Решение № 334 от 04.09.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Стара Загора, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20265530201460 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1228-001051 от 20.04.2026 г. на Г. Й. А., на длъжност Началник сектор в ОДМВР Стара Загора, с-р „Пътна полиция“ Стара Загора, упълномощен с Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с което на С. Т. И., с ЕГН **********, адрес ******, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51.13 евро/100.00 лева.

Жалбоподателят в жалбата си излага бланкетни съображения за незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание се явява лично заедно с адв. Г. и адв. С., като заявява, че поддържа жалбата и навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.

Въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР Стара Загора, с-р „Пътна полиция“ Стара Загора не се явява в с. з. и не изразява становище.

По делото бяха събрани писмени доказателства: НП № 26-1228001051/20.04.2026 г.; АУАН серия GA, № 5149066/27.02.2026 г.; Възражение 1 против АУАН per. № 122800-9676/13.03.2026 г.; Заверено копие на сведение от М. Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора; Сведение от В. В. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора; Докладна записка № 1228р-5966/06.04.2026г.;

Справка водач/нарушител Писмо с per. № 122800-14959/21.04.2026 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Бяха разпитани в качеството на свидетели М. Н. Н. – съставил АУАН и В.

Г. В. – свидетел по акта.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС – Стара Загора намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 5149066/27.02.2026 г. е констатирано, че С. Т. И., с ЕГН **********, на 27.02.2026 г. около 14:13 часа в гр. Стара Загора по ул. С. Караджа в посока север-юг управлявал лек автомобил ****** с рег. №******, собственост на М.

Т. И. от гр. Стара Загора, на кръстовището с бул. Цар Симеон Велики предприел и извършил маневра завой надясно в посока запад, като: водачът по време на управление използвал мобилно устройство /мобилен телефон/ без наличието на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете му. Тези действия на жалбоподателя С. И. били квалифицирани като нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП

Жалбоподателят подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. В АУАН, нарушителят отразил, че е говорил на „спийкър“.

Жалбоподателят е направил възражение против така съставения му АУАН per. № 122800-9676/13.03.2026 г., което след като било разгледано, е намерено за неоснователно, видно от писмо с per. № 122800-14959/21.04.2026 г.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 26-1228-001051 от 20.04.2026 г., в обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган /АНО/ е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа. АНО квалифицирал нарушението на водача на 2 лекия автомобил – жалбоподателя С. И. като такова по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП.

АНО е определил и наложил на основание чл. 53 от ЗАНН и 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП, административно наказание "глоба" в размер на 51.13 евро/100.00 лева – за извършеното нарушение от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.

Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – М. Н. Н. и В. Г. В. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка.

Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на съдебното следствие напълно се потвърждават обстоятелствата, отразени в акта по аргумент на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. Фактите, описани в законосъобразно съставените актове имат доказателствена сила до оборването им по съответния ред. В противната насока жалбоподателят не ангажира доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените

ДОПУСТИМА. съображения, съдът намира, че

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3 жалбата е

При провеждане на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН. Както в съставения акт, така и в НП, нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.

Съгласно чл. 104а от ЗДвП: "На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му".

В случая от обективна страна несъмнено е установено /от разпита на полицейските служители – св. М. Н. и св. В. В., които са очевидци/, че жалбоподателят С. И. е разговарял по мобилния си телефон, докато е управлявал лекия автомобил. След като е използвал мобилния си телефон по време на движение, то жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Доказателствената сила на редовно съставения срещу жалбоподателя, АУАН /както бе споменато по – горе по аргумент на чл. 189, ал.2 от ЗДвП/, не бе оборена от събраните доказателства в съдебно заседание.

От субективна страна следва да се посочи, че нарушението е извършено виновно при форма на вина умисъл, доколкото водачът е съзнавал всички елементи от състава му, както и обществено опасния характер на своето поведение, свързан с неизпълнение на изрично въведено законово задължение, като пряко е целял това.

При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя В. по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, предвиждащ санкция за водач, който нарушава законово предвидената забрана да не използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете 4 му, като за извършеното нарушение се налага наказание глоба в размер на 100 лева. Санкцията е определена в абсолютен размер, предвид, на което и с оглед правомощията на съда в настоящото производство не се нуждае от допълнително обсъждане.

Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което не следва да се уважи, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С оглед изхода на делото в полза на ОД МВР - Стара Загора следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда, тъй като са били защитавани от юрисконсулт. С оглед на тази разпоредба и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /съгласно която възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 130 до 190 лева/, предвид изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски за юрисконсулт в минималния размер. При определяне на възнаграждението следва да се съобрази, че са проведени заседания без присъствие на процесуален представител на наказващия орган, изпратено е писмено становище от представител, делото не е с фактическа и правна сложност. Ето защо, възнаграждението следва да е в минималния законоустановен размер.

На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 27е от НЗПП жалбоподателят следва да заплати на ОД МВР - Стара Загора сума в размер на 66, 47 евро /130 лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-1228-001051 от 20.04.2026 г. на Г. Й. А., на длъжност Началник сектор в ОДМВР Стара Загора, с-р „Пътна полиция“ Стара Загора, упълномощен с Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с което на С. Т. И., с ЕГН **********, адрес ******, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е 5 наложено административно наказание "глоба" в размер на 51.13 евро/100.00 лева

ОСЪЖДА С. Т. И., с ЕГН **********, адрес ******, да заплати на ОД МВР - Стара Загора сума в размер на 66, 47 евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6