Решение № 795 от 26.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Плевен, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430105850 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. М. Б., ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат П. С. от ***, против ***, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление *** ,представлявано от *** – ***, в която се твърди следното : на *** г. ищцата сключила трудов договор с ответника *** Плевен, на длъжност „***“ с продължителност на работното време 4 часа, за срок на договора от 6 месеца, с 6 месечен период на изпитване в полза на Работодателя и с 90 (деветдесет) дневно предизвестие за прекратяване.

На 03.04.2023г. въпреки изтеклия срок за изпитване Работодателят настоял да бъде сключено допълнително споразумение към договора, с който се променило основанието за сключването му от чл.70 КТ на чл.68, ал.1, т.1 КТ и се определил нов срок на договора до 03.04.2025г.

На 04.08.2025г. трудовият договор е прекратен едностранно, без предизвестие, от Работодателя на основание чл.325, ал.1, т.З КТ.

Излага се, че с оглед изискванията и условията на Кодекса на труда при сключването на срочни трудови договори със срок изпитване, в случаите, когато срокът на договора е до 1 година, че срокът на изпитване не може да бъде по-дълъг от 1 месец (чл.70, ал.1 КТ), следователно при сключен договор 1 на ***г. срокът на изпитване е изтекъл на ***г. и поради продължаване на двустранните престации по договора същият е станал безсрочен на 01.11.2022г. Дори да се приеме (въпреки изричния текст на КТ), че срокът за изпитване е бил 6 месеца, то и този срок е изтекъл на 31.03.2023г. и считано от 01.04.2023г. договорът е безсрочен. Последвалото Допълнително споразумение от 03.04.2023г. освен, че не променя основанието за сключването на трудовия договор - същият е сключен на същото основание със срок за изпитване - не отговаря и на изключенията на чл.68, ал.З и 4 КТ, поради което и на това основание (по презумцията на чл.68, ал.5 КТ) договорът е безсрочен.

Въпреки уговореното 90-дневно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, Работодателят с едностранно решение и Заповед прекратил, считано от 04.08.2025 г. договора на ищцата.

В получената Заповед се вменява „задължение" да възстанови сумата от 4 966, 28лв. за неправомерно получено трудово възнаграждение за периода 03.04.2025 г. - 31.07.2025 г., което освен невярно е и неоснователно с оглед изложената по-горе фактология на развитието на трудовите ни отношения, поради което счита, че трудовото ми правоотношение е прекратено незаконосъобразно.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което:

1.

Да отмени Заповед прекратяване на трудов договор от 04.08.2025г. на *** на *** като незаконосъобразна и неправилна.

2.

Да осъди ответника да изплати обезщетение за неспазено 90 дневно предизвестие за прекратяване в размер на 4 800 лв.

3.

Да осъди ответника да изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г. и 2025 г. (до 04.08.2025 г.), както и разноските за водене на настоящето дело, ведно със законната лихва върху сумите от завеждането на делото до окончателно им.

Исковете са уточнени, с допълнително представена молба и след дадени указания от съда, а именно : заявено е, че последното брутно трудово възнаграждение е в размер на 1600лв. на месец; обезщетението за неспазено предизвестие е за 90 дни, равнозначно на 3 работни месеца, на стойност 4800лв.; съобразно трудовия договор се полагат 36 работни дни платен 2 годишен отпуск за една календарна година, което за периода 01.01.31.12.2024г. е в пълен размер и дните не са ползвани, а за периода 01.01.04.08.2025г. се равнява на 21 работни дни (съразмерно с оглед прекратяването на договора на 04.08.2025г.) и отново дните не са ползвани. Общият период за неползван отпуск е от 01.01.2024г. до 04.08.2025г. и възлиза в размер 4 145,61лв.; искът по чл.220 КТ е предявен при условията на евентуалност.

Представените писмени доказателства следва да се приемат, а исканията в тази връзка – да се уважат.

В срок е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват, като се твърди следното : заявява се, че : между страните е налице срочно трудово правоотношение, което е прекратено законосъобразно и не е налице твърдяната трансформация в ТПО за неопределено време; след 03.04.2025год. ищцата реално не е изпълнявала трудовите си функции, констатирано с Доклад до Инспекторат към МК; оспорва се дължимостта на обезщетение на основание чл.220 ал.1 от КТ, с аргумент, че прекратеният договор е срочен; оспорва се дължимост на обезщетение на основание чл.224 от КТ поради реално неполаган труд от страна на ищцата.

В срок е депозиран насрещен иск, с искане на основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД за осъждане на ищцата да заплати на ответната страна сумата от 4966,28лв. - неоснователно получено трудово възнаграждение за периода от 03.04.25год. – 31.07.25год. поради липса на валидно трудово правоотношение.

Извършена е размяна на книжа, като ищцата оспорва насрещния иск и твърди, че е неоснователен.

В о.с.з. ищцата се представлява от адв.С. от ***, който поддържа исковете и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

В о.с.з. ответната страна се представлява от адв.А., която оспорва исковете, поддържа предявения насрещен иск и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

БЕЗСПОРНО по делото е, че трудовото правоотношение с ищцата е възникнало на основание сключен на ***год. Трудов договор № ***, по силата на който същата е назначена на длъжността „***“ в ***, с посочено място на работа – ***, ***, на непълно работно време – 4 часа дневно, съгласно месечна и седмична програма на ***. Безспорно е, че страните уговорили в трудовия договор /ТД/, че се сключва за срок от шест месеца, считано от датата на постъпване на работа, с уговорен в полза на работодателя изпитателен срок от шест месеца. Безспорно е, че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение/ТПО/ от страна на служителя е 90 дни, но не повече от оставащия срок на договора. Не се спори, че трудовото възнаграждение на ищцата е уговорено в размер 1600лв., платимо авансово и окончателно всеки месец, с допълнително възнаграждение от 1% за всяка прослужена година. Не се спори, че е уговорен основен платен годишен отпуск в размер на 36 дни. Безспорно е, че страните са подписали Допълнително споразумение към сключения трудов договор на 03.04.2023год./приложено на л.44 от делото/. Не се спори, че ищцата е постъпила на работа на 03.10.2022год., както това е изрично отразено в ТД.

Страните не спорят, че ТПО на ищцата е прекратено по силата на Заповед №***год./приложена на л.22 от делото/. В същата не е отразена датата на връчването й на ищцата, но видно от изложението в обстоятелствената част на исковата молба, не е налице спор, че ТПО е прекратено считано от датата на издаването й – 04.08.2025год.

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ са превърнало ли се е ТПО на ищцата в безсрочно и законосъобразно ли е прекратено същото със посочената по-горе заповед, издадена на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ; дължи ли се на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие - предявен иск при условията на евентуалност; дължи ли се на ищцата обезщетение на основание чл.224 от КТ и в какъв размер.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ : искът е допустим и основателен.

Съдът приема, че изначално със сключването на ТД е извършено нарушение на нормата на чл.68 ал.4 от КТ, поради което приложение намира разпоредбата на чл.68 ал.5 от КТ - трудов договор по ал.1, т. 1, сключен в 4 нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КТ срочен трудов договор по ал.1, т.1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. В случая трудовата дейност, изпълнявана от ищцата не може да се характеризира като такава с временен, сезонен или краткотраен характер, още повече, че видно от трудовия договор /т.12/ е, че на същата е забранено да участва под каквато и да е форма в работата и представления на институции, конкурентни на работодателя, да осъществява конкурентна дейност. Тази клауза от ТД, разгледана във вр. с посоченото място на работа –***, с посочен адрес, дава основание да се изключи трудовата й дейност като такава с посочения по-горен специфичен и временен характер. Съгласно чл.68 ал.4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер.

Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В случая не е налице нито една от посочените в текста хипотези, т.к. първоначалният ТД е сключен за срок от 6 месеца /вместо за 1година/, а от друга страна – няма нито твърдения, нито доказателства ищцата да е давала писмено съгласие за сключване на договор за по-кратък от 1 година срок. При това положение следва да се приеме, че трудовият договор на ищцата следва да се счита за сключен за неопределено време.

Дори хипотетично да се приема тезата на ответника за това да е налице срочно ТПО, то изпитателният срок в случая /при ТД за срок от 6 месеца/ следва да е изтекъл на ***год. - когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. А дори и при твърдяната от ответника фактическа обстановка, изпитателният срок е изтекъл на 30.03.2023год. между

Както обаче беше посочено по-горе, съдът приема, че сключеният страните трудов договор, поради нарушение на трудовото 5 законодателство и на основание чл.68 ал.5 от КТ следва да се счита за ТД, сключен за неопределено време. Не е налице и изключение съгласно §1, т.8 от ДР на КТ вр.чл.68, ал.4 от КТ. Сключеното допълнително споразумение от 03.04.2023год., с което се променя т.4 на ТД, а именно - промяна на срока на договора за друг срок, а именно – до 03.04.2025год. не произвежда валидно правно действие, не може да се приложи разпоредбата на чл.68 ал.4 от КТ за сключване на повторен срочен трудов договор, т.к. първоначалният е за неопределено време. Следва да се посочи, че изпитателният срок може да се уговори както при срочни, така и при безсрочни трудови договори и в този смисъл работодателят е имал възможността да уговори такъв в своя полза и при първоначално сключен трудово договор за неопределено време.

При така установените факти издадената от работодателя Заповед за прекратяване на ТПО е незаконосъобразна, т.к. не е налице изтичане на срок, каквато регламентация дава разпоредбата на чл.325 ал.1 т.3 от КТ, още повече, че както и да се отчита изтичането на изпитателния срок, а и посочения от работодателя краен срок на договора, уговорени в Допълнителното споразумение 03.04.2025год., прекратяването е извършено много след изтичането дори и на такъв срок - заповедта е издадена на 04.08.2025год., което означава, че и в този случай би била настъпила трансформация на срочното ТПО в безсрочно и отново използваното от работодателя основание за прекратяване на ТПО е неправилно, неотговарящо на установените факти, касаещи изпълнението на трудовата функция на ищцата.

Като взе предвид изложеното съдът приема, че обжалваната Заповед за прекратяване на ТПО на ищцата е незаконосъобразна, т.к. сключеният между страните трудов договор е за неопределено време съгласно чл.68, ал.5 от КТ, и не може да бъде прекратен на посоченото от работодателя основание по чл.325, ал.1, т.3 от КТ поради изтичане на срок на договора.