Решение № 1872 от 27.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1872 гр. София, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20221110204179 по описа за 2022 година За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “****************“ ООД, с ЕИК: ********, представлявано заедно и поотделно от Д.С.Г и Г.С.Г чрез а.П. Е. от САК против наказателно постановление № СОА2—РД11-52 / 31.01.2022 г., издадено от заместник-кмета на Столична община Д.П.Б, с което на осн. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО, Наредбата/ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО.

Жалбата е подадена в срок и е допустима /от АНО не са представени надлежни доказателства за удостоверяване датата на връчване на обжалваното НП на дружеството “****************“ ООД, с оглед на което, съдът намира, че срокът по чл.59, ал.2 ЗАНН не е започнал да тече/.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на компетентност на актосъставителя да съставя АУАН, 1 противоречиво посочване в НП на нарушената разпоредба /един път като чл.9, ал.6а от НРУИТДТСО, каквато не съществува и един път като чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО/, неправилно приложение на санкционната разпоредба, като такава е посочена чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО, която не предвижда санкция за нарушаване на чл.9, ал.6 от Наредбата. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП. Жалбоподателят счита, че съдът в конкретния случай няма правомощие да приложи правилната санкционна разпоредба – чл.36, ал.6 от НРУИТДТСО, доколкото същата се явява закон за по-тежко наказуемо деяние, а съгл. ТР №8/16.09.2021 г. по т.д. №1/2020 г. на ВАС, съдът може да измени НП, в частта относно дадената от АНО правна квалификация на нарушението само когато това налага прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. Моли се за присъждане на направените разноски в хода на производството.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, се представлява от Ц.И.ЙО, преупълномощена от а.Е., която поддържа жалбата въз основа на посочените в нея основания. В пледоарията си по същество моли за отмяна на обжалваното НП, по изложените в жалбата съображения, а при условията на евентуалност моли за намаляване на размера на санкцията до минимума от 300 лева. Моли за присъждане на разноски в размер на 960 лева, като представя и доказателства за реално заплащане на адвокатски хонорар в същия размер.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща надлежно упълномощен процесуален представител.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят П.Г. М., който изцяло възпроизвежда и потвърждава фактите, описани в АУАН, въз основа на които е издадено обжалваното НП.

Разпитаният свидетел в качеството на очевидец, логично, последователно и добросъвестно възпроизвежда възприетите от него факти по време на извършената проверка, в която е участвал в качеството на старши експерт в Отдел ФСРКТД на Столична община. Поради това и доколкото неговите показания изцяло се подкрепят от писмените доказателства и док. средства, приобщени чрез прочитане на осн. чл.283 НП, вр. чл.84 ЗАНН, съдът кредитира показанията на св. М. и поставя същите в основата на приетата за установена фактическа обстановка, а именно:

2

На 26.08.2021г. служители на СО извършили проверка на дейността на санкционираното дружество “****************“ ООД като проверили стопанисвания от него търговски обект, представляващ магазин „А***********“, намиращ се в гр. София, р-н **************. При извършената проверка било установено, че към момента на проверката – около 23:00 часа, търговският обект работи извън обявеното работно време, което съгласно заверено Заявление за работно време на стационарен търговски обект, вписано под №1881/03.10.2021 г. в информационен масив „Търговски обекти“ на р*********** е бил от 07:00 часа до 22:00 часа.

За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол №46/26.08.2021 г., към който е приложен фискален бон за извършена покупка на 1 бр. кока-кола 1,5 л. на стойност 2.09 лева от търговския обект, стопанисван от “****************“ ООД в 22:58 часа.

С писмо рег.№РКС21-ТД26-1086/02.09.2021 г. представляващите дружеството са поканени да се явят на 17.09.2021 г. в р***********, Отдел ФСРКТД, ет.2, стая 203 за съставяне на АУАН по НРУИТДТСО, с изрично указание, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в отсъствие на техен представител. От АНО обаче не са представени надлежни доказателства за това, че тази покана е връчена именно на представляващите дружествотожалбоподател, като не е ясно в какво качество същата е връчена на лицето, посочено в разписката, представена в с.з., преведено на 16.05.2022 г. и приложена като л.42 от съдебното дело. С оглед на това и при направено възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за връчване на покана за съставяне на АУАН, съдът намира, че този факт, за доказване на който тежестта е на АНО не се доказа в хода на производството по категоричен и несъмнен начин.

Въпреки липсата на категорични доказателства за връчване на представител на дружеството на показната за съставяне на АУАН, на 17.09.2021 г. срещу “****************“ ООД е съставен АУАН

№13/17.09.2021 г за нарушение на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО. Видно от съдържанието на този акт, същият не е бил връчен в по-късен момент на нито един от представляващите “****************“ ООД.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното НП, с което на осн. чл.36, 3 ал.1 от НРУИТДТСО на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя М., както и писмените доказателства, надлежно приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК, които спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото и които съдът кредитира в цялост, доколкото в доказатлествената съвкупност липсват каквито и да е противоречия.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представените заповеди за делегиране на компетентност на актосъставителя и наказващия орган, двата акта са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство обаче е протекло при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо лице.

АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, съгласно която „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“, като същият е съставен в отсъствие на представител на нарушителя без да са налице условията, визирани в тази разпоредба. На дружеството-жалбоподателя не е била надлежно връчена покана за съставяне на АУАН за да е налице условието след покана да не се е явил за съставяне на акта, при което положение е допустимо съставяне на акта в отсъствие на негов представител.

4

Освен това не е спазено и изискването на чл.43, ал.4 ЗАНН и така съставеният АУАН не е предявен на нарушителя и не е подписан от него, което също представлява съществено нарушение на процесуланите правила, което е формално основание отмяна на издаденото въз оснвоа на него НП.

Налице са и всички пороци на самото НП, посочени в жалбата и найвече този досежно липсата на съответствие между посочената за нарушена разпоредба /чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО/ и санкционната такава /чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО/, предвиждаща ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушаване на разпоредбите на чл. 4, чл. 22а, чл. 23, чл. 28, чл. 28а, чл. 28б и чл. 31, чл. 33а, чл. 33ж и чл. 33н с глоба и имуществена санкция в размер от 300 до 2 000 лв. Видно е, че тази разпоредба не предвижда санкция за нарушаване на разпоредбата на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО, каквото нарушение е констатирано, че е извършил жалбоподателят, а същевременно му е наложена имуществена санкция в размер, който не е предвиден в приложената санкционна разпоредба. По този начин съществено е ограничено правото на дружеството да разбере за какво нарушение и въз основа на коя санкционна разпоредба е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Както основателно е посочено в жалбата, в конкретния случай, за нарушение на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО, приложимата санкционна разпоредба е чл.36, ал.6 от НРУИТДТСО, но същата не може да бъде приложена служебно от съда в конкретния случай, доколкото с оглед на предвидената в тази разпоредба санкция – от 500 до 3000 лева, тя се явява закон за по-тежко наказуемо деяние. Такава служебно преквалификация не би била законосъобразна в конкретния случай дори и при наличие на всички предпоставки, предвидени в ТР №8/16.09.2021 г. по т.д. №1/2020 г. на ВАС, с оглед на останалите допуснати груби нарушения на процесуалните правила при образуване и провеждане на административнонаказателното производство.

С оглед на всичко изложено, обжалваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, без да се налага обсъждане на въпроса дали е извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя.

При този изход на делото и изрично направеното искане за това, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, правото на разноски се 5 поражда за жалбоподателката и те следва да бъдат заплатени на същия от бюджета на органа, издал обжалваното НП. Съгласно представения договор за правна помощ от 15.03.2022 г. и представена фактура за извършено плащане в брой на договорената сума и издадената разписка за това, разноските на жалбоподателя в производството по обжалване на НП№ СОА2 —РД11-52 / 31.01.2022 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, са в размер на 960.00 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. От въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което този въпрос не следва да се обсъжда.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая разноските следва да бъдат възложени върху юридическото лице, от което е част наказващият орган. С оглед на това Столична община следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя цялата сума, заплатена от него за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА2—РД11-52 / 31.01.2022 г., издадено от заместник-кмета на Столична община Д.П.Б, с което на осн. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО, Наредбата/ на ***************** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.9, ал.6 от НРУИТДТСО.