Решение № 85 от 17.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Пазарджик, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20255220201460 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на К. К. С. от град Пазарджик, ЕГН:

********** против Наказателно постановление № BG2025/3000-464/НП от 20.10.2025 год., издадено от зам.-директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, В ЧАСТТА в която на основание чл.99, ал.2, т.2, чл.123, ал.1, чл.128, ал.1 и ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 204 163,20 лева (двеста и четири хиляди сто шестдесет и три лева и 0,20 стотинки) за държане на акцизни стоки – 24 480 кутии с цигари с марка „Monus“ без бандерол, когато такъв е задължителен – общо 489 600 къса цигари в нарушение на забраната на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС.

Процесното наказателно постановление не се обжалва в частта, в която стоката – предмет на нарушението - 24 480 кутии с цигари с марка „Monus“– общо 489 600 къса, без бандерол е отнета в полза на Държавата, поради което административно – наказателното производство в тази част е прекратено с изрично определение на съда, държано в проведеното на 15.12.2025 год. открито съдебно заседание, след изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в този смисъл.

В бланкетно подадената жалба се излагат твърдения за материалана и процесуална незаконосъобразност на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата. Излага съображения за липса на субективна съставомерност, тъй като жалбоподателят бил въведен в заблуждение относно вида на вещите, които са се намирали в кашоните и 1 които бил приел на съхранение от непознато лице.

АНО се представлява от процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

И двете страни претендират разноски, като от страна на процесуалния представител на ответника се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие следното:

Към 12.06.2024 год. свид.В. М. работил като старши инспектор в ТД Митница – Пловдив. На същата дата той и колегата му Н. случайно дочули разговор от непознати лица, от който ставало ясно, че в гаражно помещение, находящо се на улица „Г.М.“ №23 в град Пазарджик се съхраняват цигари без бандерол. Веднага след чутото, свид.М. се обадил на прекия си ръководител и го информирал, че ще посетят мястото. Установили, че гаражът тангира с жилищна постройка, ситуиран до външната входната врата. При наблюдение на адреса възприели възрастна жена, която доближила входната врата на къщата и извадила ключове. Това била свид.С.С., баба на жалбоподателя К. С..

Свид.М. и колегата му й се представили и я попитали чия собственост е гаража. Свид.С. им казала, че е наследствен, останал след смъртта на съпруга й, като се ползва единствено от внука й К. С.. Последвало кратко събеседване, в хода на което свид.С. споделила на свид.М. и колегата му, че С. държи в гаража кашони с цигари. Казала им, че тя също има ключове за гаража и по тяхна молба го отворила. След като свид.М. видял кашоните, казал на свид.С. да потърси С.. Тя му позвънила и дала телефона на свид.М.. Последният му казал да дойде на място. След кратко време жалбоподателят пристигнал.

Признал пред митничарите, че цигарите са негови. На въпрос откъде ги е взел, отговорил че непознати нему лица му ги доставили в квартал Младост. На място пристигнал и адвокат, повикан от жалбоподателя. Малко по-късно по сигнал на свид.М. на място пристигнала ДОГ, която за времето от 13,00 ч. до 15,30 ч. извършила претърсване в гаража в присъствието на поемни лица, в условията на неотложност. При извършеното претърсване били иззети 47 броя кашона, бели на цвят, с приблизителни размери 40/24/50 см., като всеки от тях съдържал 50 стека цигари. Всеки стек съдържал 10 кутии с цигари, всички от марката „Monus“, без поставен акцизен бандерол. Иззет бил също 1 брой кашон, кафяв на цвят с приблизителни размери 60/40/40 см., съдържащ 98 бр. стека цигари. Всеки стек съдържал 10 кутии с цигари, всички от марката „Monus“, без поставен акцизен бандерол.Общият брой на кутиите с цигари бил 24 480. Видно е от протокола, кашоните били намерени запечатани, покрити с найлон, в дъното на гаража.

Протоколът за претърсване и изземване сложил началото на досъдебно производство за престъпление по чл.234 от НК, в хода на което била назначена и изготвена физико – химична експертиза. От заключението й се установило, че иззетите цигари съдържат веществото никотин, охарактеризират се като 2 фабрични и се отнасят съм продуктите, дефинирани като акцизни стоки „цигари“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.1 от ЗАДС. Годни са за употреба, без допълнителна обработка. Дължимият акциз възлиза на 102 081,60 лева, а продажната цена – 183 600 лева.

По досъдебното производството К. С. бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.234, ал.3, т.3 във връзка с ал.1, пр.2 от НК – държане на акцизни стоки без бандерол, в големи размери. В качеството си на обвиняем, К. С. е дал обяснения, че че не бил наясно със съдържанието в кашоните, тъй като те не били негови, а били приети на склад от него като запечатани, от непознато лице, чиято самоличност не е могла да бъде установена в хода на процеса. Мислил си така, както му казал предаващия, че в кашоните се намират медицински принадлежности. За съхранението получил наемна цена от 600 лева, а след претърсването непознатият бил изключил телефона си.

С постановление от 04.03.2025 г. наблюдаващият прокурор от РП Пазарджик е прекратил досъдебното производство. Приел е, че дадените от обв.С. обяснения остават неопровергани и изключват наличието на пряк умисъл в извършване на вмененото му престъпление като единствено възможна форма на вина. След като е прекратил досъдебното производство, прокурорът е постановил изпращане на делото на Директора на ТД Митница – Пловдив, по компетентност за преценка следва ли да се реализира спрямо лицето административно – наказателна отговорност.

Досъдебното производство е получено в ТД Митница – Пловдив на 28.03.2025 год.

С писмо с Рег.Индекс 32-133255 от 02.05.2025г., К. С. е бил поканен да се яви в ТД Митница – Пловдив за даване на обяснения и евентуално съставяне и връчване на АУАН. Тъй като известието за доставяне на поканата се е върнало като непотърсено, С. бил повторно поканен да се яви в ТД Митница – Пловдив за същите действия. Известието за доставяне на поканата повторно се е върнало като непотърсена, при което актосъставителят – старши инспектор в Агенция Митници, на 23.06.2025 год. пристъпил към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Впоследствие АУАН бил връчен на С. със съдействието на РУ – Пазарджик. Това станало на 30.06.2025 год.

Въз основа на съставения акт, на 20.10.2025 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление (НП). С НП на жалбоподателя К. С. на основание чл.99, ал.2, т.2, чл.123, ал.1, чл.124, ал.1 чл.128, ал.1 и ал.2 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 204 163,20 лева (двеста и четири хиляди сто шестдесет и три лева и 0,20 стотинки) за държане на акцизни стоки – 24 480 кутии с цигари с марка „Monus“ без бандерол, когато такъв е задължителен – общо 489 600 къса цигари в нарушение на забраната на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС, като е и постановено отнемане на стоката, предмет на нарушението в полза на Държавата. НП било получено лично от жалбоподателя на 03.11.2025 г., а жалбата против него била подадена директно в РС – Пазарджик на 04.11.2025 г., т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

3

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

НП е издадено от материално компетентно лице. Този извод следва от приетата като писмено доказателство по делото заповед № ЗАМ-503/32817193 от 15.04.2024 г. , издадена от Директора на Агенция „Митници“, с която зам. директорите на териториалните дирекция са оправомощени да сключват споразумения за прекратяване на административно – наказателното производство, както и да издават наказателни постановления по реда на ЗАДС.

Материалната компетентност на актосъставителя следва от длъжността му по силата на закона – чл.128, ал.2 от ЗАДС във връзка с чл.37, ал.1 б.“а“ от ЗАНН.

АУАН е съставен в тримесечният срок от момента на узнаването, т.е. от открИ.е на нарушителя, тъй като преписката е получена в ТД Митница – Пловдив на 28.03.2025 год., а АУАН е съставен на 23.06.2025 год.

Действително АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който не е бил надлежно поканен, тъй като не е бил открит, но това процесуално нарушение не е съществено, тъй като е санирано с връчването на акта лично на нарушителя, с което действие правата му са гарантирани.

НП е издадено в преклузивния шестмесечен срок, считано от съставянето на АУАН.

Всички признаци на нарушението са описани и в давата акта детайлно и пределно ясно. Всичко това идва да покаже, че актовете са процесуално законосъобразни. Що се касае до материалната законосъобразност на първо място следва да се каже следното:

Правилно административно – наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, а не на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН – въз основа на прокурорското постановление, предвид основанието, на което се е позовал прокурорът за да прекрати производството. Константна е съдебната практика, че мотивите на прокурора не обвързват АНО, който следва да извърши собствена преценка има ли извършено нарушение и кой е неговият автор въз основа на събраните вече в ДП доказателства и евентуално други, които той по своя инициатива може да събере.

Обвинителните доказателства в процеса, събрани от съда в условията на непосредственост, касателно авторството са показанията на свид.В. М., и на взелия участие при извършеното претърсване като поемно лице свидетел В. Р..

Свид.М. установи пред съда, че С. е признал неколкократно пред него по време на „контролните действия“ че цигарите са негови. Свид.С. също му казала, че знае за цигарите и че те са на внук й, т.е. на С.. Свид.Р. потвърди, че е чул С. да казва на митническите служители, че цигарите са негови. Другото поемно лице И. А. установи пред съда, че не е чул разговор между С. и митническите служители, а свид.С. отрече да е казвала на свид.М. че цигарите са на С., дори до идването на митничарите въобще не знаела че в гаража се съхраняват цигари.

Показанията на свид.В. М. следва да се оценяват през призмата на чл.118, ал.2 от НПК, съгласно който текст: „Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и 4 разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.“ Чл.118, ал.2 от НПК е субсидиарно приложим в административно – наказателния процес по силата на чл.84 от ЗАНН и съдът е длъжен да го съблюдава.

В позитивното право няма легална дефиниция за „разузнавателна беседа“. Терминът е използван в ЗМВР, където разузнавателната беседа е посочена като едно от правомощията на оперативните работници. Не може да има съмнение обаче, че разузнавателната беседа е предпроцесуално действие, насочено към събиране на данни за евентуално извършено престъпление/нарушение. Смисълът на чл.118, ал.2 от НПК е да не могат да бъдат ползвани показанията на полицейски или митнически служители, които възпроизвеждат самопризнания, направени преди и извън процеса, в какъвто смисъл е и утвърдената съдебна практика преди приемането на нормата, в сила от 05.03.2024 г. След като посочените лица не могат да бъдат свидетели за обстоятелствата, станали им известни по време на разузнавателната беседа по силата на наказателно – правната норма, то показанията в тази им час са процесуално негодни и следва да бъдат изключени от доказателствения материал.