Решение № 111 от 10.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Бургас, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100501292 по описа за 2021 година

С Решение № 260861 от 14.06.2021г., постановено по гр. дело № 7080/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Г.М., родена на ***г. в *** на майката – К. К. С., определено е местоживеене на малолетното дете при майката и е определен режим на лични отношения на детето с неговия баща – Г. И. М.. С цитираното решение е осъден бащата на детето – Г. И. М. да заплаща издръжка на своето малолетно дете Д. Г.М. чрез неговата майка и законен представител – К.С. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минал период от 01.05.2020г. до 08.11.2020г. в месечен размер от 170 лева, като е отхвърлен иска за горницата над 170 лева до целия претендиран размер от 200 лева месечна издръжка за минл период от време.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 278822/01.07.2021г. по описа на Районен съд – Бургас от Г. И. М. в частта, 1 в която е определен режим на лични отношения между бащата и малолетното дете Д., месечна издръжка в размер на 200 лева, 1 считано от 09.11.2020г., както и издръжка за минал период от 170 лева месечно от 01.05.2020г. до 08.11.2020г. По отношение на определения режим на лични отношения на бащата с детето в жалбата се сочи, че съдът не се е съобразил с факта, че бащата разполага с добри родителски и възпитателски качества и че същия разполага с необходимия житейски и емоционално психологически потенциал да се грижи за детето когато е в режим на лични контакти с него. В жалбата се посочва, че ограничавайки безсрочно режима на лични отношения на бащата с детето чрез присъствието на трето лице, дори това да е майката, при положение, че не се установи бащата пряко да е осъществявал посегателство над детето, а напротив – установена е привързаност на детето към родителя си, то съдът следва да определи минимален срок до тригодишна възраст на детето личните контакти да не бъдат с приспиване, а след този срок да се определи по-разширен режим на лични контакти – с преспиване, както и по празниците през годината. По отношение на претендираната издръжка се сочи, възможностите на бащата понастоящем са той да плаща издръжка на детето в размер на 170 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба. По отношение на претендираната издръжка за минало време в жалбата се посочва, че същата не е доказана по основание и размер, тъй като ищцата не е ангажирала доказателства какви разходи е направила за отглеждане на детето и какви средства са й били необходими, за да ги посрещне, а за справедлива издръжка се счита такава, определена към нейния минимум – сума в размер на 152, 50 лева. В жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части и да бъде определен подходящ режим на лични отношения между детето и бащата, съобразен с изложеното в исковата молба и отговора на същата и издръжка, която да е във възможностите на ответника.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна – Г. И. М. чрез своя процесуален представител депозира по делото писмено становище, в което 2 сочи, че поддържа въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде уважена. Излага и становище по същество на жалбата.

Ответната страна по въззивната жалба – К. К. С. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно – правилно е приложен материалния закон и не са допуснати нарушения на процесуалните норми. В отговора се претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваните му части да бъде потвърдено. В отговора на жалбата се посочва, че правилно и обосновано съдът е приел, че следва да се представи на бащата такъв режим на лични отношения, който е съобразен с обстоятелството, че детето не го е виждало дълго време, тъй като контакта е прекъснат и детето е на ниска възраст. В отговора на жалбата се сочи, че бащата със своето поведение е опасен за детето и следва да докаже промяна в своето поведение и навици. Посочва се, че са неоснователни изложените основания на въззивника, че така определената издръжка е завишена, като правилно е приел съдът, че размера на издръжката е определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от К. К. С. от *** против Г. И. М., с който се претендира да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Г.М., родена на ***г. на нейната майка – К.С., да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за детето Д. М. в размер на 200 лева, начиная от 01.05.2020г., да бъде определен режим на лични контакти на детето с неговия баща, съобразен с поведението на ответника, 3 както следва:

- всяка първа неделя от месеца без преспиване от 09.00 часа до 12.00 часа – за периода до навършване на две години и половина на детето, на територията на гр. Бургас;

- всяка първа неделя от месеца, от 09.00 до 12.00 часа и всяка трета събота и неделя от месеца, без приспиване, в събота от 09.00 часа до 12.00 часа и в неделя от 09.00 часа до 12.00 часа до навършване на четиригодишна възраст на детето, на територията на гр. Бургас, като посочените контакти се осъществяват в присъствие на майката или в присъствието на близки на майката хора.

В исковата молба се посочва, че К.С. и Г.М. са заживяли на съпружески начала от лятото на 2018г. и имат родено дете – Д. Г.М., родена на ***г. В исковата молба се посочва, че след раждането на детето между страните са възникнали конфликти, които са станали повод няколко пъти да се разделят, а от месец май – 2020г. са окончателно разделени. Посочва се, че детето е навършило една година и три месеца и от раждането си живее със своята майка – К.С.. Твърди се в исковата молба, че ответникът има прояви на агресия и се претендира предвид ниската възраст на детето личните контакти с него до навършване на четири годишна възраст на детето да се осъществяват в нейно присъствие или в присъствието на неин близък, без приспиване.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на Г.

И. М., в който не оспорва, че е основателно искането на К.С. да й бъде предоставено упражняването на родителските права, тъй като с оглед ниската възраст на детето то има по-голяма нужда от майчина грижа и обич. По отношение на предявения иск за издръжка, ответника счита, че е основателен до размер от 170 лева месечно, тъй като посочва, че няма работа с постоянен характер и същата следва да бъде съобразена с възможностите му да я изплаща, както и с доходите, които получава. По отношение на режима на лични отношения, ответникът заявява, че желае да има постоянни контакти с детето и да го вижда както през седмицата, така и през празничните и почивните дни и да го взема при себе си. Посочва, че неговите родители живеят в *** и той може да разчита на тях да му помагат при осъществяване на личните контакти, когато детето остава с преспиване при него.

4

В своето решение, първоинстанционният съд е приел, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката на детето – К. К. С., определено е местоживеене на детето при майката – К.С., определен е режим на лични отношения на детето с неговия баща, които следва да се осъществяват в присъствието на майката или на посочено от нея лице. Изрично в своето решение, съдът е посочил, че интереса на детето изисква адаптивен период за създаване и укрепване на връзката баща-дъщеря, но такъм към настоящия момент не може да бъде фиксиран и следва да се определи така, както е посочено, а изменението на режима следва да бъде предприето едва след зараждане на някаква близост между баща и дъщеря и изграждане на връзката им.

По делото е представено Удостоверение за раждане № 501 от 15.08.2019г., изд. от Община Бургас, от което е вино, че Д. Г.М. е родена на ***г. от майка – К. К. С. и баща – Г. И. М..

По делото е представено Удостоверение, изд. от НОИ – Териториално поделение – Бургас, от което е видно, че К. К. С. за периода от 01.11.2019г. до 31.10.2020г. е получавала парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на дете.

По делото е представено Удостоверение от 05.05.2021г., изд. от „Агенция по заетостта“, дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив, от което е видно, че Г. И. М. е регистриран като лице, търсещо работа, но към дата – 05.05.2021г. е безработен.

По делото е представено копие от Заповед за незабавна защита № 260010 от 29.09.2020г., издадена въз основа на Решение № 260296/28.09.2020г., постановено по гр. дело № 2749/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, от която е видно, че е наложена мярка за защита на К.

К. С. – лично и като майка и законен представител на Д. Г.М. срещу домашно насилие, осъществявано от Г. И. М. за срок от шест месеца, като е задължен Г.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранено му е да приближава на по-малко от 50 метра жилището на К.С. лично и като майка и законен представител на малолетната Д. Г.М. и е определено временно местоживеене на детето на страните Д. М. при неговата майка К.С..

По делото е представена Справка за съдимост от 27.04.2021т., изд. от Районен съд – Бургас, от която е видно, че Г. И. М. е осъждан, като по 5

НОХД № 271/2020г. по описа на Районен съд - Царево е одобрено Споразумение, по силата на което Г. И. М. се е признал за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 02.08.2020г., около 03.05 часа, в с. Лозенец, Община Царево, по ул. Царевски път, посока къмпинг Арапя, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и за посоченото престъпление е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и глоба в размер на 250 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, с изпитателен срок от три години. От представената справка за съдимост се установява и обстоятелството, че Г. И. М. за извършеното престъпление е лишен и от правото да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана Г. И. К.-В. – баба на Г. И. М., от показанията на която се установява, че Г.М. няма постоянни доходи, тъй като не работи на постоянна работа. Свидетелката посочва, че Г.М. е студент задочно обучение в гр. София и същевременно работи в строителството когато има възложени поръчки. Посочва, че той тъгува за своето дете и иска да го вижда. Посочва, че тя самата и неговия баща го издържат и му плащат квартирата.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана Д. С. С. – майката на К.С. и баба на Д. М., която в своите показания посочва, че от момента, в който страните са се разделили – месец май – 2020г., бащата на детето не е заплащал издръжка, през месец декември – 2020г. е дал 300 лева, а след това още 150 лева. Свидетелката посочва, че Г.М. проявява агресия спрямо нейната дъщеря, но не го е виждала да проявява агресия спрямо малолетното дете Д. М.. Посочва, че е съгласна да присъства при осъществяване на лични контакти между детето Д. и неговия баща.