Решение № 1196 от 10.04.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. Варна, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110112094 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от "Е*“ АД“ ООД с положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предявени срещу П. А. П., Й. Д. П., В.

П. И. и М. И.ова кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 156/15/03/2022 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 188/2022 по описа на Районен съд – Нови Пазар, 1 с-в, за следните суми за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от:

366,19 лв.- главница по фактура ***/24.08.2021 г., издадена за реално потребена ел. енергия в периода от 04.08.2021 г.-19.08.2021 г. за обект находящ се в с. *, с аб. Номер *ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,29 лв. – лихва за забава за периода от 24.08.2021 г.-24.08.2021 г. / съгласно уточнителна молба от 20.10.2022 г./ Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че ответниците са наследници на *, който се е водил клиента на ищеца по онтошение на обект находящ се в с. *, с аб. Номер *до 26.07.2021 г., когато имотът е прехвърлен на трето за спора лице – *. Излага се , че задълженията за заплащане на потребена ел. Енергия се дължат от собствениците на имота, които са потребители. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предвид подадено възражение от длъжниците. В уточнителна молба от 20.10.2022г. се сочи, че претендираната сума за главница представлява реално доставени количества ел. енергия в имота. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирА. отговор на исковата молба с идентично съдържание. Оспорва се ответниците да са били в облигационна връзка с ищеца в исковия период. Сочи се, че исковете са неоснователни, като на проверката на електромера в имота са присъствА. само служители на „* АД и новия собственик на имота. Поддържа се, че електромера се е намирал в заключено табло на стълб извън имота, до който достъп имат само служители на „*“ АД и само това дружество може да има вина за неправилното или 1 липсата на отчитане. Оспорва се в имота да е изразходвано количество на ел. енергия на твърдяната стойност за исковия период. Излага се, че имотът не се е обитавал дълго време.

Оспорва се начина, методиката и основание за издаване на фактура ***/24.08.2021 г., както и констативен протокол 6326768/19.08.2021 г. Иска се прекратяване на производството или отхвърлянето на исковете.ю

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти), които следва да се докажат от ищеца: 1) нА.чието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответниците са потребител на ел. енергия за имот в с. * с аб.

Номер *; 2) ищецът е предоставил на потребителите ел. енергия на претендираната стойност, в поддържания от ищеца срок, като доставената ел. енергия е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, размера на претендираните задължения за заплащане на продажна цена за предоставената ел. енергия, настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и размера на мораторната лихва върху главницата. С доклада по делото е указано на ищеца, че не сочи доказателства доставка на ел. енергия в твърдения обем и стойност. Оветниците следва да установят, че дължимите суми за доставената ел. енергия за посочения в исковата молба период / уточнителната молба от 20.10.2022 г./ са изплащани редовно и в срок.

Следва да се посочи, че след няколкократно даване на указания към ищеца да уточни периода на претенцията си, с молба от 13.01.2023 г. /л.38 от делото/ е посочено, че периода на претендираната главница е от 04.08.2021 г.-19.08.2021 г.

В хода на заповедното производство, от ответниците е представено нотариален акт за продажба на недвижим имот акт 180, том 1, рег. 801, дело 176 от 23.07.2021 г., вписан в служба по вписванията вх. рег. 2126/26.07.2021 г., акт 23, том7, дело 1060/21 г., обективиращ договор за продажба, по който ответниците са продавачи, а * е купувач на недвижим имот в с. * дворно място от 800 кв.м. – *, кв.26 ведно с построените в същото дворно място жилищна сграда, лятна кухня, навес с оградни стени.

По делото е представено заявление 5852951/16.08.2021 г. от * / трето за спора лице/ до ищеца, с което се заявява желанието на заявителя да ползва електрическа енегия за обект „къща“ в с. * / процесния имот/, аб.номер *, като в заявлението се сочи, че с него се прилага Нотариален акт 180, том 1, рег. 801, дело 176 от 2021 г., вписан в служба по вписванията вх. рег. 2126/26.07.2021 г., акт 23, том7, дело 1060/21 г.

След подаването на това заявление, на 19.08.2021 г. и на основание „постъпило заявление на клиент“ е съставен констативен протокол 6326768, касаещ обект с титуляр и клиент * в с. *, видно от който са снети показанията на съществуващ електромер / без да е отбелязано той да е демонтиран/ с фабричен номер 33722462/ - нощна тарифа-0, дневна тарифа- 9701. В протокола е отбелязано, че схемата на свързване на електромера е правилна и е разположен на стълб извън имота.

Представена е фактура ***/24.08.2021 г. за процесния обект, с основание „електрическа енергия за периода 04.08.2021 г.-19.08.2021 г. за електромер 33722462“.

Фактурата е на стойност 1464,78 лв. с ДДС, 1220,65 лв. без ДДС, представляваща стойност на разлика в показанията –старо 3730 и ново 9701 / т.е. новото отговаря на показанията при съставяне на констативния протокол от 19.08.2021 г./. Като получател на фактурата е посочено лицето Ангел Великов Попов.

Видно от представеното извлечение към сметка и извлечение за фактури и плащания за период, като клиент за процесния имот е посочен Ангел Великов Попов.

Договорите за продажба на електрическа енергия, по които ищецът е продавач се сключват при Общи условия. Съгласно чл.4, ал.1 от приложимите ОУ потребител на електрическа енегия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „*“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „*“ АД, т.е. ОУ условия изискват за възникване на облигационно отношение потребителя да е собственик или ползвател на имота.

2

Съобразно приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че не се установява ответниците да имат качеството на собственици или ползватели на имота в периода 04.08.2021 г.-19.08.2021 г. Видно от събраните писмени доказателства, разгледани в съвкупност, се установява, че ответниците са се разпоредили с правото на собственост върху имота преди процесния период, като са го отчуждили в ползва на трето за спора лице чрез договор за продажба. В нотариалния акт от 23.07.2021 г. не е посочен административния адреса на процесния имот, но доколкото същия е посочен в заявлението на третото лице, въз основа на което е съставен представения от ищеца констативен протокол, в който са отразени показанията на електромера, остойностени в процесната фактура, съдът намира, че между страните не съществува спор, че се касае за един и същи имот. Именно в имота, за продажбата на който е съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот акт 180, том 1, рег. 801, дело 176 от 23.07.2021 г. е направена проверка на 19.08.2021 г. и впоследствие е издадена фактурата, на която се позовава ищеца. Доколкото имотът е продаден преди процесния период, ответниците не следва да отговарят за процесните задължения.

В допълнение следва да се посочи, че съдът намира, че ищцовото дружество не е провело доказване и на твърденията си, че количеството ел. енергия, което е остойностено като главница в настоящото производство е доставено реално в имота през процесния период. Касае е за едно огромно количество ел. енергия, за който съдът намира, че не е възможно да премине през измервателното устройство за кратък двуседмичен период. От представената справка за отчетени показания за периода 11.2005 г.-08.2019 г. се установява, че показаниято от 3730, използвано като изходно, за да се остойности количество ел. енергия до отчетеното на 19.08.2019 г. показание- 9701 е първоначално отчетено през м.08.2009 г., като до м.08.2019 г. не е отчитано различно показания, т.е. от самата справка на ищеца може да се направи извод, че претендираната стойност касае трупана ел. енергия за период от около 10 години назад във времето, спрямо отчитането при съставяне на констативния протокол, а не двуседмичен срок за който е отправена претенцията.

При изложеното, предявените главни искове подлежат изцяло на отхвърляне като неоснователни. Доколкото исковете за главница са неоснователни, акцесорните искове за лихва също следва да се отхвърлят.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски имат ответниците.

Ответниците П. и Й. П.и са представлявани от адв. Г., като са представени доказателства, че са му заплатили сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение за представителство в исковото производство/ л.74 от гр.д.553/2020 г. по описа на РС-Нови Пазар/. Тази сума следва да им бъде присъдена.

Ответниците В. И. и М. И.ова са представлявани от адв. К., като са представени доказателства, че са й заплатили сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение за представителство в исковото производство/ л.80 от гр.д.553/2020 г. по описа на РС-Нови Пазар/. Тази сума следва да им бъде присъдена/.

С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос, ако такива се присъждат. Доколкото ответниците не са направили искане и не са представили доказателства за заплащане на разноски в заповедното производство, такива не им се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „*“ АД, ЕИК: *със седА.ще и адрес на управление: гр. *, срещу П. А. П., ЕГН:********** Й. Д. П., ЕГН:********** и двамата с адрес: гр. *, В. П. И., ЕГН:********** и М. И.ова, ЛНЧ **********, гражданин на *, родена на 20.07.1964 г. и двамата с адрес: гр. * искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, за което е издадена Заповед № 156/15/03/2022 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, 3 издадена по ч. гр. д. № 188/2022 по описа на Районен съд – Нови Пазар, 1 с-в, за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от: 366,19 лв.- главница по фактура ***/24.08.2021 г., издадена за реално потребена ел. енергия в периода от 04.08.2021 г.-19.08.2021 г. за обект находящ се в с. *, с аб. Номер *ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,29 лв. – лихва за забава за периода от 24.08.2021 г.-24.08.2021 г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, "* АД, ЕИК: *със седА.ще и адрес на управление: гр. * да заплати на П. А. П., ЕГН:********** и Й. Д. П., ЕГН:********** и двамата с адрес: гр. *сумата от 300,00 лв.- разноски за адвокатско възнагражение в исковото производство.