Решение № 103 от 05.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Г.О., 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Х. П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Х. П. Попов Административно наказателно дело № 20244120200155 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. М. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул. „***“ № 9, вх. А, ет. 4, ап. 7 и адрес за връчване на съобщения: гр. С., бул. „***“ № 19, ет. 1, *** обжалва издадения срещу него електронен фиш серия К № 4384912, издаден от ОД на МВР - В.Т., с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон. Счита, че електронният фиш е незаконосъобразен и неправилен и че при съставянето му са допуснати съществени процесуални и материални нарушения на ЗАНН. Сочи, че няма снимки относно нарушението и изложеното в електронния фиш не отговаря на действителността. Според него наказателната отговорност за такова нарушение се е погасила по давност и не следва да се налага наказание.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

Представлява се от своя защитник в лицето на адв. Х. Д. от ВТАК, редовно упълномощен. От името на своя подзащитен адв. Д. заявява, че поддържа жалбата срещу електронния фиш. Заема становище, че по отношение на нарушението е настъпила предвидената в чл. 80, ал. 3 от ЗАНН тригодишна давност. Излага подробни доводи. Сочи също, че както стационарната камера, 1 така и регистъра за собствеността и за ползвателя на МПС е на разположение на МВР и следователно нарушението следвало да бъде установено като характеристика най-късно на 23.03.2021 г. Отделно от подробно изложената съвкупна оценка на давностните срокове защитникът обръща внимание, че първо, представеният по делото снимков материал е абсолютно неясен и второ, че Г. М. Д. е в брак от 1987 г., поради което не е ясно кой всъщност е нарушителя – дали е той или е неговата съпруга. Адвокат Д. посочва, че представената по делото докладна записка относно връчването на електронния фиш не е датирана, няма изходящ номер и не е ясно кога е направена и дали е изготвена в хода на процеса или след като административнонаказващия орган е получил жалбата. Имало приложен приемо-предавателен протокол, в който били отразени множество обратни разписки, но освен номера на разписката, нямало нищо друго. Липсвала датата, на която пликът с писмо за жалбоподателя да е тръгнал или да се е върнал или да има някаква фактическа обратна разписка, която да установява дали той е търсен и защо е търсен. Отбелязването, че е търсен и е поставена бележка на входната врата за уведомяването, според него е несъстоятелно и откровено невярно, тъй като входът на блока, в който живее Г. Д., се заключвал отвътре и достъпът до всички апартаменти бил невъзможен. По тази причина нямало как да се залепи на входящата врата уведомление.

Защитникът моли съда да приеме, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на процесния електронен фиш и да присъди разноски в минималния размер. Уточнява, че не представя договор за правна помощ, тъй като жалбоподателят му е брат, а за близки роднини не е необходимо да се изплаща възнаграждение, но разноски се дължат.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата ОД на МВР – В.Т., не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема отношение по жалбата.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. също не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш Серия К № 4384912 на ОД на МВР – В.Т., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Г. М. Д., ЕГН:

2

**********, е наложена глоба в размер на 300,00 лв. за това, че на 23.12.2020 г., в 20:36 часа, в обл. В.Т., на ПП І-4 (С. – В.), км 153+343, в посока към гр. В., при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, заснет със стационарна система тип „MultaRadar SD 580” и отчетен толеранс от 3 км/ч, с МПС „Хонда ЦР В” с рег. № ***, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство № 00209D33F1A0, като се е движил със скорост 99 км/ч и е превишил максимално разрешената скорост от 60 км/ч с 39 км/ч, в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Към електронния фиш е представен снимков материал (клип № 293, MultaRadar № 00209D33F1A0) с дата и час на заснемане 23.12.2020 г., 20,36 часа, в който са посочени данни за датата и място на нарушението и параметри на ограничението и констатирана скорост на автомобила. Клипът, материализиран върху хартиен носител, е абсолютно неясен. Не се вижда нито заснетият автомобил, нито неговият регистрационен номер. В долната си част изображението е увеличено и единствено там се вижда рег. № ***. Съдът служебно е изискал четлив снимков материал към клип № 293/23.12.2020 г. в резултат на което наказващият орган е изпратил клип № 820F293 от 23.12.2020 г., записан на магнитен носител (CD).

От справката за собственост в Централна база – КАТ, приложена по делото се установява, че процесният товарен автомобил „Хонда ЦР В” с рег.

№ *** е собственост на жалбоподателя Г. М. Д..

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 24.02.2024 г.

Към материалите на делото е приложена справка от АИС – КАТ, в която са посочени периоди на прекъсване на давността – 28.05.2021 г., 22.12.2022 г. – „друго“ и 25.10.2023 г. – „лицето е търсено на адрес“. Приложени са приемопредавателен протокол за изпратената на 28.05.2021 г. явна кореспондеция от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В.Т. без регистрационен номер и дата, както и докладна записка относно посещение на адрес за връчване на електронен фиш за налагане на глоба на 25.10.2023 г. – също без регистрационен номер и дата. Във връзка с посоченото в справката прекъсване на давностния срок на 22.12.2022 г. – „друго“ няма никакви данни по делото.

Към административнонаказателната преписка е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888, от което се 3 установява, че стационарната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „MultaRadar SD 580” е одобрен тип за използване.

От протокол за проверка № 49-С-ИСИС/27.08.2020 г. на БИМ, се установява че същата съответства на одобрения тип.

Служебно изискана и приложена към доказателствения материал по делото е и схемата на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път І-4 от км 152+000 до км 155+000.

Както вече бе отбелязано, електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 24.02.2024 г. На 11.03.2024 г. Г. Д. е депозирал жалбата срещу него чрез директора на ОД на МВР – В.Т. до районния съд.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган в законния 14-дневен срок от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията за отмяна на процесния електронен фиш, поради изтекла давност за търсене на административно наказателна отговорност.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.

Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата, чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца.

Давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението, респ. нарушението, и тече до реализирането на наказателната, съответно административнонаказателната отговорност на

4 дееца с влязъл в сила акт.

В ЗАНН давността е уредена в разпоредбите на чл. 34 и в чл. 82.

Нормата на чл. 82 от ЗАНН урежда давността за изпълнение на наложеното наказание, когато е налице влязъл в сила акт, какъвто настоящият случай не е.

Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН урежда хипотези, при които административнонаказателно производство въобще не се образува или образуваното се прекратява. В процесния казус се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, за което е издаден електронен фиш срещу нарушителя. Специалните давностни срокове п о чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове обаче ЗАНН не съдържа, поради което в случая с електронните фишове е приложима препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, която гласи, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. Следователно в случая по аналогия намира приложение чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс НК – наказателното преследване се изключва по давност, ако то не е възбудено в продължение на три години като срокът за издаване на електронния фиш започва да тече от довършване на нарушението. От този момент започва да тече и периодът от време, през който следва да бъде наложено наказание на нарушителя за извършеното от него административно нарушение с влязъл в сила акт.

Съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 от НК, обикновената погасителна давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

Съставянето на електронния фиш на 20.01.2021 г. е процесуално действие от категорията на прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата предметна и персонална насоченост. От този момент започва да тече нов три годишен срок, който изтича на 20.01.2024 г. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя един месец след тази дата – на 24.02.2024 г.

По делото са налични данни за евентуални действия от страна на 5 наказващия орган по връчване на електронен фиш серия К № 4384912 на Г. М.

Д.. Както вече бе отбелязано към административнонаказателната преписка е приложена справка от АИС – КАТ, в която са посочени периоди на прекъсване на давността – 28.05.2021 г., 22.12.2022 г. – „друго“ и 25.10.2023 г. – „лицето е търсено на адрес“. Приложени са и приемо-предавателен протокол за изпратената на 28.05.2021 г. явна кореспондеция от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В.Т., както и докладна записка относно посещение на адрес за връчване на електронен фиш за налагане на глоба на 25.10.2023 г. И двата документа обаче са без регистрационен номер и дата, което поставя в невъзможност съда да отнесе същите към посочените в справката от АИС – КАТ периоди. За посоченото прекъсване на давността на 22.12.2022 г. – „друго“ не са представени никакви доказателства от страна на наказващия орган, нито пък става ясно в какво точно се състои това „друго“ действие. По тази причина настоящата съдебна инстанция приема за недоказано наказващият орган да е извършвал действия по прекъсване на давността до момента на фактическото връчване на процесният електронен фиш – 24.02.2024 г., за което има надлежно писмено доказателство по делото, със съответния идентификационен номер, дата и подпис.

От изложеното дотук е видно, че от момента на издаване на електронния фиш до датата на връчва на същия е изтекъл срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.