Решение № 919 от 04.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Бургас, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100500665 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 231 от 29.09.2022 г. по гр. дело № 441/2022 г. по описа на РСАйтос, на основание чл. 108 от ЗС е прието за установено по отношение на ответника Ф.

З. М., ЕГН: **********, с адрес: с. БИ., общ. Руен, Бургаска област, че ищцата Н. С. М., ЕГН: ********** е собственик на дворно място с площ от 621 кв.м., находящо се в С.Б., общ. Руен, обл. Бургаска, съставляващо неурегулиран поземлен имот № **** в кв. 13 пo плана на селото, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м., навес със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 29 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № ***,**** и **** за който имот пo неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ УПИ ***- ****, в кв. 13 пo плана на същото село, целият с площ от 675 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 54 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № ****, **** ***-****, като ответникът е осъден да предаде на ищцата владението върху имота и да й заплати разноските в първата инстанция в размер на 650лв.

По повод въззивна жалба на ответника- въззивник пред БОС е образувано в.гр.д. № 1994/2022г., което с определение от 28.11.2022г. е прекратено. Делото е върнато на районния съд за произнасяне с допълнително решение по направеното от ответника в писмения отговор по чл. 131 от ГПК възражение за задържане по чл. 72 от ЗС.

С последващо допълнително решение № 299 от 21.12.2022 г. по гр. дело № 441/2022 г. по описа на РС- Айтос , представляващо неразделена част от първоначалното решение № 231 от 29.09.2022 г. по гр. дело № 441/2022 г. по описа на РС- Айтос, е оставено без уважение възражението на ответника Ф. З. М., ЕГН: **********, с адрес: с.

БИ., общ. Руен, Бургаска област срещу ищцата Н. С. М*, ЕГН: ********** с искане за 1 признаване на право по чл. 72 от ЗС за задържане на процесния имот, представляващ дворно място с площ от 621 кв.м., находящо се в С.Б., общ. Руен, обл. Бургаска, съставляващо неурегулиран поземлен имот № **** в кв. 13 пo плана на селото, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м., навес със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 29 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № ***,**** и **** за който имот пo неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ УПИ ***- ****, в кв. 13 пo плана на с.с., целият с площ от 675 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 54 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № ****, **** ***-****.

По повод въззивна жалба на ответника против допълнителното решение, пред въззивният съд е образувано в.гр.д. № 248/2023г. по описа на БОС, което с определение от 08.02.2023г. е прекратено. Делото отново е върнато на районния съд за произнасяне с допълнително решение досежно стойността на претендираните подобрения по отхвърленото възражение за задържане.

С допълнително решение № 46 от 10.03.2023 г. по гр. дело № 441/2022 г. по описа на РС- Айтос, представляващо неразделена част от първоначалното решение № 231 от 29.09.2022 г. по гр. дело № 441/2022 г. по описа на РС- Айтос , е допълнен текста на решение № 231 от 29.09.2022 г. по гр. дело № 441/2022 г. по описа на РС- Айтос, като е оставено без уважение възражението на ответника Ф. З. М., ЕГН: **********, с адрес: с.

БИ., общ. Руен, Бургаска област срещу ищцата Н. С. М*, ЕГН: ********** с искане за признаване на право по чл. 72 от ЗС за задържане на процесния имот, представляващ дворно място с площ от 621 кв.м., находящо се в С.Б., общ. Руен, обл. Бургаска, съставляващо неурегулиран поземлен имот № **** в кв. 13 пo плана на селото, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м., навес със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 29 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № ***,**** и **** за който имот пo неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ УПИ ***- ****, в кв. 13 пo плана на с.с., целият с площ от 675 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 54 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № ****, **** ***-**** до изплащане на направените подобрения в размер на 24500 лв.

В подадените въззивни жалби, въззивникът - ответник е поискал отмяна на атакуваните решения, с искане за отхвърляне на предявения срещу него иска по чл. 108 от ЗС, респ. за признаване за основателно на възражението му за задържане на процесния имот до заплащане на направените от него подобрения на стойност от 24500 лв.

Изложени са съображения, че постановените първоинстанционни решения са незаконосъобразни, необосновани и постановени при непълнота на доказателствата.

Навеждат се оплаквания, че съдът не е допуснал третия поискан в първоинстанционното производство свидетел за доказване на уговорките между страните при извършване на нот. акт според твърденията в писмения отговор по чл. 131 от ГПК. Същевременно се сочи, че показанията на ищцовата свидетелка са недопустими поради забраната на чл. 164 от ГПК.

Твърди се, че въпреки, че нотариалният акт е посочено, че е за покупко-продажба, в него не е вписано, че продавачите са получили някаква сума за продажбата на имота, респ. не е записано, че купувачката е изплатила някаква сума на продавачите за покупката на имота.

Сочи се, че единствено е отразена продажната цена от 3100 лв. По тези съображения се възразява, че нот. акт е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на основание и като привиден договор, тъй като имота е прехвърлен без платена продажна цена. Излага се, че ответникът е останал във владение на имота за период от 12 години след продажбата му, поради което го е придобил по давност. Твърди се, че ответникът не е държател, а владелец на имота съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, като в подкрепа на становището си излага подробни съображения. Сочи, че в представил множество доказателства за доказване на извършените от него в имота подобрения, които не са опровергани, като 2 оспорва извода на съда, че стоковите разписки нямали достоверна дата. Заявява, че според експертизата посочените в отговора на исковата молба подобрения съществуват на място, което означава, че в тях са вложени описаните в писмените доказателства материали. Наред с това излага, че от насрещната страна няма ангажирани доказателства, че подобренията са извършени с материали, осигурени от ищцата, като са събрани доказателства, че само за направата на част от тях е вложен труд, осигурен от ищцата. Сочи се, че през цялото време след покупката ищцата е живяла в Т., като тя не се е противопоставяла ответникът да живее в къщата и да извършва подобренията по нея. Излага, че щом съдът го е осъдил да предаде владението, то това означавало, че същият е признат за владелец. Счита, че са доказани възраженията му за претендираните подобрения по посочените в отговора му по чл. 131 от ГПК пунктове. По отношение на искането му за заплащане на необходимите разноски за опазване на имота сочи, че според експертизата същите възлизат в размер на 4200 лв. за последните пет години. Излага доводи, че има качеството на добросъвествен владелец по смисъла на чл. 70 от ЗС, поради това, че е владял имота на правно основание, годно да го направи собственик. Сочи, че тъй макар да е прехвърлил своята част от имота на ищцата, той не е получил продажната цена. Заявява, че е придобил имота поради изтекла придобивна давност. В жалбата е направено доказателствено искане за разпит на един свидетел при режим на довеждане пред въззивната инстанция за установяване на обстоятелства по повод сключване на договора за покупко-продажба от 2010г., по съображения, че в нот. акт липсват данни, че продавачите са получили продажната цена и, че купувачката е платила такава цена, както и за установяване на претендираните подобрения, тъй като свидетелят не е бил допуснат от районния съд.

С допълнителна молба въззивникът е поискал ново връщане на делото на районния съд за допълване на диспозитива на първоинстанционното решение,което искане въззивният съд е оставил без уважение.

В сроковете по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата –ищца Н. С. М., чрез адвокатския си представител адв. Р. Н. е депозирала писмени отговори по въззивните жалби, в които изложил съображения за тяхната неоснователност. Счита, че обжалваните решения са правилни и законосъобразни и моли за потвърждаването им. По отношение на твърдението за придобиване на процесния имот по давност, въззиваемата сочи, че въззивникът е признал, че тя е собственик на имота, като същият сам опровергава твърдението си, по съображения, че заявява, че с ищцата са имали уговорка той да живее и да ползва имота. Предвид това се сочи, че ако той е имал намерение да свои имота, то е останало скрито, до момента, в който е отказал да напусне имота. Сочи се също, че съгласно заключението на вещото лице ответникът е ползвал само втория етаж от къщата. На следващо място се излага, че дори и сделката да е била нищожна, страните не са били наясно с този порок и са били със субективното възприятие, че собствеността е била прехвърлена. Оспорват се и аргументите, изложени в жалбата, че ако ищцата е живяла в Т. не е осъществявала правата си на собственост, в частта му относно владението. По отношение на нищожността се излага, че неплащането на цената не води до нищожност на договора, а до правото същия да се развали, което се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок от извършване на сделката, и същото вече е преклудирано. По отношение на владението споделя изводите на районния съд, че ответникът е държател, а не владелец, независимо дали сделката е била валидна или не. Излага съображения за неоснователност на доводите, че щом съдът е осъдил ответника да предаде владението, то това означавало, че същият е признат за владелец, като наред с това се акцентира на обстоятелството, че от една страна макар да твърди, че е добросъвестен владелец, от друга същия се позовава на дългата 10-годишна придобивна давност, която тече за недобросъвестните владелци. Досежно подобренията сочи, че не само не са налице доказателства за извършени ремонти и подобрения от ответника, но се установи, че за голяма част от наличните такива за извършени за сметка на ищцата. Счита, че представените стокови разписки не доказват, че посочените в тях материали са вложени в 3 имота, респ., че са заплатени от ответника, за което излага подробни съображения. Заявява, че с оглед действията си ответникът е недобросъвестен владелец. Възразява по разпита на искания свидетел по съображения, че посочените в жалбата обстоятелства са различни от тези формулирани в отговора на исковата молба, като същите са неясни и без конкретика. В случай, че съдът допусне разпит на искания свидетел въззиваемият прави насрещно искане да бъде допуснат до разпит и негов свидетел за установяване на обстоятелствата по повод сключване на покупко-продажбата от 2010г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 108 от ЗС, предявен от ищцата Н. С. М. срещу ответника Ф. З. М. за приемане за установено, че тя е собственик на дворно място с площ от 621 кв.м., находящо се в С.Б., общ. Руен, обл. Бургаска, съставляващо неурегулиран поземлен имот № **** в кв. 13 пo плана на селото, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м., навес със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 29 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № ***,**** и **** за който имот пo неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ УПИ ***- ****, в кв. 13 пo плана на същото село, целият с площ от 675 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 54 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № ****, **** ***-****, и за осъждането на ответника да й предаде владението на гореописаните недвижими имоти, които твърди, че последният неоснователно владее.