Решение № 2197 от 11.08.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2197 гр. София, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100513527 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20168327/05.08.2021 г. по гр.д. № 40708/2019 г. по описа на СРС, 68 състав са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Е.Ф. Б.“ ЕООД обективно съединени искове: по чл. 405 КЗ за заплащане от ЗАД „А.Б.“ на сумата от 3616 лева, представляваща дължимото според него сбора от застрахователните обезщетения по щета № 0300/18/727/508948 и по щета № 0300/727/509934 по застрахователна полица № 18-0300/332/50000920 от 16.05.2018 г. по застраховка „Пълно каско“ за претърпените от него имуществени вреди в резултат на осъществени застрахователни събития – действия на неизвестни лица на 26.10.2018 г. и на 15.11.2018 г., в резултат на което били причинени вреди на застрахования автомобил „Фолксваген Поло Дизел“ с рег. № СА ХН и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва за периода от 15.11.2018 г. до 15.07.2019 г. в размер на 244,10 лева, като „Е.Ф. Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 691,05 лева, представляващи направени по делото разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25135029/02.09.2021 г. (пощенско клеймо – 25.08.2021 г.Ч, подадена от „Е.Ф.

1

Б.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че при постановяване на решението си съдът се е произнесъл, като е разширил пределите на спора и е взел предвид възражение, което ответникът никога не е правил. Исковете били отхвърлени, като съдът се позовал на обстоятелство, което не е било спорно и съответно не е разпределяна доказателствена тежест във връзка с него. Неправилно, за да отхвърли претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/727/508948, СРС приел, че не бил доказан механизмът за настъпване на щетата, като се позовава на обективната невъзможност на вещото лице да даде категорично заключение. Не е обсъдено обаче, че при разпита си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че не изключва подобен механизъм. Освен това, за да остави без уважение претенцията за обезщетение, произтичаща от щета № 0300/18/727/509934, съдът е разширил спора, тъй като за да постанови отказ застрахователят не е въвел твърдения относно механизма за настъпване. Предявеният иск е отхвърлен, въпреки че в мотивите е прието, че не било налице ограничението по чл. 5 от специалните условия към застрахователния договор. Приложено било изключението по чл.

16.22 от Общите условия, тъй като не бил ясен механизма за настъпване на щетата, въпреки че ответното дружество не е оспорвало това. Моли обжалваното решение да бъде отметено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените разноски във въззивното и първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЗАД „А.Б.“ с вх. № 25160003/03.11.2021 г., с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения за правилност на постановеното решение. Моли то да бъде потвърдено.

Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 40708/2019 г. по описа на СРС, 68 състав е образувано по искова молба, подадена от „Е.Ф. Б.“ ЕООД против ЗАД „А.Б.“, 2 с която са предявени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 04.06.2014 г. е сключило договор за оперативен лизинг № 50872 с „П.М. БГ“ ЕООД с предмет лек автомобил Фолксваген Поло Дизел, по силата на който за целия срок на действието му до връщане на автомобила лизингованият автомобил задължително се застраховал по застраховка „Каско“, като всички разходи по застраховката, свързани с нея били за сметка на лизингополучателя. Твърди, че при действието на лизинговия договор в периода 2017 – 2019 г. лизингодателят сключил 2 бр. застрахователни полици, премиите, по които били платени от „Е.Ф. Б.“ ЕООД – Застрахователна полица № 17-3300/332/5000789 със срок на действие от 05.06.2017 – 04.06.2019 г. и Застрахователна полица № 18-0300/332/50000920 със срок на действие 05.06.2018 – 04.06.2019 г. Твърди, че при действието на застрахователна полица № 17-3300/332/5000789 били регистрирани две щети № 0300/18/727/500709 от 31.01.2018 г. с увредени елементи – калник (преден десен), броня-предна, броня (задна) и врата (предна лява), както и щета № 0300/18/727/502988 от 20.04.2018 г. с увреден детайл по автомобила – спукано предно стъкло. Твърди, че след сключване на Застрахователна полица № 180300/332/50000920 с период на валидност 05.06.2018 г. до 04.06.2019 г. била заведена щета № 0300/18/727/504735, която била уважена от застрахователя и увредения елемент бил сменен. Твърди, че на 26.10.2018 г. застрахованият автомобил бил увреден при паркиране, като да увредените детайли – задна лява врата, заден ляв калник, ляв праг и задна броня било подадено уведомление и била образувана преписка по щета № 0300/18/727/508948.

Застрахователното дружество отказало да изплати обезщетение с мотив, че било налице несъответствие между описаното събитие и вида и степента на уврежданията по застрахователното събитие. Междувременно на 15.11.2018 г. била заведена и щета № 0300/18/727/509934, включваща увреждане на странично ляво огледало, но плащането на застрахователното обезщетение отново било отказано. На 16.11.2018 г. ищецът в качеството си на лизингополучател върнал процесния автомобил на лизингодателя, като при предаването му били отразени отказаните от застрахователя щети и била определена тяхната стойност – 3616 лева, която била заплатена от лизингополучателя Отношенията между „Е.Ф. Б.“ ЕООД и „П.М. БГ“ ЕООД били уредени като лизингодателят прехвърлил с Договор за цесия от 3

11.06.2019 г. вземането си по застрахователния договор в размер на 3616 лева.

Поддържа, че застрахователното дружество било уведомено за цесията. Моли ответникът ЗАД „А.Б.“ да бъде осъдено да заплати сумата от 3616 лева, представляваща обезщетение по застраохнателния договор и 244,10 лева – законна лихва върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „А.Б., с който заявява, че оспорва предявените искове изцяло. Заявява, че не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение, възникнало по силата застрахователна полица № 18-0300/332/5000920, която била валидна към датата на констатираните събития. Не оспорва, че ищецът е представил уведомления за щети, но поддържа, че са били налице основания да бъде отказано плащане на обезщетение. Твърди, че по преписка № 0300/18/727/508948 след оглед на автомобила и преглед на представените документи е установено несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания и декларираното събитие и е отказано плащане на основание чл. 16.22 от общите условия на дружеството. По преписка № 0300/18/727/509934 приложение намирала т. 5 от специалните условия към застраховката, според която застрахователят обезщетява до две застрахователни събития и общо до 8 увредени основни детайла. Тази щета се явявала трета по ред, тъй като по преписка № 0300/18/727/504735 било изплатено застрахователно обезщетение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира направените разноски.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени, както и заключение на съдебно – автотехническа експертиза.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 16.05.2018 г. между П.М. БГ ЕООД и ЗАД „А.Б.“ е сключен застрахователен договор с полица № 18-0300/332/5000920, по силата на който застрахователното дружество е поело да покрие застрахователни рискове, покрити от застраховка „Пълно каско“ относно лек автомобил Фолксваген Поло Дизел с рег. № ******* със срок на действие на 4 застрахователното покритие 05.06.2018 – 04.06.2019 г. Към застрахователния договор са приложими Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, в които като общи изключения от застрахователното покритие са посочени рисковете, при които застрахователят не заплаща обезщетение. В т. 16.22 от Общите условия е посочено, че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение при съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щети. Не е спорно между страните, а и се установява, че при сключване на застрахователни договор П.М. БГ ЕООД и ЗАД „А.Б.“ са уговорили специални условия към застрахователна полица № 180330/5000920, като съгласно т. 5 при щети, удостоверени с уведомление на застрахования (лизингополучателя, ползвателя), когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието или от тях е издаден документ с констативен характер през всеки едногодишен период застрахователят обезщетява щетите, настъпили в резултат на до 2 застрахователни събития и общо до 8 увредени основни (корпусни) детайла.

При действието на застрахователния договор по уведомление, подадено от представител на застрахованото лице са образувани три преписки по щети – ***/504735 на 18.06.2018 г., ***/508948 на 26.10.2018 г. и ***/509934 на 15.11.2018 г. Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че по образуваната преписка № 0300/18/727/504735 е заплатено обезщетение в размер на 955,66 лева, а по другите две преписки е постановен отказ от застрахователното дружество.

От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че от наличните по делото данни не е възможно да се определи механизмът на получаване на уврежданията по застрахования автомобил във връзка с настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета № 0300/18/727/058948/18.10.2018 г. Вещото лице установява, че стойността за възстановяване на щетите по двете преписки, по които е постановен отказ на застрахователя, определена по цени на фирмен сервиз, възлиза на 2705,23 лева, а по средни пазарни цени 2331, 18 лева.

5

Установява се, че на 11.06.2019 г. „П.М. БГ“ ЕООД е прехвърлило на „Е.Ф. Б.“ ЕООД вземането си по щети ***/508948 и

***/509934 при ЗАД „А.Б.“, като не е спорно, че застрахователят е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка “Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се установява, че между ответното застрахователно дружество и ищеца „Е.Ф. Б.“ ЕООД е бил сключен застрахователен договор, по силата на който застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № *******. Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя и да представи всички поискани документи. При действието на застрахователния договор, сключен със застрахователна полица № 180300/332/5000920 са образувани три преписки по щети като застрахователят е отказал да плати обезщетение по две от тях - ***/508948 и ***/509934.