Решение № 34 от 31.01.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. С., 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500011 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 784/23.10.2023г. по гр.д.

№ 2753/23 г. на СлРС, с което е: отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на М. Б. К., ЕГН **********, от гр.С., ул.М. №21 да заплати на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С. , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от

85.29лв, представляваща неизплатено договорено възнаграждение по договор за потребителски кредит от 13.05.2022 г., , като неоснователен и недоказан; отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на М. Б. К., ЕГН **********, от гр.С., ул.М. №21 да заплати на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С. , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 140лв, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст по договор за потребителски кредит от 13.05.2022 г, като неоснователен и недоказан;

1 отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на М. Б. К., ЕГН **********, от гр.С., ул.М. №21 да заплати на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С. , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 260лв, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Флекси по договор за потребителски кредит от 13.05.2022 г, като неоснователен и недоказан; отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на М. Б. К., ЕГН **********, от гр.С., ул.М. №21 да заплати на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С. , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 104.49лв, представляваща лихва за забава за периода от 16.06.2022г. до 15.04.2023г., по договор за потребителски кредит от 13.05.2022 г, като неоснователен и недоказан.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Въззивникът атакува цитираното решение частично, само по отношение на договорното възнаграждение и лихвите за забава, като твърди, че в тях то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е приел за недействителен процесния договор на осн. чл.

11 ал. 1 т. 10 вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и неоснователно и неправилно е приел, че е дължима само неизплатената главница, а с направените плащания от страна на длъжника, тя е изцяло погасена Заявява, че счита за неправилно заключението на съда, че длъжникът по ДПК № 40009511336 не дължи претендиралото от дружеството дължимо договорно възнаграждение, тъй като процесния договор е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Гражданско задължение на всяко лице е прояви грижа на добър стопанин, да прочете договора, запознавайки се подробно с неговото съдържание, ако не разбира част от него да се обърне към кредитния експерт за разяснения и допълнително обяснение, да се консултира за последиците от същия и от евентуално неизпълнение от негова страна и едва тогава да го подписва.

2

По-нататък въззивникът сочи, че от представения по делото кредитен договор е видно, че същият е сключен в размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит.

Въззивникът изтъква, че договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полета са попълнени. Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая 3 страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 40.90 %. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.

Според въззивника уговореният годишен лихвен процент в размер на 40.90 % отговаря на законовите ограничение и не противоречи на добрите нрави. В българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне почл. 9 от ЗЗД.

Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 40.90 % и ГПР в размер на 48.16 %. Кредитополучателят се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с необективане на желанието си да се откаже от сключения договор и с погасяване на месечни вноски. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. След като "добрите нрави" не е изрично дефинирано понятие, а преценката се прави във всеки конкретен случай, то и въвеждането на параметрите на добрите нрави от ответника не може да бъде изведено по тълкувателен път, като при твърдение за нарушение на чл. 9 ЗЗД ответникът е следвало да посочи кои конкретно добри нрави са нарушени, каквото позоваване в настоящия случай липсва. Известен факт е, че паричният ресурс на небанковите институции е многократно по-скъп от този на банките с оглед на факта, че не могат да осъществяват влогонабиране. Известен е фактът, че лихвите при небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност. С оглед на тези обстоятелства меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща максимален размер на ГПР, в чието изчисляване участват и дължимите от потребителя лихви.

Въззивникът заявява, че в по-старата съдебна практика се е приемало, че нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва тогава, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено - до 4 двукратния размер. Тя обаче е преосмислена с оглед последващите изменения на ЗПК със ЗИДЗПК и в чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Според § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, а само за тези. сключени след тази дата. С изменението на Закона за потребителския кредит, в сила от 23.07.2014 год., се въведе максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита (включващи в себе си лихви други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което е 50%. Т.е. в случай че съдът постави граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 процента, то автоматично и абсолютно неоснователно се ограничава и размерът на годишния процент на разходите до 35-40 процента, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях не е дадено на нито един държавен съд. Въззивникът се позовава на съдебна практика в тази насока на различни съдилища.

Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Не се сочи какви са критериите за поведение, установени в обществото във връзка с потребителското кредитиране от небанкови институции, които същите счита, че са накърнени с уговорения лихвен процент от 40.90 % и ГПР в размер на 48.16 %. Считам, че добрите нрави в потребителското кредитиране от небанкови финансови институции са в границите на посочените от БНБ лихвени проценти, на които останалите небанкови финансови институции предлагат потребителски кредити. Съгласно критериите за поведение, установени в обществото по отношение на лихвените проценти по потребителски кредити от небанкови финансови институции, лихвен процент от 40.90 % и ГПР в размер на 48.16 % не противоречат на добрите нрави. Поради гореизложените съображения считам годишният процент на разходите за действителен такъв, а твърдението, че поставя страните в неравностойно положение за неоснователно и голословно.