Определение № 49235 от 28.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49235 гр. София, 28.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110152853 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т***“ ЕАД против Г. Б. Г. за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 843/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ по електронен път е присъединено заповедното производство, образувано под ЧГД № 843/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ЧГД № 843/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението са направени посещения на 12.08.2025 г., 30.08.2025 г. (събота) и 17.09.2025 г., като е посочено, че по сведение на пълнолетен син, който е отказал да получи съобщението и да се представи, длъжникът живее на адреса. Следва да се посочи, че връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник дали длъжникът не живее на адреса, напротив събрани са данни, че длъжникът живее на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец (както е в процесния случай) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът не следва да дава указания на заявителя да предяви иск 1 за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.). Съгласно посочената разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при наличие на две кумулативни условия:

1. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК;

2. връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса, точно обратното – удостоверено е, че длъжникът живее на адреса.

На следващо място, при положение, че длъжникът не е намерен, преди да пристъпи към преценка за издаване на изпълнителен лист или даване на указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, заповедният съд съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК е следвало да извърши служебно проверка относно адресната регистрация и месторабота на длъжника, което не е сторил, респ. при евентуално установяване, че посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на длъжника и при установяване на неговата месторабота, съдът е следвало да разпореди връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК и по местоработата.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

2

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Карнобат за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК, посочени по-горе, а след това за преценка за издаване на изпълнителен лист или даване на указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. ***** подадена от „Т***“ ЕАД, ЕИК **** против Г. Б. Г., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 52853/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, ведно с ЧГД № 843/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат, да се изпратят на съответния граждански състав на Районен съд Карнобат, за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл.

47 ГПК, посочени по-горе, а след това за преценка за издаване на изпълнителен лист или даване на указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3