Определение № 360 от 29.01.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1605/2019
- Вид
- Определение № 360
- Подписан
- 29.01.2020
- Състав
- ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.517 · Граждански процесуален кодекс
- чл.517, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.553 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 и ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.2 · Закон за наследството
- чл.9, ал.2 · Закон за наследството
- чл.23, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.125, ал.3 · Търговски закон
- чл.129 · Търговски закон
- чл.129, ал.2 · Търговски закон
- чл.135, ал.2 · Търговски закон
- чл.271 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….2020г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
Като разгледа докладваното от съдията т.дело
№1605/2019г. по описа на съда и взе предвид извършената размяна, намира следното:
Производството е по глава XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Производството е образувано по искова молба на Н.И.Ч., Д.С.С. и Е.С.Ч., последната действаща чрез своя законен представител Н.Ч.,***, чрез упълномощения адв.Б.Ж., срещу Г.Д. А, М.П.М., ПИАР-М ЕООД, ЕИК *********, ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, ЕИК ********* и ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени няколко обективно съединени искове, както следва:
-
По отношение на Г.Д. А, М.П.М., ПИАР-М ЕООД, ЕИК *********, ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, ЕИК *********, за обявяване относителната недействителност на договор за продажба на дружествени дялове /500 дяла с ном.стойност от 10 лева/ от капитала на ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, сключен на 30.06.2015г., с купувач М.М., вписан в ТР рег.№20150708111804;
-
Г.Д.
А, М.П.М., ПИАР-М ЕООД, ЕИК *********, ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, ЕИК *********, за обявяване относителната недействителност на договор за продажба на дружествени дялове /500 дяла с ном.стойност всеки от 10 лева/ от капитала на ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, Варна, сключен на 30.06.2015г., с купувач ПИАР-М ЕООД, ЕИК *********, Варна, на основание чл.135 ЗЗД както и
- за приемане за установено по отношение на ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от М.М., несъществуването на вписани обстоятелства, а именно, че ПИАР-М ЕООД е станало едноличен собственик на капитала на ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, с вписване в ТР рег.№20150708105159 ведно със заличаване на това обстоятелство;
- за приемане за установено по отношение на ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, ЕИК *********, Варна, несъществуването на вписани обстоятелства по партидата на ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, а именно, че М.П.М. е станала собственик на дяловете от капитала на Вайн Селект ЕООД, с вписване в ТР рег.№20150708111804 ведно със заличаване на това обстоятелство.
В исковата молба се твърди, че двете групи искове – тези по чл.135 ЗЗД и по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ са свързани, тъй като претендираните за вписани несъществуващи обстоятелства са обусловени от недействителността по чл.135 ЗЗД на двете сделки за продажба на дружествените дялове от капитала на Вайн селект ЕООД и от капитала на Еврокомерс 2002 ЕООД.
Твърди се, че ищците са кредитори на ответника Г. А по ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договор за заем, сключен на 16.02.2009г. с наследодателя на ответницата М. П. М., допълван с два анекса - от 17.06.2009г. и от 16.07.2009г. Твърди се, че ищците се явяват кредитори на ответницата Г. А, всяка за вземане в размер на 65 000 лева главница както и сторените разноски по водените дела общо за трите от 8 900 лева, по гр.дело №3063/2014г. 39 състав на ВРС и гр.дело
№3064/2014г. на ВОС, по които дела са издадени изпълнителни листи /посочени в исковата молба/.
Въз основа на горното се твърди, че ищците са кредитори на ответника по отдавна възникнали изискуеми и ликвидни вземания. Това обуславя основанието на иска по чл.135 ЗЗД, а именно че с разпоредителните сделки с всяко имущество на ответника, се увреждат интересите на кредиторите му. Твърди се, че към момента ответницата е платила част единствено от посочените по-горе разноски и никаква част от главницата. Тъй като ответницата М.М. като купувач и представляващ дружеството приобретател Пиар –М ЕООД, е дъщеря на ответника Г. А, то е налице предположение за знанието и за увреждащия характер на сделките. Твърди се, че презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД е приложима както по отношение на физическото лице М.М., така и по отношение на дружеството –купувач на др.дялове, представлявано от последната.
Ищците считат, че по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД надлежен ответник се явяват и ответните дружества, чиито дружествени дялове са предмет на относително недействителните сделки – Вайн Селект ЕООД и Еврокомерс 2002 ЕООД. Това е така защото договорите по чл.129 ТЗ произвеждат неминуемо действие и по отношение на дружествата, с капитала на които е извършена разпоредителната сделка.
Въз основа молба на ищците от
18.10.2019г. съдът е допуснал обезпечение на предявените искове с правно основание чл.135 ЗЗД с определение №3730/18.10.2019г., чрез налагане запор върху притежаваните от М.М. и Пиар-М ЕООД дружествени дялове от капитала на Вайн Селект ЕООД и Еврокомерс 2002 ЕООД, което определение на съда е предмет на обжалване с две ЧЖ.
С отговор на исковата молба ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД, чрез пълномощника си адв.П.С., оспорва на първо място допустимостта на предявените искове по чл.135 ЗЗД и чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ по отношение на представляваното дружество. Възразява, че пасивно легитимирани по иска по чл.135 ЗЗД са единствено страните по атакуваната сделка, не и трети лица. Евентуалното уважаване на иска по чл.135 ЗЗД не би се отразило на валидността на сделката по продажба на дружествени дялове и собствеността върху същите. Единствена последица би била възможността на кредитора да насочи изпълнението за вземането си и върху имуществото, предмет на атакуваната сделка. Освен това се твърди, че искът е неоснователен тъй като тази сделка не уврежда ищците. Сочи се, че наследниците на М.М, вкл. Г. А са приели наследството на М М по опис в производството по ЧГД №9955/2011г. на ВРС. Приетото по опис наследство е на стойност от 289 760.84 лева, а делът на Г. А от същото възлиза на 1/3 от него или 97 587.00 лева. Пазарната равностойност на приетото наследство към датата на сделката от 30.06.2015г. значително надхвърля сумата по описа. Към това имущество е насочено изпълнение по изп.дело №107/2018г., №603/2016г. и №96/2011г. на ЧСИ Ст.Данова, по които ищците са взискатели и присъединени кредитори. /по последното/ Поради това се сочи, че провеждането на принудителното изпълнение би ги удовлетворило напълно за вземането от Г. А. Разпореждането от 30.06.2015г. не е довело до увреждане на ищците и до намаляване имуществото на длъжника тъй като дяловете са продадени на реалната им стойност, идентична на стойността на придобиване през 2012г. Твърди се, че към датата на сделката 2015г. и към настоящия момент, имуществото на дружеството е отрицателна величина, поради което и при ликвидация по реда на чл.517, ал.4 ГПК в полза на ответника А не би останало имущество за разпределение. Поддържат се и възраженията на останалите ответници срещу иска с правно основание чл.135 ЗЗД.
Със същия отговор се твърди, че исковете по чл.29 ЗТР
/съкр./ са недопустими –не са наведени каквито и да са твърдения относно несъществуване на вписаното обстоятелство както и не е обоснован интерес на ищците от провеждане на иска с последица заличаване на вписаното обстоятелство в ТР. Ищците не са съдружници в ответното дружество и по никакъв начин дори успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД не би обусловило правен интерес от иска по чл.29 ЗТР. Прави се довод, че заличаване на вписаното обстоятелства, а именно че М.М. е едноличен собственик на капитала на Вайн Селект ЕООД не би повлияло правата на ищците при успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД. Те биха могли да насочат изпълнение по отношение на тези дялове у когото и да се намират те. Дори при успешно проведен иск по чл.29 ЗТР, сделката би била действителна спрямо третите лица, вкл. и дружеството. Освен недопустим, твърди се, че този иск е и неоснователен. Обявяване относителната недействителност на сделката от 30.06.2015г. не би довело до несъществуване на вписано обстоятелство. Навеждат се възражения, че липсват твърдения на ищците за обосноваване несъществуването /и нищожността/ на вписаното обстоятелство.
Твърди се, че сделката от 30.06.2015г. е валидна, а предявеният иск –неоснователен.
С отделен отговор, предявен от ЕВРОКОМЕРС 2002 ЕООД, представлявано от Борис Борисов и М.М., чрез адв.П.С., ответното дружество счита предявените искове за недопустими спрямо него. Излагат се идентични съображения като по предходния отговор, подаден от ВАЙН СЕЛЕКТ ЕООД.
С трети самостоятелен отговор вх.№31251/23.10.2019г., останалите трима ответници по исковете Г. А, М.М. и ПИАР-М ЕООД, представлявано от М.М., всички представлявани от адв.Св.Т. от ВАК, считат предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди се че исковата молба е нередовна тъй като ищците не са навели конкретни твърдения относно размера на увреждането им – дали с ликвидационния дял на Г. А от капитала на двете дружества или до размера на номиналната стойност на разпоредените дружествени дялове от 10 000 лева. По отношение неоснователността на иска, ответниците оспорват, че Г. А има задължение към ищците в размер на 205 340 лева както че чрез разпоредителните сделки е увредила ищците. Не оспорва, че по цитираните граждански дела е била осъдена да заплати на ищците задължение на починалия си син М П М към наследодателя на ищците С Ч, произтичащ от договор за заем от 16.02.2009г. и анекси към него, до размера на наследствената си квота от 1/3 съобразно чл.9, ал.2 от ЗН.
Твърди се, че след смъртта на М М, ответницата ведно със съпругата на починалия Е.М., са приели наследството по опис по ГД №9955/2011г. на ВРС. Съобразно удостоверението издадено по това дело, имуществото от наследството възлизало на 289 760.84 лева към м.март 2011г. Следователно се твърди, че в наследствената квота на Г.А попадат имущества със стойност до 1/3 или 96 587 лева и тя би могла да отговаря за задълженията на наследодателя до този размер. Твърди се, че към датата на сделката с др.дялове от 30.06.2015г. и към настоящия момент, стойността на имуществото от наследството на М.М и на значително по-висока стойност от посочената по-горе. Поради това се твърди, че делът на Г. А от наследството е достатъчен да удовлетвори напълно ищците до посочения размер от 96 587 лева. Твърди се, че поради извършено принудително изпълнение по изп.дело №107/2018г. и 603/2016г. на ЧСИ Ст.Данова, част от задължението към ищците е било удовлетворено посредством извършено в изпълнението разпределение на цената на два продадени имота, част от наследственото имущество. Поради това се твърди, че дългът към момента възлиза на сумата от 92 104.43 лева, а не посочената по-горе част, която съответства на делът на Г.А към датата на описа. Твърди се, че по друго изп.дело №96/2011г. на ЧСИ Данова, предстои продажба на значително по-скъп имот, който напълно би удовлетворил задължението към ищците – стойността му към момента би надхвърлила частта от наследството в размер на 92 104.43 лева, до който размер отговаря ответника А.
Твърди се освен това, че при ликвидация на двете дружества Вайн Селект и Еврокомерс по реда на чл.517, ал.4 ГПК, не би останало никакво имущество в ликвидационния дял на ответника А за разпределение съгласно чл.271 ТЗ, поради което и разпореждайки се с др.дялове от капитала на тези дружества ответницата не е намалила имуществото си. Освен това се твърди, че придобиването от ответницата на др.дялове от двете дружества и продажбата им през 2015г. е извършена на една и съща цена – общо 10 000 лева.
Въз основа на тези твърдения ответниците, чрез адв.Т., възразяват, че с процесните сделки не се увреждат интересите на ищците като кредитори, които имат право да се удовлетворят единствено от частта от наследството на М М, т.е. не от друго имущество на ответника Г.А. Поради това твърдят, че липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.135 ЗЗД – липсва увреждащо действие. Считат, че ответника А отговаря единствено със стойността на приетото по опис имущество. Второ възражение е отново за липса на увреждане, но поради обстоятелството, че наследството включва имущество със значителна стойност, надхвърляща задължението към ищците. Тъй като по цитираните изп.дела ищците вече са предприели удовлетворяване на вземанията си, то не е налице увреждането им. Ищците на трето място не биха могли да се удовлетворят от имуществото на дружествата Вайн Селект и Еврокомерс 2002, тъй като разликата между активи и пасиви по счетоводни баланси и на двете е отрицателна величина. Поради това, разпореждайки се с дяловете от тези дружества, ответницата се е разпоредила с един имуществен пасив. Няма увреждащо действие спрямо ищците. Нещо повече, чрез продажбата на др.дялове, ответницата е увеличила имуществото си с цената на продажбите доколкото към 2015г. стойността на др.дялове от имуществото на всяко едно дружество не е надхвърляло общо 5000 лева. Правят се доказателствени искания.
Разпечатката съдържа 33 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb3e07e3-9890-401a-b8dc-23b25f611653