Определение № 6056 от 27.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6056 гр. София, 27.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002100566 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу решение № 1320 от 21.11.2023 г. по в. гр. д. № 2222 по описа за 2023 г. на Софийски апелативен съд (САС) в частта му, с която е уважен предявеният от Д. А. Д. срещу касатора иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 60 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл. 321, ал.

3, алт. 2 НК (ДВ 92/2002 г.) и по чл. 253, ал. 4 НК (ДВ бр. 26/2004 г.) вр. с ал. 1 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда на 26.04.2018 г., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Твърди, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от процесния деликт е необосновано завишен, несъответстващ на действително претърпените вреди, които счита че не надхвърлят обичайните при подобни деликти. Поддържа и че въззивният съд не е съобразил всички относими конкретни обстоятелства, които са от значение за интензитета на неимуществените вреди и обуславят по-нисък размер от присъденото обезщетение и за доказването на причинно – следствената връзка между тях и процесното незаконно обвинение. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде присъден по-нисък размер на обезщетението за процесните неимуществени вреди, съответстващ на действително претърпените такива.

1

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба, ответникът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т. 3 и т. 11 ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 19 ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 50298 от 16.12.2022 г. по гр.д. № 912/2022 г. на ВКС, IV г.о., решение № 127 от 29.05.2018 г. по гр.д. № 3480/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 50087 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 3431/2022 г. на ВКС, III г.о., решение № 62 от 07.03.2019 г. по гр.д. № 2321/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 12 от 30.04.2020г. по гр.д. № 1513/2019 г. на ВКС, III г.о., решение № 267 от 30.11.2016 г. по гр.д. № 1365/2016 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 193 от 19.01.2021 г. по гр.д. № 4258/2019 г. на ВКС, IV г.о..

Ответникът по касационната жалба – ищцата Д. А. Д. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.

Ищцата Д. подава насрещна касационна жалба срещу въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди до предявения размер, навеждайки въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по ЗОДОВ, по която ответникът не е депозирал отговор.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба на Прокуратурата на Република България е допустима като подадена в законния преклузивен срок от надлежна страна и като насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл. 321, ал. 3, алт. 2 НК (ДВ 92/2002 г.) и по чл. 253, ал. 4 НК (ДВ бр. 26/2004 г.) вр. с ал. 1 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда на 26.04.2018 г..

Въззивният съд е приел, че за претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления ищцата има право на обезщетение, т.е. че е осъществен фактическият състав на претендираното субективно материално право. Посочил е, че не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение, тъй като съгласно съдебната практика, искът за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е доказан в своето основание и съдът, с оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи, ако твърди настъпването на вреди над обичайните размери за конкретния случай. Решаващият съд е приел за установено, че към момента на започване на действия по наказателното преследване против ищцата през 2007 г. тя е била на 36 г., като наказателното производство 2 срещу нея е продължило повече от 11 години и два месеца, а повдигнатите обвиненията по чл. 321, ал. 3 и чл. 253, ал. 1 НК са били за тежки престъпления и законът е предвиждал за тях наказание над 5 години „лишаване от свобода“. Ищцата е била задържана под стража за 72 часа, след което й е наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" за периода от 11.02.2007 г.. Счел е, че периода, през който е продължило процесното наказателно производство е по-дълъг от разумния срок за приключване на едно наказателно производство като процесното, независимо от вида на разследваните престъпления, множеството обвиняеми и подсъдими, необходимостта от сътрудничество между органи от различни държави, която неразумна продължителност обосновава по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е посочил, че през периода, през който е била обвиняема и подсъдима, ищцата е претърпяла обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати, безпокойство за отражението на процеса върху близките й.

От свидетелските показания е обосновал извод, че ищцата е претърпяла промяна от млада, жизнена жена към угрижен, притеснен и затворен човек. Намерил е за установено, че е имала трудности с професионалната си реализация, в общуването, загубила е част от приятелския си кръг, изпитвала е неудобство от изнесеното в средствата за масова информация във връзка с воденото наказателно дело. За професионалната репутация на ищцата е приел, че тя е неразривно свързана с личностната репутация на лицето, като е нормално воденото наказателно производство да даде отражение върху трудовата или професионална сфера на лицето. Намерил е за безспорно установено по делото, че воденото наказателно производство е засегнало търговската дейност на ищцата, че същата е загубила контакти и бизнесът й е страдал. За неоснователно е приел възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за медийното разгласяване на процесното незаконно обвинение.

Съобразявайки, че интересът на медиите към процеса е бил провокиран от участието на други лица в него, обвинени наред с ищцата, САС е подчертал, че в публикациите се спомената името на ищцата и по този начин това име става разпознаваемо за аудиторията на съответната медия. Счел е за установено по делото, че в средствата за масова информация са излизали данни за наказателното производство против ищцата, като същата е посочена поименно. Тези медийните публикации съдът е приел, че са във връзка с повдигнатото неоснователно обвинение на ищцата и доколкото държавата носи отговорност за всички вреди, претърпени от неоснователното обвинение на ищцата в извършване на престъпления, то тя следва да носи имуществена отговорност и от това медийно отразяване, в който смисъл е цитирал решение № 202/2016 г. по гр. д. № 403/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 365/2015 г. по гр. д. № 5376/2014 г. на ВКС, ІV г.о..

Въззивният съд е счел, че по-интензивни от обичайните болки и страдания от процесното незаконно обвинение в престъпления ищцата е понесла от задържането й под стража за срок от 72 часа, през което време е престояла в следствения арест, където нейната майка, свидетелката Д., я е заварила разплакана, стресирана, при съобразяване с обстоятелството, че се касае за млада жена, която преди не е била задържана под стража. Намерил е също, че 3 до по-интензивни болки и страдания е довело масираното медийно отразяване на извършените спрямо ищцата следствени действия, макар същата да не е централен обект на журналистическия интерес, защото по този начин информацията за повдигнатото обвинение и наказателното преследване на ищцата са станали достояние на неограничено широк кръг от хора, същата е станала разпознаваема и повече хора са я свързвали с повдигнатите й обвинения за тежки умишлени престъпления. Като обуславящ по-висок размер на обезщетението, поради причиняване на болки и страдания в завишен обем и с траен характер, САС е възприел най-вече претърпяното от ищцата увреждане на здравето й. От неоспореното заключение на медицинската експертиза, е намерил за установено, че стресът е една от причините, довели до сериозно, продължаващо и досега влошаване на здравето на ищцата, като заболяванията й, две от които онкологични – рак на гърдата и на щитовидната жлеза, лекувани с оперативни интервенции, са я поставили в състояние на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Въз основа на гласните доказателства и заключението на медицинската експертиза е извел фактическия извод, че поради процесното незаконно обвинение в престъпления, ищцата е получавала паник атаки, развила е хипертония, две ракови заболявания, претърпяла е множество операции, усложнения от диабет и сепсис, плеврит и др., всички в причинно-следствена връзка със стреса, който незаконното обвинение и продължителното наказателно производство са причинили на ищцата. Посочил е, че стресът от наказателното производство не е единствената причина за появата, нито единствено обуславящ фактор за развитието на болестите на ищцата. Приел е за установено, че много фактори са били стресиращи в живота на ищцата- неочакваната смърт на нейния съпруг, самотното родителство с всички грижи по отглеждането от сама майка на малко дете. Отделно от това е съобразил, че не само стресът е пораждащ посочените болести фактор, налице са и други причинители на посочените заболявания, посочени в експертното заключение на вещото лице Г.. Независимо от това, САС е счел, че според категоричното и неоспорено заключение на медицинската експертиза, е налице причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата и воденото продължително наказателно производство против нея, при което тълкувайки в съвкупност всички приети доказателства, е намерил за установено, че стресът от процесното обвинение е едно от обстоятелствата, довели до сериозно, животозастрашаващо и продължаващо и досега влошаване на здравето на ищцата и следователно това са неимуществени вреди с изключително висок интензитет, които ответникът следва да обезщети. Като основание за завишен размер на процесното обезщетение, въззивният съд е счел обстоятелството, че на ищцата са повдигнатите две обвинения за изключително тежки престъпления, които са довели до засилен страх от хода и развитието на производството, както и постановената на първа инстанция осъдителна присъда, с която ищцата е призната за виновна и осъдена на лишаване от свобода. От друга страна, САС е съобразил обстоятелството, че въпреки затрудненията на ищцата в трудовата й реализация, свързани с незаконното обвинение, същата не е загубила подкрепата на своето семейство и е намерила начин за професионално развитие и издръжка на семейството си, полагайки труд и реализирайки доход в дружества на баща си. Не е приел за установено твърдението, че дъщерята на ищцата не е записана в 4 конкретно, желано училище поради причина на процесното незаконно обвинение. Въпреки това е намерил, че воденото наказателно производство е дало отражение в отношенията между майката и детето и че майката се е притеснявала за това, че детето й е чувало как хората приказват за ищцата и за повдигнатите й обвинения.