Определение № 685 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 685 гр. София, 14.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600608 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СГП срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание от 25.04.2025г. по НОХД № 899/2025г. по описа на Софийски градски съд, 21-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

В протеста се излагат аргументи, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.

Софийски апелативният съд, като се запозна с протеста, както и с приложените по делото материали, намира следното:

НОХД № НОХД № 899/2025г. по описа на Софийски градски съд, 21-ви състав е образувано по внесен обвинителен акт срещу Д. Х. Д. за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6, т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание на 25.04.2025г., Софийски градски съд, 21ви състав е приел, че: делото е подсъдно на СГС; не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което е прекратил съдебното производство и върнал делото на СГП за отстраняването им.

В депозирания срещу определението протест се твърди, че изводите на СГС, послужили му като основание да прекрати съдебното производство по делото, са неправилни. Според прокурора, досъдебното производство законосъобразно е приключено по реда на чл.206, вр.чл.269, ал.3, т.1 от НПК. Изтъква се че на 27.12.2023г., след продължително издирване на обвиняемия Д., същият е установен, след което му е предявено 1 обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Обвиняемият е посочил адрес за призоваване в Р. България, а именно в гр. ***, ул. „***“№ 18. След предявяване на обвинението, той се е задължил да не напуска местоживеенето си, както и да се явява за провеждане на ПСД. При предявяване на прецизираното обвинение на 12.11.2024г., разследващият орган е извършил нужните действия, съобразно изискванията на НПК, за да постанови провеждане на разследване в отсъствие на обвиняемия.

Твърди още, че при предявяване на прецизирано обвинение в условията на чл.206, вр. чл.269, ал.3, т.1 от НПК, разследващият орган е осъществил връзка с упълномощените защитници на обвиняемия Д. Д. и след депозиран отказ по реда на чл.95 от НПК от страна и на двамата упълномощени защитници, е бил назначен служебен защитник, в присъствието на който са извършени нужните действия по разследването, свързани с предявяване на обвинение. Държавният обвинител счита, че мотивите на съда, касаещи нарушено право на защита на обвиняемото лице, не отговарят на действителното фактическо положение, поради което намира за неправилно и незаконосъобразно прекратяването на съдебното производство..Според прокурора, изводите на съда, че не са налице предпоставки за провеждане на разследване в отсъствието на обвиняемото лице, са незаконосъобразни, а връчване на съдебни книжа и призоваване на обвиняемия Д. от хипотетичен адрес във Великобритания ще затрудни, а и необосновано ще забави и оскъпи разследването по делото. Счита още, че обвиняемият Д. Д. съзнателно се укрил и е напуснал посочения на ДП адрес за призоваване и сам се е поставил в невъзможност да бъде редовно уведомен за съдебното производство, което се води срещу него.

Въззивният протест е депозиран от активно легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Правилно първостепенният съд е констатирал, че по делото е налице постановление за привличане на обвиняемия Д. Д. от 13.12.2023 година, което му е било предявено лично и в присъствието на упълномощен от него защитник - адв. Р. Р., на 27.12.2023 година.

Приложено е и пълномощно, по силата на което адв. Р. е упълномощен да представлява обвиняемия Д. до приключването на досъдебното производство. Вярно е отбелязано от СГС, че по делото не се установява това пълномощно да е било оттеглено от подсъдимия, а също и да са налице хипотезите на чл.95 от НПК за отказ на защитника от приетата защита.

Според тади разпоредба, защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В този случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния орган. Такива причини не се установяват по делото. Основателно е посочено в контролираното определение, че липсата на последващ контакт между защитника и обвиняемия, когато същите вече са имали възможност да обсъдят линията на защита, не може да се приеме като обективна пречка за упражняване правото на защита, още повече, че за отказа на защитника своевременно следва да бъде уведомен обвиняемият, което в случая не е направено.

2

Вярна е и констатацията на първостепенния съд, че при проведения на 27.12.2023 година разпит на обвиняемия Д., същият изрично е посочил адрес за призоваване освен в Република България и във Великобритания, включително мобилен телефонен номер и месторабота отново във Великобритания, на които адреси и телефон няма данни подсъдимият изобщо да е бил търсен и призоваван. Няма как да бъде споделено изложеното в протеста, че тези адреси са хипотетични – напротив – съвсем подробно са посочени градът и адресът, на който пребивава Д. Д. във Великобритания, името на фирмата, в която работи и длъжността, която заема в нея, както и телефонен номер.

При това положение, се явява правилен изводът на СГС, че не са били налице предпоставки за провеждане на задочно производство, тъй като местоживеенето на обвиняемия в чужбина е било известно на разследващите органи, посочено е било именно от него при предходното му привличане, а той не е бил потърсен там за повторното прецизно привличане, за което дори не е бил уведомен, въпреки наличната възможност за това. Ето защо не са налице основанията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, както се твърди в протеста.

Поради гореизложеното, невярна се явява и тезата на прокурора, че обвиняемият Д. Д. съзнателно се укрил и е напуснал посочения по ДП адрес за призоваване и сам се е поставил в невъзможност бъде редовно уведомен за съдебното производство, което се води срещу него.

А що се отнася до аргумента, че връчването на съдебни книжа, както и призоваването на обвиняемия Д. от адрес във Великобритания ще затрудни, а и необосновано ще забави и оскъпи разследването по делото, то следва да се посочи, че при конкуренцията на принципите за бързото приключване на делото с този на гарантиране правото на защита на обвиняемия, Върховния съд на Република България, ЕСПЧ и Съдът на ЕС, единодушно решават въпроса в полза на втория. Още повече, че в конкретния случай, при повторното задочно привличане е налице обвинение и за нови факти.

Ето защо съвсем резонно, СГС, отчитайки обстоятелството, че на 19.11.2024 година, водещият разследването, игнорирайки упълномощените двама защитници на обвиняемия, е назначил служебен защитник на Д. Д., след което, без да е направил какъвто и да е опит за призоваването му от посочен от него адрес във Великобритания, е пристъпил към ново привличане на обвиняемия, този път задочно в негово отсъствие и то с обвинение и за нови факти, е стигнал до извода, че по този начин е ограничено съществено правото му на лично участие и на процесуално представителство чрез избран от него защитник в процеса. Поради което правилно е приел, че в хода на досъдебното производство процесуалните права на обвиняемия Д. Д. са били нарушени и то съществено, като е било ограничено не само правото му да участва лично в производството, но и да реализира редица други свои права, като това да научи в какво точно е обвинен, да избере защитник, който да го представлява, да даде обяснения по обвинението. Това представлява нарушаване на правото му на защита, което според константната практика и на трите гореизброени съдилища, а и по мнението на настоящия съдебен състав, винаги представлява съществено процесуално нарушение, което следва да доведе до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на 3 прокурора за отстраняването му.

Ето защо протестът на СГП следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното с него определение – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Поради гореизложеното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително заседание от 25.04.2025г. по НОХД № 899/2025г. по описа на Софийски градски съд, 21-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4