Решение № 353 от 13.12.2023, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. ХАСКОВО, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Г. Г.ЕВ при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х. като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20225600100564 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХІІІ от ГПК

Обстоятелства по исковата молба

Делото образувано по искова молба предявена от от Г. Х.

П.,ЕГН:**********,от гр.Свиленград,Хасковска област против ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“,ЕИК******* гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1,с която се иска да се осъди ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, гр. София, бул. „Г.М.Д.

№ 1, ЕИК ******* да заплати на Г. Х. П., от гр. Свиленград, ЕГН **********, сумата от 25 200,00 лева -частичен иск от цялата сума в размер на 40 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства от причинено физическо и психично разстройство на здравето й), в резултат на настъпило застрахователно събитие на 24.04.2020 г. - ПТП, причинено от С. А. Г., гр.

Свиленград, ЕГН **********, при управление на лек автомобил, „*****“ с рег. № ****** и притежаващ валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", съгласно полица ВС/30/119003452319, валидна до 20.12.2020 г.,ведно с присъждане на законната лихва, считано от 06.07.2021 г. датата на изпадане в забава (отказът) на застрахователното дружество по смисъла на чл.

497, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на дължимите се суми.

За да обоснове предявената претенция ищцата сочи,че на 24.04.2020 г. около 08:30 часа управлявала лек автомобил „*****“, рег. № ****** по път 18 (ул. „Г. Райчев“) с посока от кръстовището с ул. „Княз Борис I“ към кв.

„Гебран“,гр.Свиленград. При кръстовището с ул. „Крайречна“ (срещу бенциностанция „Евро ойл") е подала ляв мигач и съответно е спряла, за да пропусне насрещно движещите се автомобили преди да завие. Внезапно е 1 била ударена от движещия се зад нея лек автомобил „*****“ с рег. № ******, управляван от С. А. Г., гр. Свиленград, ЕГН **********, при което се удря в движещия се срещу нея лек автомобил „******“ с рег. № ******. В следсвеие на ПТП е претърпяла мозъчно сътресение с временна загуба на съзнание, натъртвания и болки в областта на шията, гърдите и корема причинени от поставения предпазен колан и камшичния удар.

П. сочи,че с линейка е била откарана до МБАЛ - Свиленград ЕООД, където са били извършени изследвания и е била хоспитализирана за 4 дни.

След изписването от болницата е било нужно време да отшумят травмичните увреждания, причинени от предпазния колан, а лечението на мозъчното сътресение е продължило до 01.07.2020 г. Все по-често я е боляла главата, получавала е световъртежи и гадене, тъй като са се обострили съществуващите й заболявания - вторична епилипсия.

Ищцата твърди,че в следствие на произшествието претърпяната контузия на главата, която травма е задълбочила (обострила) заболяванията, от които е страдала преди ПТП са довели до инвалидизацията й през февруари 2021 г. Освен това са налице и психически травми (страдания), изразяващи се в страх да управлява МПС, разсеяност, липса на концентрация, временна загуба на памет при стресови ситуации.

За извършеното деяние било образувано досъдебно производство № 138/20 по описа на РУ гр. Свиленград, пр.пр. № 407/2020 г. по описа на РП Свиленград, което е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК с Постановление от 05.11.2020 г. Отговорността на виновния водач е ангажирана за това. че при управление на лек автомобил ***** с рег. № ****** не спазва необходимата дистинция, в следствие на което реализира ПТП, като удря МПС „*****“ с рег. № ******, които в следствие на изместването се удря в движещия срещу него „******“ с рег. № ******, съгласно Наказателно постановление № 20-0351-001086 от 25.11.2020 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, влязло в законна сила на 10.12.2020 г.

Автомобилът „*****“ с рег. № ******, управляван от виновния водач имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност, полица № ВС/30/119003452319, валидна до 20.12.2020 г., сключена със ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве, гр. София. По силата на тази застраховка и на основание разпоредбите на Кодекса за застраховането, твърди ищцата застрахователя е длъжен да покрие виновно причинените от застрахования автомобил при управлението му вреди на трети лица.

Посочените по - горе неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства от получените травми, както и психичните травми, причинени вследствие ПТП настъпило на 24.04.2020 г., като ги съобразява с обществения критерий за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД и практиката по неговата приложимост, както и с предвидените в закона лимити на отговорност на застрахователя, П. оценява на сумата от 40 000,00 лв.

Исковата претенция, която се предявява с настоящата искова молба е частична - в размер на 25 200 (двадесет и пет хиляди и двеста) лева.

Ищцата сочи,че при спазване на изискванията на Кодекса за застраховането, на 09.04.2020 г. подала молба в ответното застрахователно дружество със съответните приложения, да бъде заплатено застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди.

2

Били изискани допълнителни документи, предоставени от нея на 22.06.2021 г., но на 07.07.2021 г. й бил връчен изричен отказ за плащане.

Ответната страна сочи,че исковата претенция е неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер, с оглед на което се иска да се отхвърли изцяло и да се присъди на ответното дружество направените на основание чл. 78 от ГПК и сл. в настоящото производство разноски, в това число и за юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение.

Прави се евентуално искане в случай, че се приеме иска за основателен, да не се присъжда обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендирам размер, доколкото искът за неимуществени вреди в размер на 25 200 лв., частичен от 40 000 лв. е прекомерно и необосновано завишен, а и с оглед на направените възражения за съпричиняване на ПТП и на вредоносните последици, изразяващи се в тръгване и внезапно спиране и неизползване на предпазен колан от ищцата като водач.

Застрахователят не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД по отношение собствеността и ползването на лек автомобил „*****" с рег. № ****** по силата на застрахователна полица № ВС/30/119003452319, със срок на действие от 00:00 ч. на 21.12.2019 г. до 23:59 ч. на 20.12.2020 г. към датата на ПТП.

Ответникът оспорва вината на водача на лек автомобил „*****" с рег.

№ ***** за настъпване на процесното ПТП,както и механизма на настъпилото ПТП,както е описан в исковата молба. Ищцата като водач на л. а. „*****" с рег. № ****** първо е потеглила, за да навлезе в кръстовището, а след това е спряла внезапно, респ. изначално е спряла внезапно и това е поставило в невъзможност застрахованият в дружеството водач да спре преди да удари отзад автомобила на ищцата. Водачът на застрахованото в ответното дружество МПС не е нарушил правилата за движение, обективирани в ЗДвП и ППЗвП, т. е.противоправното поведение, което е един от елементите, изграждащи фактическия състав на„деликта" по смисъла на чл. 45 от ЗЗД липсвало. Следователно не може да бъде ангажирана отговорността на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, доколкото тя е функционално обусловена от отговорността на причинителя на вредата.

Нямало влязла в сила осъдителна присъда срещу водача на лек автомобил „*****" с рег. № ******, която по силата на чл. 300 от ГПК да обвързва гражданския съд относно авторството на деянието и неговия механизъм, респ. вината за същото.

Дружеството оспорва да се е осъществила която и да е от предпоставките на деликтната отговорност,както и твърдението, че изключителна вина за настъпилия пътен инцидент има водачът на лек автомобил „*****" с рег. № ****** - С. А. Г..

В условията на евентуалност и в случай, че се приеме, че вина за пътния инцидент има С. Г., то прави довод се съобрази и значителното съпричиняване от страна на ищцата като водач на лек автомобил „*****" с рег. № ******, изразяващо се в потегляне и внезапно спиране на кръстовището, респ. изначално внезапно спиране, което не е позволило на застрахования в дружеството ни водач 3 да спре и да предотврати пътния инцидент.

Дружеството сочи,че ищцата е допринесла и за настъпването на телесните увреждания, тъй като не е била с поставен предпазен колан, с който бил фабрично оборудван л. а. „*****" с рег. № ******, като с това си поведение е нарушила чл. 137а от ЗДвП.Ищцата е получила обезщетение от своя работодател или от друг застраховател за претърпяната от нея в резултата на процесното ПТП трудова злополука. Видно от представените с исковата молба писмени доказателства - болнични листове, е че процесното ПТП е признато за трудова злополука.

Оспорва се наличието на невъзстановени вреди у ищцата предвид твърдението, че същата е получила обезщетение от своя работодател, респ. неговия застраховател по застраховка „Трудова злополука", тъй като процесното ПТП е признато за трудова злополука по отношение на ищцата, видно от представените с исковата молба писмени доказателства. В този смисъл не може ищцата да получи обезщетение два пъти за едно и също нещо, а двете обезщетения, при доказаност на исковете по настоящото дело не следвало да се кумулират. Такава била константната съдебна практика.

Ответното дружество сочи,че основен принцип в правото, изведен от забраната за допускане на неоснователно обогатяване, е, че кредиторът не може да получи плащане, а длъжникът да изпълни два пъти за едно и също нещо. Този принцип намира приложение и на плоскостта на непозволеното увреждане, където правилото на чл. 45 ЗЗД повелява, че делинквентът дължи на увредения репариране на вредите такива, каквито последният е претърпял като пряко и непосредствено произтичащи от неговото виновно и противоправно поведение. Задължението, което едно лице поема по силата на договор, в случая застрахователя, да обезщети увредения от деликта, е за изпълнение вместо прекия причинител на вредата в рамките на отговорността, която носи последният. Независимо от основанието за плащане на обезщетяване подлежат едни и същи вреди и доколкото репарирането им се дължи в паричен еквивалент, при едно или повече задължени лица вместо делинквента, отговорността на всеки от тях поотделно и общо не би могла да надвиши действителния размер на претърпените от деянието вреди, които поначало дължи да обезщети причинителят на вредата.

Плащането, извършено от едно от задължените по този начин лица, погасява правото на увредения да търси същото или по-високо по размер обезщетение за вече репарираните вреди от останалите.

Застраховките „Живот" и „Злополука" по дял трети чл. 438, ал.1 и чл.

459 от КЗ твърди ответникът, имат доброволен и личен характер застрахованият предварително уговаря със застрахователя при настъпването на дадено събитие да бъде изплатена от последния (лично на застрахования или на трето лице) определена сума пари. Такива застраховки съгласно разпоредбата на чл. 441, ал.2 КЗ било допустимо да бъдат сключвани групово от работодател, при които бенефициери са неговите работници и служители, а техен предмет са животът, здравето и работоспособността им. Тези застраховки нямали пряко обезщетително действие, доколкото при проявлението на съответното застрахователно събитие не се дължи компенсирането на настъпилите вреди в размера, в който са причинени, а плащане на изначално уговорена сума. Поради липса на такова действие е допустимо да бъдат кумулирани обезщетенията по тези застраховки с обезщетения, платими с цел репариране на настъпилия вредоносен резултат.

4

В случаите на платена на увредения на основание сключена такава лична застраховка „Живот" или „Злополука" застрахователна сума, тя не се приспадала от обезщетението, дължимо от причинителя на вредата или от застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите", или от Гаранционния фонд, или от работодателя на увреденото лице. В този смисъл е и разяснението, дадено в т.2 от ППВС №1/25.05.1961 г., в което се посочва, че получената от увредения застрахователна сума по лична застраховка „Живот" или „Злополука" не подлежи на приспадане от обезщетението по чл. 45 ЗЗД.