Решение № 50 от 12.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000501 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на С. К. С. от гр. Генерал Тошево, представляван от адв. П. П. от АКСилистра, срещу решение № 333/08.08.2025г., постановено по т. д. № 205/2025 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника осъдителни искове срещу „АСТРЕЙД ВАРНА“ ЕООД- гр. Варна, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3- то във вр. с чл. 87, ал. 2, предл. 3 и чл.

88, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на следните суми: сумата 31 810лв., представляваща платено възнаграждение по договор № 7106 от 09.09.2022г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 253892 от 09.09.2022г., сключен между Г. Л. Х., ЕГН **********, в качеството му на възложител, и „АСТРЕЙД ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 200105327, в качеството на изпълнител, подлежаща на връщане поради отпадане на основанието за даването й предвид развалянето на договора от страна на възложителя; сумата 1 590.50 лв., представляваща договорена в чл. 12.4 неустойка за забавено изпълнение, които вземания са придобити от ищеца С.

К. С. по силата на договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 1

29.01.2024г., сключен с предходния кредитор– цедент Г. Л. Х., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда– 29.01.2024 г. до окончателното им плащане.

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочат се следните съображения и доводи: Страните са обвързани с договор изработка, чието изпълнение е обвързано със срок поради спецификата на възложеното. Изпълнителят не е изпълнил своето задължение в срок до 19.01.2023 г., поради което е неизправна страна по правоотношението. Именно поради неизправността на насрещната страна е упражнено правото на разваляне на договорната връзка, като това е станало с отправено извънсъдебно волеизявление, получено от ответника на 24.01.2024г. Неоснователно съдът е възприел, че предметът на възложената работа е изработен в срок от ответника, тъй като изработване въобще липсва.

Жалбоподателят се противопоставя и срещу правилността на изводите на първата инстанция, че е налице изпълнение на договора и съответно приемане на възложената работа, която е годна и извършена съобразно договореното, а вземанията по договора за цесия от 29.01.2024 г., с което се легитимира ищецът в производството, са несъществуващи. Сочат се съществени процесуални нарушения на първата инстанция, която е оставила без уважение направени от страната относими и допустими доказателствени искания. По нататък се твърди, че извършените действия към 14.02.2024 г. и 15.02.2024 г., изразяващи се в подписване на декларация за оттегляне на пълномощно на Г.

Х. към ищеца и подписване на пълномощно Г. Х. към неговата майка М Х.а са невалидни и не са произвели действие, защото да осъществени от лице, което към тази дата не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си, в резултат на психично заболяване. Отделно от това, според въззивника, нотариалните действия по заверка на двата документа се определят като нищожни, а оттук се извлича довод, че извършените от М Х.а действия по приемане на изработеното по договора не обвързват страните по същия.

Искането към въззивния съд е за отмяна на решение и уважаване на исковете, с присъждане на направените съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

В срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Астрейд Варна“ ЕООД. Излагат се съображения за неоснователност 2 на въззивната жалба и се иска същата да се остави без уважение. Споделят се изводите на първата инстанция, обективирани в обжалваното решение. Твърди се, че изпълнителят по договора за изработка е изправна страна по правоотношението, като поръчаният един брой контейнер е изработен в срок, който изтича на 03.01.2023 г., и още на следващия ден е издадена проформа фактура за дължимото окончателно плащане, а при такава хипотеза не може да се приеме наличието на забава от негова страна. Излага се също, че на 18.01.2023 г. е организиран транспорт за доставка на вещта, който е отказан от Г. Х. и е поискано получаването на изработеното да се отсрочи, както и че дължимите престации по изработка и доставка са различни по естество. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението, като претендира съдебно- деловодни разноски за въззивна инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалните представители на страните поддържат съответно въззивната жалба и отговора.

Цедентът по договора за цесия от 29.01.2024г.- Г. Л. Х., който е конституиран в процеса в качеството на трето лице– помагач на страната на ответника „Астрейд Варна“ ЕООД, не взема участие в тази инстанция, лично или чрез процесуален представител, и не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Предмет на въззивното производство са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с които първоинстанционният съд е бил валидно сезиран с искова молба на С. К. С. от гр. Генерал Тошево срещу „Астрейд Варна“ ЕООД- гр. Варна, за присъждане на следните суми: 1). сумата 31 810лв., представляваща платено възнаграждение по Договор № 7106 от 09.09.2022г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 253892 от 09.09.2022г., сключен между Г. Л. Х., ЕГН **********, в качеството му на възложител, и ответното дружество, в качеството на изпълнител, претендирана като подлежаща на връщане поради отпадане на основанието за даването й предвид развалянето на договора от страна на възложителя, на осн.

3 чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД; 2./ сумата 1 590.50 лв., представляваща договорена в чл. 12.4 неустойка за забавено изпълнение, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и 3./ законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2024 г., до окончателното погасяване на задълженията.

Ищецът, въззивник в това производство, твърди, че по силата на договор за цесия от 29.01.2024г., сключен между него и Г. Л. Х.- възложител по Договор № 7106 от 09.09.2022г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 253892 от 09.09.2022г., има право да получи от изпълнителя Астрейд Варна“ ЕООД, платените по този договора суми за възнаграждение, подлежащи на връщане поради отпадане на основанието за плащане с развалянето на договора от страна на възложителя, както и неустойка за забава за периода от изтичането на срока за изпълнение до отправяне на изявлението за разваляне на договора. Излага се, че срокът за изработката и доставката на възложения модулен контейнер е 60 работни дни, считано от 09.09.2022г., които задължения е следвало да бъдат непременно изпълнени в уговорения срок до 09.12.2022г., както и че договор за изработка е бил развален от възложителя Г. Х. на основание чл.87, ал.2, предл.3 от ЗЗД с нотариална покана, връчена на изпълнителя на 24.01.2024г.

В тази инстанция ответникът, който е с процесуалното качество на въззиваем, поддържа всички защитни възражения срещу предявените за съдебна защита материални права, направени в първата инстанция. Исковете са оспорени по основание с твърденията, че цедентът Г. Л. Х. не е имал към момента на сключване на договора за цесия парични вземания към „Астрейд Варна“ ЕООД, които да може валидно да прехвърли на ищеца- цесионер.

Излага се, че изпълнителят е изправна страна по договора за изработка, възложеният контейнер е бил изработен в уговорения срок от 60 работни дни, а забавата относно доставката му, осъществена на 15.02.2024г. на посочения от него адрес, е по желание и указания на възложителя. Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца на самостоятелно основание, с твърдения, че цесията не е съобщена надлежно на длъжника от предходния кредитор, поради което не е породила действия спрямо него - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Възложителят по договора за изработка- Г. Л. Х., конституиран в процеса в качеството на трето лице– помагач на страната на ответника 4

„Астрейд Варна“ ЕООД, се представлява в първоинстанционното производство от адв. Ж. Ж. от АК- Варна, който изразява становище за неоснователност на исковете.

Атакуваното решение е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Исковете са правилно квалифицирани съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, формиращи съответните фактически основания, и отправените до съда искания.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Съставът на въззивния съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство допустими и относими писмени и гласни доказателства. Установено е, че на 09.09.2022г. между Г. Л. Х., в качеството му на възложител, и „Астрейд Варна“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен договор № 7106/09.09.2022г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 253892/09.09.2022г., с който, по т. 1 ответното дружество е приело срещу възнаграждение да извърши изработката на един брой модулен контейнер с външни габаритни размери 600 на 700 см с двускатен покрив, състоящ се от два броя контейнери с външни габаритни размери 300 на 700 см с двускатен покрив, с конкретни характеристики и изисквания, подробно посочени в т. 2 от договора. В т. 3 е уговорен срок на изпълнение на възложената работа по т. 1, а именно изработката на един брой модулен контейнер- 60 работни дни, считано от датата на авансово плащане. По т. 11 от договора възложителят е поел задължение да заплати на изпълнителя стойността за изработката на 5 контейнера в размер на 31 110лв., както и цена за доставката в размер на 700 лв., на две вноски- авансова вноска по чл.8.1 от договора в размер на 15 905 лв., платима в деня на сключването на договора, като изпълнителят е длъжен да издаде проформа-фактура, и окончателно плащане в размер на 15 905лв., платимо преди деня на експедицията на изработения модулен контейнер.

Със сключването на договора възложителят се задължава, освен да заплати стойността на контейнера в размер и по начин, посочени в т. 11, да осигури нивелирана основа, върху която да се монтира контейнерът- (по арг. от т. 14), да уведоми предварително изпълнителя за деня и ориентировъчния част на доставката, както и да осигури кран за контейнерите при получаването им на определеното място. При доставяне на контейнерите на уговореното място и престой повече от два часа, поради липса на кран, възложителят дължи заплащане на престоя в размер на 50 лв. на час, а ако престоят е продължил повече от пет часа изпълнителят има право да върне контейнера в складовата база- т. 8.2. Съгласно т. 12.1 е т. 12.2 от договора, че ако възложителят откаже да получи поръчаното изделие без основателна причина след като е уведомен изпълнителя за изпълнението на поръчката дължи обезщетение за забава, а ако забавата на възложителя относно получаването на поръчаното изделие е продължила повече от пет месеца той губи право си да получи контейнера, както и платените до момента суми на изпълнителя.