобщен и протокол за трасиране на границата на ПИ ***. По делото е установено, че ответниците А.и са собственици на съседния имот с идентификатор *** с площ от 246 кв. м.

В първоинстанционното производство са приобщени към доказателствения материал и нотариалните актове, които легитимират първоначалните собственици на двата имота. С нот. акт № 178 от 4.11.1955 г. /л. 56/ за право на собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка, К.Д.Б.. е призната за собственик на недвижим имот – празно дворно място /нива/ от 5 дка в землището на гр. Русе, в м.

“Под левента“. С нот. акт № 147 от 2.12.1955 г. /л. 55/ Б. продала на А.Х.Б. от нивата си с площ от 5 дка, при съседи: път от двете страни, В.В., Ф.А., общинско лозе и П.И. само 241 кв.м., при съседи за тази част: от две страни пътища, от двете страни продавачката, намираща се в северната страна (откъм града) на нивата. Впоследствие с нот. акт за дарение № 197 от 26.12.1977 г. на РН /л. 77/, А.Х.Б. и съпругата му Х.А.Б. даряват на Х.И.И. - брат на дарителката, собствения си недвижим имот от 195 кв. м., съставляващ парцел 574 в кв. 621, ведно с построените в него жилищна сграда от 36 кв. м, лятна кухня, шопрон, дъсчен клозет.

С нот. акт за продажба на недвижим имот № 191/20.06.1956 г. /л. 65/ Х.Р.А. – майка на ответника А.Е.А., е закупила от „нивата от 5 дка, находяща се в Русенско землище, местността „Под левента”, която от прокаран път през същата е разделена на две части, запазена от обща площ от 3028 кв.м., от която част продавачката е продала по-рано 1545 кв.м., само от останалите непродадени, в които не се включва площта, предоставена за път през нивата, 250/1483 кв.м. идеални части като купувача си запазва правото на изключително ползване от 250 кв. м. от нивата, включително и да построи постройки върху тях, при съседи за тези 250 кв. м.: път, А.Х.Ф. /праводателят на Х.И. по нот.акт от 1977 г./, М.А. и С.С. С нот. акт по обстоятелствена проверка № 31, том XVI, нот. д. № 4233/1998 г. на нотариус при РРС, А.Е.А. е признат за собственик на имот пл. № 715, кв. 610 в комплекс „Дружба 2“, с площ 250 кв.м., заедно с едноетажна жилищна сграда с площ от 126 кв.м., построена през 1956 г.

Приложено е и разрешение № 159/29.03.1963 г. за строеж /л. 81/, издадено на А.Б., видно от което му се позволява да построи неплътна ограда върху 10 м на собственото си място в кв. 624, парцел І-577.

Св. Ю.А., който живее с ищцата на семейни начала, заявява, че спорът за границата е от около 10 години. Когато техниците отишли да замерят границите и трасират, втората ответница предложила на ищцата пари. Свидетелката С.С. – съседка на ищцата заявява, че познава добре и двата имота от почти 55 години. Спомня си, че между имотите имало дървена ограда-стобор. На стобора имало дърво-липа и казвали, 3 че липата е граница. През 2004 г. направили телена ограда, но не на същото място, а навлезли с почти 1,25 м в имота на И.. Роднини на А. изсекли липата. Оттогава страните имали разправии, но в този период на преместване на оградата от страна на съседите, С.И. гледала тежко болния си съпруг и нямала кураж да влиза в конфликти с тях. Св. М.С. също изнася данни за това, че новата ограда навлиза в имота на ищцата и това ясно си личало от поставения маркер. Дава показания, че новата ограда е направена през 2004 г., когато била махната дървената ограда. В тази насока са и показанията на св. Р.Е. също съседка на страните. Свидетелства още, че когато била направена новата ограда Х. бил болен на легло.

От страна на ответниците са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.С., Х.И., Б.Р. и К.М., които са заявили, че оградата от телена мрежа с бетонна основа е била изградена между двата имота още през 1992 г. Причината да се махне старата дървена ограда и да се изгради новата – с бетонна основа, била, че имотът на Ибрямов се падал по-ниско от другите и когато завали силен дъжд водата от съседните имоти се стичала в неговия като наводнявала гаража му. Новата ограда с бетонова основа била изградена по настояване на Х.И., за да препятства оттичането на дъждовна вода. Св. Б.Р. дава показания, че той е построил оградата, той бил майсторът.

И св. Раифов, и св. Сакаллъ заявяват, че новата ограда, построена през 1992г., е изградена на същото място на старата дървена ограда като дори Х.И. е присъствал лично при изграждането й. И според двамата свидетели до трасирането на имота на ищцата никога не е имало спор относно местоположението на оградата.

Представено е по делото и ЕР № 1371/19.03.2002г. на ТЕЛК съгласно което Х.И., тогава на 71 г., е с определена диагноза „Болест на Паркинсон“ и 95% трайна неработоспособност, с дата на инвалидизиране 28.09.2000г. В същото е посочено, че освидетелствуваният е пенсионер и че отпреди 4 години имал скованост и тремор.

В изпълнение на дадените от ВКС задължителни указания пред настоящата инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение относно кадастралното и регулационното положение на двата поземлени имота с идентификатори *** и *** по плановете от 1957, 1964 г., 1987г. и 2002 г., както и статута на спорната реална част при действието на тези планове.

Според експерта процесните поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Русе по първия известен план на местността „Божкова махала” (Под левента) от 1940 година, представляват част от имот пл. № 120. Няма запазен разписен лист към плана. По този план имот пл. № 120, се разделя от улица на две части, попадащи в кв. 41 и кв. 42 и за имота (120) е имало отреждане на парцели по регулация. При изслушването му в о. с. з. на 22.06.2021 г. вещото лице разяснява, че 4 конфигурацията на парцелите, отредени с регулационния план от 1940 г. не съвпада с конфигурацията на парцелите, отредени с плана – дворищно-регулационен план от 1964 година. Те са били разположени в два реда по протежението на ул. „Изидор Айзнер“, а улица „Ж.“ не е съществувала. Това се установява и от приложения на л. 57 - 59 от делото план на „Божкова махала“ от 1940 г.

През 1957 година е започнало изготвянето на кадастрален план на ж. к.“Дружба II”. Планът от 1957 г. е изчертан върху картони и е приет от технически контрол на 11.09.1958 г. Върху картоните на кадастралния план с молив са нанесени регулациите.

От картоните по-късно е изчертан върху платно кадастралния план заедно с регулационните линии. Кадастралният и регулационен план от 1964 г. е одобрен със Заповед № 358/22.12.1964 год. За плана от 1957 г. няма запазена заповед за одобряване.

В кадастралния план от 1957 г. за пръв път е отразено фактическото владение на имотите след извършените по-рано продажби през 1955 и 1956 г. Имотът на ищците е с пл. № 574 с отреден парцел по регулация I-574, а имотът на ответниците е с пл. № 571 с отреден парцел по регулация XII-571 в квартал 621. В имотите и на двете страни са показани новопостроените жилищни сгради. Имотната граница между двата процесни имота по графични данни е показана на 1 метър южно от построеното паянтово жилище в имот пл. № 574. Площта на имот 574 по кадастралните планове от 1957 г. и от 1964 г. е 243 кв. м., а площта на отредения парцел I-574 е 207 кв. м.

Съгласно регулационния план от 1964 г., улица „Изидор Айзнер“ (сега „Йосиф Цанков“) е с ширина 10 метра. От кадастралния план от 1957 г. се установява, че улица „Изидор Айзнер“ е била по-тясна и се е предвиждало по регулационен план за нея да бъде отчуждена и част от имота на ищцата.

Площта на имот 574 след прилагане на уличната регулация по улица „Изидор Айзнер“ по плана от 1964 г. е 194 кв. м.

По регулационен план се е предвиждало и разширяване на улица „Ж.” и съответно отчуждаване на части и от двата процесни имота по ул. „Ж.“. Уличната регулация по ул. “Ж.“ не е приложена.