Решение № 15097 от 02.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15097 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110104228 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. М. Д., ЕГН ********** чрез адв. Р.

И., със съдебен адрес: гр. ххх, против „У Б“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните с у м и : 2 500 евро, представляваща разликата между заплатена от ищцата възнаградителна лихва по договор за кредит № TR70653788/10.10.2007 г. за периода 11.11.2020 г. – 23.01.2022 г. , и действително дължимата възнаградителна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.01.2023 г., до окончателното плащане; както и сумата от 100 евро, представляваща мораторната лихва върху главницата по кредита, за периода от 1.09.2016 г. до 10.11.2020 г.

Ищцата твърди, че на 10.10.2007 г. сключила с ответника договор за банков кредит № TR70653788, по силата на който е предоставен банков кредит в размер на сумата от 43 000 евро за срок от 20 години, като същият следвало да бъде погасен до 17.10.2027 г. Кредитът бил предоставен при променлив лихвен процент, формиран базисен лихвен процент, включващ стойността на пазарния индекс Euribor и твърда надбавка, като ГПР при сключване на кредита бил 6,44%. Твърди, че впоследствие с решение на УС на ответника, без нейно съгласие, банката била променила методологията на изчисляване на годишния лихвен процент по вече отпуснати кредити чрез въвеждането на допълнителни начисления, наричани „премия“ и поради тази 1 причина банката отказала по искане на ищцата да намали годишния лихвен процент по договора, поради падането на стойността на пазарния индекс Euribor.

В резултат на измененията формулата за изчисляване на ГЛП била: 1М Euribor + твърда надбавка + премия. Твърди се, че ищцата заплащала начислените от банката лихви по кредита, а впоследствие завела граждански дела срещу банката за осъждането на последната да заплати стойността на надвнесените суми за възнаградителна лихва. Били образувани гр. д. № 50786/2013 г. на СРС, 26 състав, по което било постановено решение, с което били уважени предявените от ищцата срещу банката искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на последната да заплати на ищцата сумата от 7 208,53 евро, представляваща разликата между заплатената от ищцата възнаградителна лихва в периода 17.12.2008 г. – 3.12.2013 г. и действително дължимата такава по договора за кредит, както и сумата от 672,88 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 17.10.2010 г.. до 3.12.2013 г., потвърдено с решение по гр.д. № 20206/2014 г. на СГС. Впоследствие по гр.д.

№ 59596/2016 г. на СРС, 26 състав, за което се твърди, че е влязло в сила, е осъдена банката да заплати на ищцата платените без основание суми за периода 4.12.2013 г. – 17.08.2016 г.

Въпреки постановените съдебни решения, ищцата твърди, че продължава да заплаща месечна вноска, която не е съобразена с методологията за определяне на ГЛП, установена от съдебните решения – месечния Euribor + твърда надбавка. Твърди се, че за периода 11.11.2020 г. – 23.01.2023 г., ищцата заплатила на ответника без основание сумата от 2 500 евро, като въпреки отправените покани до ответника, същата не била възстановена.

Излагат се твърдения, че съгласно влязлото в сила решение по гр.д. № 50786/2013 г., разпоредбата на чл. 11.1.3 от раздел II от договора за кредит била нищожна, като в тази връзка се излагат подробни съображения.

Прави се искане, ако съдът не се съобрази с влезлите в сила решения, да вземе предвид развитите от ищцата съображения за нищожност на всяка клауза в договора, която предвижда, че е необходимо решение или каквото и да е действие от страна на банката за промяна на годишния лихвен процент, след като са се променили стойностите на 1М Euribor.

Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати посочените погоре суми, включително разноските по делото.

С уточнителна молба с вх. № 7987 от 10.01.2024 г. ищецът е конкретизирал периода на исковите претенции, като същите следва да се считат заявени за периода от 11.11.2020 г. до 23.01.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е налице облигационно правоотношение по процесния договор за кредит, както и че ищцата е получила договорената сума от 43 000 евро при 2 срок на погасяване до 17.10.2027г.

Излага, че за исковия период не били начислявани премии от страна на банката, както и такива не са били включвани в рамките на прилагания по договора ГЛП. Твърди, че за процесния период олихвяването било извършено с договорения ГЛП в размер от 6,46%. Оспорва се исковата претенция и по размер. Твърди също, че на 12.05.2023 г. е възстановило на кредитополучателя сумата в размер на 2 156,07 евро, представляваща възстановени преизчислени лихви по договор за кредит № TR70653788/10.10.2007 г., за периода от 11.11.2020 г. до 17.04.2023 г. Счита за изцяло неоснователни твърденията на ищцата за недействителност на договорни клаузи от процесния договор – т.11.1.1 и т.11.1.3, като излага подробни съображения в тази насока.

Поради неоснователност на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния мораторна лихва върху главницата. Ответникът допълва, че за да е изпаднал в забава е следвало ищцата да е изпратила покана, доказателства за което липсват. Ето защо моли, за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.

С молба, депозирана в открито съдебно заседание от 13.03.2024 г. ищецът е поискал изменение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД досежно размера му, като с протоколно определение от същата дата съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал исканото изменение, с оглед на което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се счита предявен за сумата от 246,35 евро за периода от 11.11.2020 г. до 23.01.2023 г.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи; извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, включително клаузата по чл. 11.1.3 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит № TR70653788 от 10.10.2007 г., клаузите по т.10.3 и т.10.4 от условия по кредити на физически лица – ипотечни кредити.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищцата и П НН, от една страна и ответника, от друга, е сключен договор за банков кредит № TR70653788 от 10.10.2017 г., по силата на който на кредитополучателите е бил отпуснат банков кредит в размер от 43 3

000 евро, както и че сумата по процесния кредит е била усвоена от ищцата.

По делото е представен договор за банков кредит № TR70653788 от 10.10.2017 г., подписан от ответника като кредитор и от Е. М. Д. и П НН като кредитополучатели. Размерът на отпуснатия кредит е 43 000 евро. В т. 4 от договора фигурира годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване, като в колони се сочи период на олихвяване, базисен лихвен процент по т.т. 10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица, надбавка, като последните два компонента формират годишния лихвен процент.

Срещу т. 4.1.а от договора фигурира текст „по редовен дълг по т. 11.1.3 (за кредитите, изплащани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски ЛИХВЕН ПЛАН“, като в тази част от договора е вписана забележка „няма“ в колона 1.

Срещу т. 4.1.б от договора фигурира текст „по редовен дълг по т. 11.1.4 (за кредитите, изплащани чрез равни погасителни вноски за главницата) ЛИХВЕН ПЛАН“, като в тази част от договора е вписано, че периодът на олихвяване е от 17.11.2007 г. до 17.10.2027 г., базисния лихвен процент по т.т.

10.3 и 10.4 от Условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.

11.1.1 при подписване на договора, е 1 М Euribor – 4.405%, надбавката е в размер от 2,035%, а годишният лихвен процент по договора е 6,44%.

Съгласно т. 11.1 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № TR70653788 от 10.10.2007 г., за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на кредитора лихви, изчислявани при годишна база – 365/360 дни – за кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни – за кредити, издължавани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т. 4 за съответния период на олихвяване.

Съгласно т.11.1.1 от посочените условия, приложимия към съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент по смисъла на т.11.1 за различните валути и различните кредитни продукти се определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи или лица, въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.т. 10.3 и 10.4 от условията на „У Б“ АД по кредитите на физическите лица.

Според т. 11.1.2 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № TR70653788 от 10.10.2007 г., съгласно установеното по-горе в т.11.1.1 с промяната на действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент, определен от управителния съвет на „У Б“ АД и/или оторизиран орган или лице, лихвените условия по раздел I, т. 4.1 до т. 4.5 от договора за кредит се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по договора за кредит, като кредиторът 4 уведомява кредитополучателя за настъпилите промени.

Съгласно т. 11.1.3 от условията, при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт. Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т. 4.1.а, определен съгласно предходната (т. 11.1.2) точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключването на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на тази точка.

Съгласно т. 11.1.4 от посочените по-горе условия, при кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски (равни погасителни вноски за главницата), годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се определя в размера на базисния лихвен процент, действащ и прилаган от банката за периода на олихвяването, увеличен с надбавката за редовен дълг, установена в раздел I, т. 4.1, буква „б“, валидна за съответния договорен период по лихвения план. При промяна на базовия лихвен процент и считано от датата на влизането й в сила съгласно установеното в т. 10.3 от условията на „У Б“ АД по кредитите на физическите лица, годишният лихвен процент по кредита ще се счита за автоматично променен в съответствие с приетите изменения при запазване на размера на договорената надбавка за лихвения период по лихвения план.