Решение № 2306 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2306 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100513677 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 17646 от 01.10.2024 г., постановено по гр.д. № 49723/2023 г. на СРС, 164 състав е отхвърлен, като неоснователен, предявения от М. Й. Д., ЕГН **********, срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, иск по чл.439 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 667,04 лв., от която сума 286,95 лв.- главница, представляваща вземане по договор за кредит от 21.06.2005 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД, ведно със законна лихва от 21.03.2011 г. до окончателното плащане; 51,73 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2005 г. до 02.10.2005 г., 203, 36 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.25005 г. до 01.03.2011 г., както и 125 лв. разноски по ч. гр. д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС, съгласно издаден Изпълнителен лист от 03.05.2011 г., въз основа на който било образувано ИД № 2086/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Г., с рег. № 915, с район на действие ОС-Сливен, по който ищецът бил в качеството на длъжник, а ответникът, в качеството на взискател, поради погасяване на вземанията по давност.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК, решението е обжалвано от ищеца М. Й. Д., като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите, необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства.

1

Поддържа, че мотивите на съда, че след образуване на второто изпълнително дело през 2016 г. до датата на подаване на исковата молба не е изтекла погасителната давност за вземанията. Не всички от описаните от съда и извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността за вземанията.

Поддържа, че наложения запор на пенсията на ищцата от 24.01.2017 г. е прекъснал давността. Такова действие има и изпратеното запорно съобщение до Райфайзенбанк България от 16.06.2017 г. Следващото такова изпълвнително действие е насрочения първи опис на движими вещи от 28.05.2018 г. и втория, от 11.11.2020 г. Според ищеца, с изтичане на две години, в които взискателя е бездействал настъпва перемпция и делото се прекратява по силата на закона, а извършените изпълнителни действия се заличават с обратна сила. В случая, според ищеца, от 28.05.2018 г. е изтекла предвидената петгодишна погасителна давност за вземанията, тъй като спрямо ищцата не са били предприемани последващи изпълнителни действия. Като не е съобразил това, съдът е постановил неправилно решение. Отправя искане за отмяна на решението на СРС и за уважаване на иска като основателни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна-ответник „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД оспорва жалбата с писмен отговор и моли решението да се потвръди като правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и поради обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. че

Във връзка с доводите по жалбата съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение 2 се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /така определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.05.2011 г. в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (чийто правоприемник е ответникът) е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС, срещу М. Й. Д. за сумите: 286,95 лв.- главница, представляваща вземане по договор за кредит от 21.06.2005 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД, ведно със законна лихва от 21.03.2011 г. до окончателното плащане; 51,73 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2005 г. до г., 203, 36 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.25005 г. до 01.03.2011 г., както и 125 лв. разноски по ч. гр. д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС. Изпълнителният лист е издаден на основание издадена по делото на 22.03.2011 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, след влизането й в сила.

Няма данни длъжникът да е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта за изпълнение, от което следва, че същата е влязла в сила.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ето защо, течението на погасителната давност следва да бъде преценено от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – най късно 13.05.2011 г.

Страните не спорят и от приетото по делото писмо - уведомление от ЧСИ ГИ.. с рег. № 765 с район на действие ОС - Стара Загора, се установява, че въз основа на посочения изпълнителен лист, по молба на кредитора на неустановена дата, след 13.05.2011 г., пред ЧСИ Н.Г. с рег. № 836 в КЧСИ, е било образувано изпълнително дело № 20118360400649 по описа на ЧСИ Гангалова, което е било прекратено на 23.08.2016 г. с Постановление за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /поради настъпила перемция/. Изпълнителният лист от 13.05.2011 г. бил върнат на взискателя на 14.10.2016 г. След прекратяването изпълнителното дело било предадено в архив на 25.10.2016 г., а след изтичане срока за съхранение по Наредбата за 3 служебния архив на ЧСИ, съответно било унищожено.

Установява се по делото, че с договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (цесионер), е било цедирано вземането на цедента от М. Д., произтичащо от Договора за кредит № C A S H - 03037202, заедно с всички принадлежности към него. За цесията длъжника бил уведомен от страна на цесионера, по упълномощаване от цедента.

Установява се, че с молба от 22.11.2016 г., новият кредитор и настоящ ответник поискал образуване на ново изпълнително производство пред ЧСИ Г.Г., с рег. № 915, с район на действие ОС-Сливен срещу длъжника М. Д.. По него взескателят поискал да й се връчи покана за доброволно изпълнение. Освен това било отправено искане да се наложи запор на вземанията на длъжника, да бъде извършен опис и продажба на движими вещи на длъжника, находящи се на адреса по местоживеене на длъжника, както и на основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят възложил на съдебния изпълнител извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

Установява се от приложеното като доказателство изп. дело № 2038/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Г., с рег. № 915, с район на действие ОС-Сливен, че в хода на изпълнението по него са извършени следните същински изпълнителни действия, които са прекъсвали давността за вземанията според дадените разяснения с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 04.07.2024 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2023 Г., ОСГТК НА ВКС:

Присъединяване на държавата като взискател по ИД, за сумата от 1267,61 лв., публични задължения по здравното осигуряване; уведомление от 28.12.2016 г. до длъжника за образуваното ново изпълнително производство; наложен запор върху секвестируемата част от пенсията /запорно съобщение до ТД на НОИ - Сливен от 24.01.2017 г./; запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 16.06.2017 г.; насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 28.05.2018 г. от 11,30ч. Заедно с протокол за опис от 28.05.2018 г. и насрочен втори опис за 11.11.2020 г.; наложен запор върху сметки в ИЗИПЕЙ АД от 07.12.2021 г. Същите са били извършени във връзка с подадени от взискателя молби по делото за извършване на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника в хода на производството, съответно съдържащи нарочно възлагане на съдебния изпълнител да извършва такива по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

Във въззивната жалба са изложени съображения, че така образуваното второ изпълнително производство е прекратено на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК - поради настъпила перемпция, поради което извършените след прекратяването му изпълнителни действия не произвеждат правно действие, т. е. не са от естество да 4 прекъснат давността и същата е започнала да тече с прекратяване на производството.

По така изложените доводи настоящата инстанция намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал. 1 т. 8 ГПК настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен, т. е. при всяко положение с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция". Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредба на чл.433, ал. 1 т. 8 ГПК е насочена към стимулиране на взискателите, тъй като бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. В този смисъл чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя - същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години. При наличие на надлежно искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е без значение дали ЧСИ реално е предприел действията.