Определение № 2984 от 23.11.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2984 гр. София, 23.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело № 20221000503307 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 52953/22.08.2022 г.

Подадена е въззивна частна жалба от „МБК Дивелъпмънт“ ЕООД – чрез адв. С. Ц. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение № 2497/05.08.2022 г., постановено по т. д. № 1863/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 с-в, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на преграждащото Разпореждане № 2674/16.05.2022 г., постановено по т. д. № 1863/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 с-в.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като поради връщане на исковата молба в закрито съдебно заседание – преди да е насрочено първото о. с. з. по делото, обективно ищецът не е могъл да упражни своето процесуално право да направи възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответниците по предявените искове, поради което релевираното във въззивната жалба искане по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустимо.

Ответниците по тази частна жалба са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който изразяват становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е внесена дължимата държавна такса за нейното разглеждане, поради което тя е редовна и допустима.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна.

С Определение № 2497/05.08.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на частния жалбоподател по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на преграждащото разпореждане в частта му за разноските, тъй като е приел, че, тъй като съдът не следи служебно за прекомерност на уговореното и заплатено от страна в процеса 1 адвокатско възнаграждение, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е следвало да бъде релевирано до края на устните състезания по делото. Но понеже такова възражение не е наведено от ищеца преди постановяване на разпореждането по чл. 130 ГПК, с което е върната исковата молба поради недопустимост на предявените искове, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на преграждащото разпореждане била недопустима, поради което е оставена без разглеждане.

Установява се, че Разпореждане № 2674/16.05.2022 г., с което предявената искова молба е върната на основание чл. 130 ГПК – поради недопустимост на предявените искове, е постановено в закрито съдебно заседание – след осъществена двойна размяна на съдебните книжа, но преди да бъде насрочено първото открито по делото заседание.

Правилно в обжалваното определение първоинстанционният съд е изяснил, че възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение може да бъде релевирано от страна в процеса до края на устните състезания, но - съобразно константната съдебна практика на ВКС, когато преграждащият исковото производство съдебен акт е постановен преди да бъде проведено открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК може да се релевира в срока за обжалване на разпореждането, с което исковата молба е било върната (именно при връчването на разпореждането по чл. 130 ГПК е първият момент, в който ищецът е узнал за крайния съдебен акт на първоинстанционния съд, и обективно е могъл да упражни процесуалното си право да иска изменение на преграждащото разпореждане в частта му за разноските, като наведе довод за прекомерност на уговореното и заплатено от ответната страна адвокатско възнаграждение).

Именно в срока за обжалване на разпореждането по чл. 130 ГПК ищецът е релевирал искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на преграждащия съдебен акт в частта му за разноските, като своевременно е направил възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, поради което както възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, така и молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, обективирана в частната въззивна жалба с вх. № 34104/02.06.2022 г., трябва да бъдат разгледани по същество.

Обжалваното Определение е незаконосъобразно и на друго основание. Дори и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК да бе преклудирано, в случай че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срока, сезираният съд трябва да се произнесе по нейната основателност, а не да се десезира от това процесуално искане.

При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи като основателна частната въззивна жалба трябва да бъде уважена, а обжалваното определение като неправилно да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

След произнасянето по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и надлежното администриране на евентуалните частни жалби срещу Определението, с което СГС ще се произнесе по молбата за изменение на Разпореждане 2674/16.05.2022 г. в частта му за разноските, делото трябва да се изпрати отново на САС за разглеждане на администрираната частна въззивна 2 жалба с вх. № 34104/02.06.2022 г.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2497/05.08.2022 г., постановено по т. д. № 1863/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 с-в, с което е оставена без разглеждане молбата на „МБК Дивелъпмънт“ ЕООД по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Разпореждане № 2674/16.05.2022 г., постановено по т. д. № 1863/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 с-в.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3