Определение № 509 от 12.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. Пловдив, 12.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500604 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Г. Я. против Решение № 249/ 20.07.2026 г. по в. гр. д. № 165/ 2026 г. на ОС – Сара Загора в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й относно релевираното възражение за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и извършените изпълнителния действия.

В частната жалба се излагат доводи неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана върху недвижимия имот, който жалбоподателката обитава, поради наличието на явно несъответствие на пазарната му цена с размера на дълга, и да насочи изпълнението върху друг притежаван от нея недвижим имот, попада в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, което обуславя допустимост на жалбата. Иска да се отмени атакуваното решение в тази част и делото се върне на окръжния съд за разглеждане на жалбата по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от взискателя община Стара Загора.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с 1 правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Изп. д. № 20227650403691 на ЧСИ № 765 – Гергана Илчева е образувано по молба на община Стара Загора за събиране от Р. Г. Я. на паричните вземания, удостоверени с АУЗД № 73394/ 09.04.2020 г., АУЗД № 73395/ 09.04.2020 г., АУЗД № 73396/ 09.04.2020 г. и АУЗД № 73397/ 09.04.2020 г., общо в размер на 1508. 76 лв. (771. 42 €). Към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение -19.01.2026 г. – общия размер на дълга към взискателя възлиза на 1 398. 63 €.

За обезпечаване вземанията на взискателя е наложен запор върху вземания на длъжника Р. Г. Я., както и възбрана върху недвижим имот с идентификатор **************, находящ се в гр. Стара Загора, представляващо жилище.

С Възражение вх. № 238/ 05.01.2026 г. длъжникът е възразил на основание чл. 442а ГПК по отношение на предприетото принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на възбрана върху недвижимия имот, поради явната му несъразмерност спрямо действителния размер на дълга, като е поискал изпълнението да бъде насочено към друг неин имот с по – ниска пазарна цена, която е достатъчна за удовлетворяване на кредитора.

С разпореждане от същата дата, обективирано върху подаденото възражение, съдебният изпълнител е оставил направеното искане без уважение.

При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за основателна.

Със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.) с разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 ГПК. Срещу тази незаконосъобразност длъжникът може да се защити по два начина: 1) по реда на чл. 442а, ал. 2 от ГПК, като релевира изрично възражение за несъразмерност до съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки; 2) чрез ангажиране имуществената отговорност на съдебния изпълнител на 2 основание чл. 441, ал. 2 ГПК. Действително в ГПК не е предвидено изрично правото на длъжника да обжалва постановения по възражението по чл. 442а, ал. 2 от ГПК отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки, но тази възможност следва от характера на посоченото действие. С изменението на чл. 435, ал. 2 ГПК (ДВ бр. 86/ 2017 г.) се разшири кръга на подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, като на същия се предостави правото по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Отказът на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки, които според задължителните указания по т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС представляват изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение спрямо определени имуществени обекти, или да изостави предприетия изпълнителен способ върху конкретен имуществен обект и да го замени с друг поради явно несъответствие на стойността на имуществото, върху който е насочено изпълнението, и размера на дълга, по съществото си представлява отказ за преустановяване на принудителното изпълнение върху това имущество, който подлежи на обжалване по силата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. В случая не се касае до хипотезата на чл. 443 ГПК - замяна на обекта и начина на изпълнението – преценката за което принадлежи на съдебния изпълнител, която не подлежи на обжалване, тъй като при нея не е налице несъразмерност на обекта на изпълнението с размера на дълга. При наличие на такова несъответствие по силата на чл. 442а, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да вдигне обезпечителните мерки или да замени начина на изпълнение или обекта с друг, чиято стойност макар и по ниска е достатъчна за удовлетворяване на взискателя, поради което неговият отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана върху недвижимия имот на длъжницата по възражението по чл. 442а, ал. 2 от ГПК подлежи на обжалване.

Като е приел противното и оставил жалбата без разглеждане, обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част, а делото да бъде върнато за разглеждане на жалбата в тази част по същество.

Мотивиран от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение № 249/ 20.07.2026 г. по в. гр. д. № 165/ 2026 г. на ОС – Стара Загора в частта, с която е оставена без разглеждане Жалба вх. № 11214/ 06.02.2026 г. на Р. Г. Я. относно релевираното възражение за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и извършените изпълнителния действия.

ВРЪЩА делото на ОС – Стара Загора за разглеждане на жалбата в тази част по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4