Определение № 990 от 27.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 990 гр. София, 27.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20258002101754 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 81 от 29.01.2025 г. по в. гр. д. № 2879/2023 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 3608 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 16600/2022 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. А. Ч. и С. И. С. срещу Г. П. Ч. искове по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които ответникът пречи на ищците да упражняват правото си на собственост съответно на 36,04/610 ид. части и 37/610 ид. части от ПИ с идентификатор [№] с площ от 610 кв. м. с административен адрес [населено място], [улица], като преустанови паркирането на автомобили – лично или чрез трети лица, на паркоместа № 10 и № 3, разпределени за ползване съответно на първия и на втория ищец с договор от 22.10.2021 г. с нотариална заверка на подписите.

Въззивният съд е приел, че не всички собственици на обекти в жилищната сграда, построена в ПИ [№], са собственици и на идеални части от дворното място.

Към 06.10.2008 г. съсобственици на мястото са били следните лица: Г. Ч. – 7/27 ид. части; В.

Ч. – 1/27 ид. част и П. Ч. – 1/27 и част или общо тримата – 1/3 ид. част; П. С. М. – 1/3 ид. част; Н. В. Р. и М. В. П. – по 1/6 и част или общо 1/3 и част. Учредявайки право на строеж през 2008 г. на „Рамина“ ООД, собствениците на земята са се задължили да продадат общо 60% ид. части от имота на носителя на правото на строеж „Рамина“ ООД или на посочените от него трети лица-купувачи на обекти в новопостроената сграда, както и да сключат договор с купувача на идеалните части от дворното място за разпределение ползването на паркоместата, като купувачът получи реално ползването на всички предвидени по одобрения проект места за паркиране, с изключение на места за паркиране № 2, 3, 4, 5 и 6, 1 съгласно одобрения арх. проект, за които те си запазват и взаимно разпределят правото на реално ползване. След построяването на сградата няма данни по делото „Рамина“ ООД да е закупило 60% идеални части от имота.

С договор за разпределение на реалното ползване на паркоместа от 19.03.2014 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между М. В. П., М. С. Б.-М., Н. В. Р., С. И. С., П.

С. М. и Г. П. Ч., е разпределено ползването на паркоместата по следния начин: паркомясто № 1 на С. С.; паркомясто № 2 на П. М., М. П., Н. Р. и Г. Ч. при равни права; паркомясто № 3 на М. П.; паркомясто № 4 на Мима Б.-М.; паркомясто № 5 на П. М.; паркомясто № 6 на Г. Ч., паркомясто № 7 от П. М.; паркомясто № 8 на П. М., паркомясто № 9 на Г. Ч. и паркомясто № 10 на Г. Ч..

Прието е, че през 2015 г. и 2017 г. са извършени следните разпоредителни сделки с идеални части от дворното място: П. М. прехвърлил на дъщеря си София М.-Х. 50/610 ид. части; на М. Г.-К. и С. Л. К. – 13,16/610 ид. части; на В. М. 12,5/610 ид. части; на Р. Ч. 12,5/610 ид. части и на Г. Ч. – 13,5/610 ид. части, като с нот. акт № 171/2017 г. е признат за собственик по документи на 101,66/610 и части от имота. М. П. и Н. Р. прехвърлили на „Рамина“ ООД 112,2/610 ид. части от мястото, а дружеството прехвърлило изцяло тези идеални части, включително прехвърлило на ищеца Г. Ч. 22,54/610 ид. части.

С договор за разпределение на реално ползване на паркоместа от 22.10.2021 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между Г. Ч., П. М., Р. Ч., М. Б.-М., В. М., И. Т., С. М.-Х., С.

С., С. и М. К., е разпределено ползването на паркоместата, както следва: паркомясто № 1 на В. М.; паркомясто № 2 – на М. Б.-М., паркомясто № 3 - на С. С., паркомясто № 4 – на П.

М., паркомясто № 5 – на С. М.-Х., паркомясто № 6 – на П. Г. Ч., паркомясто № 7 – на С. и М. К., паркомясто № 8 – на Р. Ч.; паркомясто № 9 – на И. Т. и паркомясто № 10 – на Г. Ч.. С договора е определено, че паркомясто № 11 остава неразпределено и може да се ползва безплатно за гости на собственици на идеални части от земята за престой съобразно условията на договора. Според този договор Г. Ч., който не е участник в него, изобщо не получава паркомясто за ползване, за сметка на това като ползвател на паркомясто № 6 е посочен синът му П. Ч., който също не е участвал в разпределението.

От правна страна е прието, че основният правен спор се концентрира върху обстоятелството дали сключеният договор за разпределение на реалното ползване на паркоместа от 22.10.2021 г. обвързва страните и дали са налице обстоятелства, налагащи промяна на разпределението, възприето с договора от 19.03.2014 г.

Въззивният съд е приел, че със сключването на първия договор от 2014 г. съсобствениците на дворното място са разпределили ползването му съгласно чл.32, ал.1 ЗС, тъй като решението е взето от съсобствениците, притежаващи повече от половината от дворното място. Когато веднъж е решен въпросът за начина на използване на една обща вещ, било от съсобствениците, било по реда на чл.32, ал.2 ЗС, този въпрос може да бъде пререшаван или по взаимно съгласие на съсобствениците във всеки един момент, (каквото съгласие в случая не е налице), или при настъпило изменение на фактическото положение (решение № 423/21.07.09 г. по гр. д. № 3084/08 г. на ВКС), т. е. договорът може да се промени при наличието на съществени обстоятелства.

2

В случая не са били налице съществени обстоятелства за изменение на първия договор.

Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, основани на решение № 25/2014 г. по гр. д. № 3985/13 г. на ВКС, че прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица не съставлява основание за преразпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 ЗС, ако не е налице друга промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, защото разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на съсобственика. Възможността за прехвърляне на различни права върху недвижим имот не е ограничена от обстоятелството, че редът и начинът на упражняването им е определен по съгласието на страните или от съда, нито съществува пречка в прехвърлителната сделка страните да уговорят ред и начин за упражняване на прехвърленото право, но приобретателят (като частен правоприемник на прехвърлителя) е обвързан от разпределеното ползване на дворното място.

Прието е, че ищците Г. Ч. и С. С. са обвързани от договора за разпределение от 19.03.2014 г.

– първият ищец като правоприемник на един от съсобственичите, а вторият – като участник в договора. Направено е заключение, че не са налице нови обстоятелства, налагащи преразпределение на реалното ползване, извършено с договора от 19.03.2014 г.

Споделен е и изводът на първата инстанция, че обособяването на допълнително паркомясто с № 11 не представлява новонастъпило обстоятелство. В договора за разпределение на реалното ползване от 2021 г. това паркомясто е разпределено за общо ползване от всички собственици на ид. части от земята, респ. за техни гости. Следователно то не представлява обособено допълнително паркомясто, а свободно пространство, което може да се ползва от всички съсобственици с оглед предназначението на дворното място, включително и за паркиране, ако не се затруднява преминаването и маневрирането на леки автомобили.

Не е съществено обстоятелство и промяна в квадратурата на процесния имот заради съборена на 14.07.2023 г. ограда на имота вследствие строителство в съседния имот. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, че е изградена нова масивна ограда между източната граница на процесния имот и съседния му имот, като местоположението на оградата не съвпада с местоположението на отразената в кадастралната карта граница, но навлизането в имота с идентификатор [№] е несъществено - с 0, 48 м. в южния край на границата и с 0, 24 м. в северния край, като това не води до съществена промяна по отношение на нито едно от обособените паркоместа, включително процесните паркоместа № 3 и 10.

По изложените съображения съдът е приел, че искът по чл.109 ЗС е неоснователен, тъй като не е доказано неоснователно въздействие от страна на ответника, с което да е създал пречки на ищците за използването на собствените им ид. части от процесния имот, по-големи от обикновените.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби от ищците Г. А. Ч. и С. И.

С..

Г. Ч. счита, че въззивното решение противоречи на материалния закон – чл.32, ал.2 ЗС, тъй като съдът неоснователно отказал да зачете настъпилата след 2014 г. промяна в персоналния състав на съсобствениците на дворното място, при което било променено и мнозинството за 3 вземане на решение за начина на управлението му. Счита, че тази персонална промяна се обхваща от практиката на ВКС по чл.32, ал.2 ЗС, според която изменение в начина на ползване на съсобствена вещ може да настъпи или по общо съгласие на всички съсобственици /каквото в случая няма/, или при изменение на обстоятелствата. В случая имало точно такова изменение на обстоятелствата в резултат от множество прехвърлителни сделки с идеални части от дворното място, настъпили след първото разпределение на ползването му от 2014 г.

Съдът допуснал и съществено процесуално нарушение по чл.236, ал.2 ГПК, като не обсъдил твърдения, възражения и доводи във въззивната жалба на Ч. – за несъответствието на договора от 2014 г. с разрешението за строеж от 2008 г. и удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация от 2013 г.; възражението, че в производството не е включена съпругата на ответника А. Ч.; че промяната в дяловете в съсобствеността представлява промяна в обстоятелствата, което налага ново разпределение на ползването. Въззивният съд не разгледал цитираната от него практика на ВКС през призмата на конкретния казус.

Въззивното решение било и необосновано. От една страна съдът приел, че решението за разпределяне на ползването се взема по решение на мнозинството от съсобствениците, притежаващи повече от половината идеални части от земята, но същевременно отрекъл възможността при новото разпределение от 2021 г. съсобствениците, притежаващи 64 % от земята, да вземат ново решение за преразпределяне ползването на паркоместата.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Допустимо ли е във всеки един момент съсобствениците на един имот да изменят действащ договор за разпределение на реално ползване, ако е налице мнозинство, притежаващо повече от половината от вещта, без да е настъпило изменение на фактическото положение в имота;

2. Какво следва да се разбира под понятието „взаимно съгласие“ в хипотеза на пререшаване на въпроса за разпределение на реално ползване на съсобствена вещ – пълно единодушие на всички съсобственици, или мнозинство на повече от половината от вещта;

3. Съставлява ли съществено обстоятелство, обуславящо преразпределение на ползването на съсобствен имот, промяната в квотите на съсобствеността – раздробяване в дяловете между множество нови съсобственици, придобиващи права от повече от един предходен съсобственик;

4. Съставлява ли съществено обстоятелство, обуславящо преразпределение на ползването на съсобствен имот такова прехвърляне на идеални части от съсобствения недвижим имот, при което действащият предходен начин на разпределение на ползване с договор с нотариално заверени подписи вече не съответства на правата на съсобствениците в съсобствеността 5. Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с наведените от тях твърдения;

6. Длъжен ли е въззивният съд да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото.

По първите четири въпроса жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 13 от 4

10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., решение № 183 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 1344/2010 г., II г. о., решение № 97 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 866/2012 г., I г. о. и решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о. Сочи се и практика на ВКС във връзка с процесуалноправните въпроси.