Решение № 395 от 09.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Русе, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20254500500591 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. С. Г. от гр.Русе чрез пълномощника й адв. С. С. от АК-Русе против решение №951/14.06.2025 г., постановено по гр.д.№6436/2024 г. по описа на Районен съд-Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ над сумата от 1010.62 лв. до размер на 2361.09 лв. и за присъдената лихва върху главницата. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което искът бъде уважен в заявеният размер от 2361.09 лв., представляваща неплатено част от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Претендира и присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата „Винпром Русе 1956“ АД- в ликвидация, ЕИК 202732556 със седалище гр.Варна не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

1

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството е образувано по предявен от жалбоподателката против „Винпром Русе 1956“ АД- гр.Варна иск за заплащане на сумата от 2361.09 лв.неплатена част от дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода 13.09.2013 г. – 01.11.2017 г. и съответно през времето от 29.11.2021 г. до 01.11.2022 г. , както и че за периода от 31.10.2003 до 30.04.2010 г. жалбоподателката е била в трудово правоотношение с праводателя на ответника- „Винпром Русе“ ЕООД. Общият трудов стаж на жалбоподателката в двете дружество е 11 години, 6 месеца и 21 дни. С приетата платежна ведомост за м. декември 2022 г. е установено, че размерът на В. С. Г. е начислено „обезщетение за пенсиониране“ в размер на 7806 лв. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 01.11.2022 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ- по взаимно съгласие. С платежно нареждане от 24.11.2023 г. ответникът по жалбата е заплатил на жалбоподателката сумата от 5000 лв. с посочено основание „обезщетение при пенсиониране“, а на 28.11.2024 г. е платена и сумата от 1806 лв. с посочено основание „обезщетение при пенсиониране допл. за сметка на Винпром Русе 1956 АД“.

Установено е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение жалбоподателката е придобила право на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за заплащане на неплатена част от дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 1010.62 лв. и е отхвърлил иска в останалата му част до размер на 2361.09 лв.

Прието е, че на основание чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на 2 трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Прието е също, че по отношение на жалбоподателката са налице визираните в закона предпоставки- 1.

Прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание, 2. Към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и 3. Да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години стаж през последните 20 години. Посочено е, че логическото и граматическо тълкуване на изискването в цитираната разпоредба сочи на извода, че съгласно сегашната й редакция не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат, а да е бил при един и същ работодател. Прието е още, че разпоредбата на чл. 123 КТ въвежда императивни правила кога трудовото правоотношение на работника/служителя се запазва ex lege при промяна на работодателя като сред визираните в закона хипотези е и смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него, както и различните форми на преобразуване на търговските дружества /сливане, вливане, отделяне и разделяне, вкл. промяната в правноорганизационната форма/. Прието, че след като „Винпром Русе 1956“ АД е правоприемник на „Винпром Русе“ ЕООД (налице е универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 КТ.) и жалбоподателката е придобила трудов стаж 11 г., 6 м. и 21 дни общо в двете предприятия през последните 20 години, то е налице и третата предпоставка.

Първоинстанционният съд е изложил съображения относно размера на дължимото обезщетение. Прието, че задължението по чл.222, ал.3 от КТ е парично и безсрочно, поради което, за да изпадне длъжника в забава, следва да е налице покана от кредитора. Прието е още, че жалбоподателката не е отправила покана до ответника, поради което същият не дължал обезщетение за забава. Прието е, че с изплатената на 24.11.2023 г. сума от 5000 лв. е погасена само дължимата главница до размер на 2806 лв. Посочено е, че след завеждане на иска до извършеното в хода на процеса плащане, ответникът дължи законна лихва в размер на 10.62 лв. и след прилагане на чл.76 от ЗЗД за 3 погасяване на задълженията, първоинстанният съд е приел, че с това плащане е изцяло погасена дължимата законна лихва, както и дължимата главница до размер на 1010.62 лв., за която част исковата претенция е уважена. В останалата част над тази сума до претендираният размер искът е отхвърлен като неоснователен.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо, но неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че при прекратяването на трудовото правоотношение между страните, за жалбоподателката е възникнало субективното право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

Правилно съдът е приел за установен и размера на дължимото обезщетениесума в размер на 7806 лв.

Неправилно обаче е прието, че задължението за заплащане на дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ няма срочен характер.

Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ се намира в раздел Раздел IIIДруги видове обезщетения. В чл.228 от КТ се регламентиран начина на определяне на размера на обезщетението, както и срокът за неговото плащане.

Съгласно чл.228, ал.3 от КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.

След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Нормата е ясна и сочи, че вземането за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. и това по чл.222, ал.3 от КТ е срочно- същото следва да се плати не по- късно от последния месец, следващ месеца, през която правоотношението е прекратено.

В настоящият случай трудовото правоотношение между страните е прекратено на 01.11.2022 г. При прекратяването на правоотношението за жалбоподателката е възникнало субективното право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 7806.00 лв. съгласно извлечение от платежна ведомост. Срокът за плащане на това обезщетение по силата на чл.228, ал.3 от КТ е изтекъл на 31.12.2022 г. Няма доказателства в този срок обезщетението 4 да е платено, поради което и на основание чл.228, ал.3, пред. последно работодателят, считано от 01.01.2023 г дължи обезщетението, заедно със законната лихва.

Установено е, че на 24.11.2023 г. ответникът е платил на жалбоподателката сума в размер на 5000 лв. Към този момент размерът на задължението му е възлизал на 7806 лв.- главница и 866.31 лв.- законна лихва.

Съобразявайки реда за погасяване на задълженията, визиран в чл.76 от ЗЗД, следва да се приеме, че с извършеното плащане същият е погасил дължимата законна лихва и част от главницата- до размер на 3666.31 лв. Към момента на завеждане на иска ответникът е дължал неизплатена част от обезщетението в размер на 3666.31 лв., както и законна лихва върху тази сума в размер на 500.78 лв. В хода на производството ответникът е платил сума в размер на 1806 лв., която не е достатъчна за погасяване на задълженията му. Предвид на това и съобразно правилата на чл.76 от ЗЗД, съдът приема, че с тази сума изцяло е погасена дължимата законна лихва от 500.78 лв., както и част от обезщетението- до размер на 2361.09 лв. Дължимата неплатена част от обезщетение възлиза на 2361.09 лв., което обуславя основателността на предявеният иск.

С оглед изложеното решението в частта, с която искът е отхвърлен над сумата от 1010.62 лв. до размер на 2361.09 лв. е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с което претенцията бъде уважена в пълен размер.

Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателката се дължат направените от нея разноски за първоинстанционното производство.

Присъждането на съответна част от тях обуславя неправилност на решението в частта за разноските и в тази част следва да се отмени.

Съгласно чл.78 от ГПК жалбоподателката има право на направените разноски за въззивното производство. Съдът обаче не следва да се произнася, тъй като не е сезиран с искане за присъждане на разноски и няма данни такива да са сторени от жалбоподателката.

Ответникът дължи заплащането на държавна такса за въззивното производство в размер на 27 лв.

Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3, 5 т.3 от ГПК.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №951/14.06.2025 г., постановено по гр.д.№6436/2024 г. по описа на Районен съд-Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. С. Г., ЕГН ********** от гр.Русе против „Винпром Русе 1956“ АД- в ликвидация, гр.Варна, ЕИК 202732556 иск за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ над сумата от 1010.62 лв. до размер на 2361.09 лв. , както и в частта за разноските и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Винпром Русе 1956“ АД- в ликвидация, гр.Варна, ЕИК 202732556 да заплати на В. С. Г., ЕГН ********** от гр.Русе и сумата в размер на 1350.47 лв.- неплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 580 лв. разноски за първоинстанционното производство.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Винпром Русе 1956“ АД- в ликвидация, гр.Варна, ЕИК 202732556 да заплати по сметка на Окръжен съд- Русе държавна такса в размер на 27 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

7