Определение № 951 от 13.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 951 гр. София, 06.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20231000500926 по описа за 2023 година

Производство по чл.248 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК 203412527 срещу определение от 20.10.2022 г. постановено по гр.д. № 14052/2021г. по описа на СГС, ГО, ІІІ „б“ въззивен състав, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 49199 от 02.08.2022г. на „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК 203412527, за изменение на решение № 1270 от 31.05.2022г., постановено по гр.д.№ 14052/21г. на СГС, ГО, ІІІ-”б” въззивен състав в частта на присъдените разноски.

Определението е било надлежно съобщено на страната на 04.11.2022г.

Частната жалба е депозирана на 08.11.2022г., т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Жалбоподателите „Образцов вход“ ЕООД изтъкват факта, че съдебните решения на СРС и на въззивната инстанция, в частта на постановените разноски са нищожни. Осъдено да плати разноските по делата е дружеството „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, което е представляваща страна т.е. не е страна в процеса. Съгласно чл. 270 ал.2 ГПК нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Това означава, че няма срок за подаване на възражение срещу постановените разноски. Нищожността е найтежкият порок, от който може да бъде засегнато съдебното решение. Счита, че е нищожно това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно властническо волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е спазена писмената форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо до степен, в 1 която неговият смисъл не би могъл да се извлече дори по пътя на тълкуването. Съдът приема, че нищожността на решението касае начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда, но този порок няма отношение към съдържанието на държавното властническо волеизявление по същество. Нарушението на материалния закон, вкл. на норми от правото на Европейския съюз, е процесуален порок, който няма за последица нищожност на съдебния акт поради липса на валидно формирана правораздавателна воля, а обуславя единствено неправилност, която се релевира по пътя на инстанционния контрол и в рамките на преклузивните срокове за подаване на въззивна и касационна жалба. Твърди, че решението в тази му част е нищожно, тъй като е осъдено да плати разноските по делата дружеството „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, което е представляваща страна, тоест не е страна в процеса. Поради това, нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт. В нито един закон не е записано, че представляващата страна в процеса трябва да заплаща разноските на страните по съответните дела.

Постановеното съдебно решение в частта на разноските е нищожно и поради това, че е произнесено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Няма нормативен акт в пределите на правораздавателната власт, в който да е посочено, че разноските се заплащат от представляващите страните, а не от самите страни в процеса и решение в обратната посока е нищожно.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Предявен е иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС от Д. В. Д., ЕГН ********** и М. Н. Д., ЕГН ********** срещу ЕС, находяща се в гр.***, ул.“***“ № **, състояща се от собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, представлявана от управителя И. Л.“ и „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК 203412527, представлявано от управителя Г. В. С., за отмяна на решения на ОС на ЕС, взети на 03.10.2019г.

С решение от 18.06.2021 г. по гр.дело № 61816/2019 г., СРС, I ГО, 38 с-в е отменил по иск на Д. В. Д., ЕГН ********** и М. Н. Д., ЕГН ********** всички решения взети от проведеното на 03.10.2019г. Общо събрание на етажна собственост, находяща се в ***, ул. „***" № **.

Осъдил е „Образцов вход" ООД, ЕИК 203412527 да заплати на Д. Д. и М. Д. 1150 лева съдебни разноски.

С решение № 1270 от 31.05.2022г., постановено по гр.д.№ 14052/21г. на СГС, ГО, ІІІ-”б” въззивен състав, е потвърдил решение от 18.06.2021 г. по гр.д. № 61816/2019г. на СРС, I ГО, 38 състав. Присъдени са разноски, като „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК 203412527 е осъден да заплати на Д. В. Д., ЕГН ********** и М. Н. Д., ЕГН **********, направените разноски за въззивна инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

2

Настоящата съдебна инстанция намира, че ч.ж. е неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.

Решението, чието изменение се иска по реда на чл.248 ГПК е окончателно, поради което срокът за неговото обжалване започва да тече, считано от датата на постановяването му т.е.

31.05.2022г. Постановено решение № 1270 по в.гр.д.№ 14052 по описа за 2021г. от СГС, ГО, ІІІ-”б” въззивен състав е окончателно и не подлежи на обжалване. Същото е постановено на 31.05.2022г. от която дата е влязло в сила, а молбата по чл.248 ГПК е подадена на 02.08.2022г. т.е. един месец след изтичане на визирания едномесечен срок, поради което се явява недопустима и като такава правилно е била оставена без разглеждане.

В случая молбата не е била разгледана по същество, а е оставена без разглеждане като просрочена. Решението е постановено на 31.05.2022г. и е окончателно. Срокът за депозиране молба по чл.248 ГПК е изтекъл към 30.06.2022г. Процесуалното бездействие на заинтересованата страна, изразило се в безрезултатно изтичане на срока по чл.248 ГПК води до преклудиране правото й да иска изменение или допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските. Доводите на частния жалбоподател за нищожност на решението са незаконосъобразни и напълно ирелевантни към искането му по чл.248 ГПК.

Правото на достъп до съд не е нарушено, както неправилно поддържа страната. Съдът не може да разгледа спора по същество при нередовно сезиране, каквото е подаването на просрочена молба по чл.248 ГПК. Що се отнася до нищожността на един съдебен акт, тя може да бъде релевирана единствено по съдебен ред, чрез депозиране на иск по смисъла на чл.270 ал.2 ГПК.

Ето защо, подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Настоящото определение е окончателно, тъй като приложение следва да намери разпоредбата на чл.248 ал.3 изр. последно ГПК, съгласно която ако един съдебен акт не подлежи на обжалване, то и определението за допълването му в частта за разноските, също е необжалваемо. Съгласно изричната разпоредба на чл.248 ал.3 пр.2 ГПК, определението за допълване или изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото съдебно решение. В конкретния случай решението е постановено по предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост. Това производство попада сред изрично изброените в чл.280, ал.3, т.2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване, както и правилно е посочено в самото съдебно решение. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове по чл.40 ЗУЕС, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, включително и онези, постановени по реда на чл.248 ГПК, които, по силата на законовата разпоредба, се подчиняват на режима на обжалване на съдебното решение, което изменят или допълват.

Воден от изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.10.2022 г. постановено по гр.д. № 14052/2021г. по описа на СГС, ГО, ІІІ „б“ въззивен състав, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 49199 от 02.08.2022г. на „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК 203412527, за изменение на решение № 1270 от 31.05.2022г., постановено по гр.д.№ 14052/21г. на СГС, ГО, ІІІ-”б” въззивен състав в частта на присъдените разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4