Решение № 2891 от 16.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2891 гр. Варна, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Г. при участието на секретаря Димитрина Илк. Д. като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20253110103163 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес: град С., община К. с., ул. "Я." № **, срещу Р. Д. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „А. П“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че Р.

Д. К., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумите, както следва:

- сумата от 92,78 евро /181,47 лева/, представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град С., общ. В., ул. „О.“ № **, ет. **, ап. **, инсталация № ******/аб. № ****** дължима за периода от май 2021 г. до април 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 03.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 15,28 евро /29,89 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 181,47 лева за периода от 15.09.2022 г. до 23.08.2024 г.;

- сумата от 19,47 евро /38,08 лева/, дължима за дялово разпределение за периода от юли 2021 г. до април 2023 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 4,88 евро /9,55 лева/, дължима лихва за забава върху главницата от 38,08 лева, дължима за периода от 15.09.2021 г. до 23.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 1

ГПК по ч.гр.д. № 13900/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в град С., общ. В., ул. „О.“ № **, ет. **, ап. ** и като такъв се явява клиент на дружеството по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Последното страната сочи, че е обусловило задължението на потребителя да монтира средства за дялово разпределение в процесния имот, съгласно чл.

140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, и да заплаща цена по реда и условията, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Счита, че с клиента се намират във валидна облигационна връзка, доколкото с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, одобрени КЕВР, влезли в сила, считано от 10.07.2016 г. Същите страната излага, че обвързват ответницата, доколкото не е упражнила правата си, предвидени в нормата на чл. 150, ал. 5 от ЗЕ в срок. В този смисъл и съгласно вмененото на потребителя с чл. 33 от ОУ задължение да заплаща фактурираните съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ прогнозни месечни вноски за потребена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, дружеството твърди, че към момента са налице непогасени от страна на клиента суми за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., обусловило инициирането на производството по ч.гр.д. № 13900/2024 г. по описа на ВРС, приключило с издаването на Заповед № 6165 за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 01.11.2024 г. Счита за дължимо и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за потребена, но незаплатена от ответницата топлинна енергия. Излага, че в съответствие с разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ собствениците в сградата в режим на ЕС, в която се намира процесния имот, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с дружеството „Т. С.“ ЕООД. Последното страната допълва, че изготвя изравнителни сметки след края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с нормите на Наредбата от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради което от клиентът се явява задължен да заплаща и суми за услуга дялово разпределение. По изложените съображения моли за уважаване на заявените искове. Претендира заплащането на разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Р. Д. К., е депозиран отговор на исковата молба, чрез упълномощения й процесуален представител като заявява, че исковете са допустими и вероятно частично основателни. Не оспорва, че собственик на топлоснабден имот, находящ се в град София и че разпределението на ТЕ в ЕС се извършва по системата дялово разпределение, при наличие на договор за извършване на услугата „Т. С.“ ЕООД. Твърди, че не живее в имота и не ползва топлинна енергия. Не е получавала фактури или уведомления за дължими суми. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията с падеж преди 03.09.2021 г., както и начислените върху тях суми. Не оспорва останалите вземания, с падеж след 03.09.2021 г., ако бъдат установени по основание и размер. Моли да не се 2 назначава експертиза, а ищеца да представи справка за дължимите главници, с посочване на падеж и начислени лихви. Заявява готовност за доброволно уреждане на спора и сключване на съдебна спогодба относно дължимите суми, след приспадане на вземанията погасени по давност. В първото по делото заседание, ответникът чрез процесуалния представител заявява, че не поддържам отговора на исковата молба и прави признание на иска. Признава всички факти и обстоятелства по делото и моли същите да се обявят за безспорни.

С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на действащата нормативна уредба, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са следните обстоятелства: че ответникът е потребител на услуги за битови нужди - на топлинна енергия относно собствен топлоснабден имот, находящ се в град С., ул. „О.“ № **, ет.**, ап.**; че имотът, се намира в сграда, намираща се в режим на етажна собственост; че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Т. С.“ ЕООД. С оглед направеното признание на фактите и обстоятелствата по делото, от страна на ответника чрез надлежно упълномощения процесуален представител, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване и следните обстоятелства - че дължимата сума за доставена и незаплатена топлинна енергия за имота се в град С., ул. „О.“ № **, ет.**, ап.**, дължима за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. е в размер на 181,47 лева; че обезщетението за забава върху тази главница е 29,89 лева, дължима за периода 15.09.2021 г. до 23.08.2024 г.; че дължимата сума за дялово разпределение от месец юли 2021 г. до месец април 2023 г. е в размер на 38,08 лева; че дължимата лихва върху тази сума е 9,55 лева, дължима за периода 15.09.2021 г. до 23.08.2024 г.

Видно от приобщеното ч. гр. д. № 3163/2025 г. по описа на Районен съд град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника, който в срок е възразил срещу същата, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване датата на получаване на съдения акт, с дадените от съда указания и датата на предявяване на исковата молба, при съобразяване датата на п.к. следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За уважаване на предявените искови претенции, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, 3 присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди; че през процесния период между ищеца и ответника е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период; начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; изискуемостта на задълженията; изпадане на ответника в забава; размер на претендираната сума за предоставена топлинна енергия, респ. за дялово разпределение. Съдът не следва да подлага на отделен доказателствен анализ представените с исковата молба писмени доказателства, доколкото съдът е обявил за безспорни всички факти, установяващи основателността на исковите претенции, с оглед извършеното признаване на същите от страна на ответника, което представлява признание на неизгоден факт за последния. Ответникът чрез процесуалния си представител, с валидно учредена представителна власт признава дължимостта и размера на доставената и топлинна енергия за имота се в град С., ул. „О.“ № **, ет.**, ап.**, дължима за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. - 181,47 лева, както и дължимата сума за дялово разпределение от месец юли 2021 г. до месец април 2023 г. - в размер на 38,08 лева. Последният признава и че е в забава относно заплащането на дължимата сума за топлинна енергия и дялово разпределение като обезщетението за забава върху главницата от 181,47 лева е 29,89 лева, дължима за периода 15.09.2021 г. до 23.08.2024 г., а дължимата лихва върху незаплатената сума за дялово разпределение е 9,55 лева, дължима за периода 15.09.2021 г. до 23.08.2024 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Правното действие на сключения договор за продажба на топлинна енергия попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и 4 за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл.

318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД .

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.