Определение № 351 от 31.07.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Враца, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова в присъствието на прокурора И. Анг. Х. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело № 20241400200495 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения от свобода И. Г. И., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения И..

Лишеният от свобода И., по негово желание, се явява лично в съдебното заседание, поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Заявява, че по време на краткия си престой в затвора не е взел участие в корекционни програми, тъй като такива не са провеждани в този период; не е подал молба за включване и в трудовия процес, тъй като след като е придобил право на това (с изтичане на едномесечен престой в затвора), не е имало обявени вакантни работни места.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание „лишаване от свобода“ и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

И. Г. И. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца, наложено с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 129/2024 г. по описа на РС-Козлодуй, за деяние по чл.354а, ал.3, пр.1 и 2 НК – придобиване и държане на високорискови наркотични вещества, при първоначален строг режим.

1

Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание от 4 месеца лишаване от свобода в Затвора гр.Враца на 16.05.2024 г. Към датата на постановяване на настоящото определение - 31.07.2024 г., от това наказание е изтърпял фактически 2 месеца и 15 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 15 дни.

От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание.

На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че с оглед размера на наказанието и съгласно чл.122а, ал.2 от ППЗИНЗС не е изготвяна оценка на риска от рецидив за осъдения. Рискът от вреди за обществото е със средни стойности и се обуславя от характера на настоящото престъпление и криминалното минало на лишения от свобода-осъждан за престъпления по чл.195 НК и по чл.143, ал.1, вр.чл.18, ал.1 НК.

Като причини за извършеното престъпление са посочени ниското правно съзнание на осъдения и некритичното отношение към предишните му криминални действия. Отчетено е, че предишните осъждания не са изиграли необходимия превантивен, коригиращ и възпитателен ефект. В изготвения план на присъдата са заложени като цели формиране на критичност; превенция на бъдещи престъпления; смислено оползотворяване на престоя в затвора; анализиране на последиците от деянието; спазване на реда и дисциплината; повишаване на уменията за мислене и осъзнаване на вредните последици от престъпните действия.

Проблемни зони при осъдения, повишаващи вероятността от извършване на нови престъпления, са уменията за мислене, ниският самоконтрол и употребата на наркотици. Отчетено е, че лишеният от свобода не осъзнава тяхното негативно влияние върху поведението му и вредите, които могат да настъпят от тях.

В доклада е посочено, че по време на престоя в затвора осъденият не показва враждебни нагласи, нито склонност към физическа агресия при попадане в конфликтни ситуации, има добро поведение и не е наказван, поради което оценката на риска от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности.

Въпреки тези положителни тенденции, сериозни проблемни зони при осъдения остават отношението към правонарушението и уменията за мислене-налице е ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от употребата на наркотични вещества. В доклада е посочено, че осъденият е със слаба критичност към криминалното си поведение, не разпознава вредите, които има вероятност да причини и е склонен системно да повтаря едни и същи грешки, което сочи на неустойчивост в нагласите за промяна на досегашния начин на живот. Залегнала е и констатацията, че употребата на наркотици е отключващ фактор за извършване на нови правонарушения, като рискът от вреди е насочен към самия него и широк кръг от обществото.

Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем (налице е нежелание от страна на осъдения за участие в организираните културно-масови и спортни мероприятия), с оглед на което е предложено корекционната работа с него да продължи до края на присъдата с цел изграждане на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият И. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на 2 законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване. Необходимо е индивидуалната работа с него да продължи в посока формиране на гъвкав модел за мислене, намаляващ вероятността от извършване на повторно престъпление.

Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.

Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият И. И. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на осъжданията му в миналото сочи на реалистична прогноза за вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Примерното поведение, което демонстрира при престоя в затвора не е достатъчно за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични доказателства за това. След като не е критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на осъдения И. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

Във връзка с доводите на осъдения, че по обективни причини не е участвал в корекционни програми и в трудовия процес, следва да се посочи, че съдът не отчита в негативен аспект липсата на подобна активност, тъй като поради краткия престой на И. в затвора участието в такива дейности действително са били недостъпни. В такъв случай разпоредбата на чл.439а, ал.3 от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затвора, чиято преценка по изложените дотук съображения показва, че към настоящия момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и нормите в обществото.

При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият И. И. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му 3 наказание.

Така мотивиран и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И. Г. И., роден на *** в гр.Козлодуй, обл.Враца, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 1 месец и 15 дни, от наказанието в размер на 4 месеца лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 129/2024 г. по описа на РС-Козлодуй.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4