Решение № 4780 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4780 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510709 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 152899/30.04.2025год. от И. Н. М. ,ищец по делото ,чрез адв.Б. З. против Решение № 5859/02.04.2025год. постановено по гр. д. № 67664/2023год. по описа на СРС ,161 състав ,поправено с Решение №13324/08.07.2025год. по реда на чл.247 от ГПК ,с което е отхвърлен предявения от И. Н. М., ЕГН **********, против В. Ц. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18000 лв., главница по договор за заем на 19.12.2017 г.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 2 500лв.,деловодни разноски Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Изтъква се че съдът не е проявил служебна активност при изясняване на спора и не събрал в пълнота всички доказателства по делото,както и че постановил решението си при неправилно интерпретиране на фактите ,без нужната задълбоченост и без да бъдат изложени конкретни съображения.По-нататък се навеждат доводи ,че съжденията на съда не съответстват на фактическата обстановка.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна В. Ц. С. ,чрез адв.В. В. ,на 04.07.2025год. , в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба.Оспорва въззивната жалба като необоснована и бланкетна и излага доводи ,че решението е правилно и законосъобразно.

Моли съда да потвърди същото .Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания 1 съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението ,с което изцяло е отхвърлена претенцията на ищеца.При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо , поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск ,с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД за връщане на заетата сума от 18 000лв., съгласно договор за заем ,сключен на 19.12.2017год.

В исковата молба ищецът И. Н. М. твърди ,че е сключил с ответницата В. Ц. С. договор за заем на 19.12.2017 г., по силата на който е предал заемната сума в размер на 18000 лв. по посочена от нея банкова сметка ,от които 2000 лв. били преведени на 25.08.2017 г.; 1000 лв. на 05.12.2017 г.; 5000 на 20.12.2017 г.; 5000 на 11.01.2018 г. и 5000 лв. на 21.02.2018 г.Твърди че заемната сума не била върната в уговорените в договора срокове .На 10.08.2023год. изпратил покана до ответницата ,получена от нея на 15.08.2023год. ,с която я уведомил за прекратяване на договора и посочил срок за връщане на заемната сума.В уточнителни молби ищецът сочи ,че договорът за заем е сключен въз основа на предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу обезщетение с жилищни ,магазинни и гаражни площи от 20.03.2017год.Твърди ,че ответницата не е изпълнила задължението си по този договор и сключила договор с трето лице ,за право на строеж за недвижимия имот,поради което и не било продължено с проектирането ,респ. не било издадено разрешение за строеж.Излага че е изпратил покана до ответницата ,с която е даден тридневен срок за плащане ,поради което счита ,че падежа на задължението е настъпил на 18.08.2023год.

В срока по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер.Оспорва да е налице валиден договор за заем, като твърди, че същият е симулативен, а действителната воля на страните била сумата от 18000 лв. да служи като плащане на част от дължимата от ищеца неустойка за неизпълнение на задължение по сключения между ищеца и ответника предварителен договор за учредяване правото на строеж срещу обезщетение с жилищни, магазинни и гаражни площи. Сочи че ищецът с отделна декларация от 15.03.2023 г. декларирал, че няма финансови претенции към нея.При условията на евентуалност, оспорва да е настъпил падежът на задължението, тъй като съгласно т. 3 от Раздел II на процесния договор, сумата следвало да бъде върната в срок до 5 месеца след влизане в сила на разрешението за строеж, чието снабдяване било задължение на ищеца, което той не бил изпълнил. Прави възражение за изтекла погасителна давност на всички претенции на ищеца, произтичащи от предварителния договор за учредяване правото на строеж, като твърди, че последният бил прекратен още на 31.08.2018 г. съгласно допълнителното споразумение към договора. Оспорва да е валидно уведомена за развалянето на договора. Прави, в условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 16084,09 лв., остатък от неустойка по чл. 33, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от предварителния договор.

Съгласно представеният договор за заем от 19.12.2017 г. заемодателят И. М. предава на заемателя В. С. общо сумата от 18 000лв. ,срещу задължение на последната да върне същата в брой ,в срок до пет месеца от влизане в сила на разрешение за строеж за построяване на жилищна сграда върху следния недвижим имот,собственост на заемателя :

УПИ XIX-431 ,кв.235 по плана на гр.София,местност „Подуяне-Редута“ ,с площ от 295кв.м.Уговорено е че заемодателя по силата на договора предава сумата от 5000лв.За 2 други 5000лв. се задължава да ги предаде на заемателя до 31.01.2018год. и още една сума от 5000лв. – до 28.02.2018год.Предвидено е и че сумата от 2000лв. и 1000лв.,предадени преди подписване на договора за заем са част от заетата сума от 18 000лв.

В подкрепа на твърденията си ищецът представя вносни бележки от 25.08.2017год.,05.12.2017год.,20.12.2017год.,11.01.2018год. и 21.02.2018год. за преведени по банков път суми в полза на Венета С. ,с основание „вноска“,“захранване на сметка“ и „по договор за заем“ ,като от ответната страна не се оспорва получаването на сумите ,а само основанието на това.

По делото е представен и предварителен договор за учредяване право на строеж срещу обезщетение с жилищни, магазинни и гаражни площи от 20.03.2017 г., сключен между В. С. и В.Б. от една страна, в качеството им на собственици – учредители и „Пантема“ ЕООД, представлявано от управителя И. М. от друга, в качеството му на приемател – строител, с който собствениците са се задължили да учредят на строителя право на строеж върху недвижим поземлен имот, представляващ УПИ XIX431, находящ се в кв. № 235 по плана на гр. София, местност „Подуяне – Редута“, с площ от 295 кв.м. при изпълнение на описаните в чл. 1 от договора условия – да изработи и одобри идейни проекти за жилищна сграда при посочени в договора параметри и срещу конкретно обезщетение. Съгласно чл. 2 в случай, че в срок от 5 месеца от датата на подписване на договора приемателят – строител не е изготвил и одобрил идейни проекти за жилищната сграда, договорът се счита за автоматично прекратен, без да поражда правни последици за която и да е от двете страни, като всички разходи, направени до момента, остават за страната, която ги е направила.

Съгласно чл.20 приемателят –строител се задължава да изготви и одобри в съответните инстанции идейни проекти за изграждане на жилищна сграда в срок от пет месеца от датата на подписване на договора ,а съгласно чл.22 се е задължил в срок от 45 дни след одобряване на пълната проекта документация за изграждането на жилищната сграда да получи и разрешение за строеж.

С допълнително споразумение от 19.12.2017 г. към предварителния договор страните са продължили срока по чл. 2 до 31.03.2018 г., поради належащо изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри.

В чл. 33 страните са уговорили неустойки, дължими от приемателя – строител, както следва: в случай, че не се яви да подпише нотариалния договор за учредяване на суперфиция – 10 000 евро, в случай, че не започне строителството на новостроящата се сграда в тримесечен срок от даване на строителна линия – 3 000 евро, в случай, че не започне строителството на новостроящата се сграда в шестмесечен срок от даване на строителна линия – 10 000 евро.

Представена е и декларация от 15.03.2023 г., съгласно която И. М., в качеството му на управител на „Пантема-2018-8“ ООД, ЕИК 205372736 декларира, че няма никакви финансови и други претенции към В. С. по предварителен договор за учредяване право на строеж от 20.03.2017 г., прекратен на 31.08.2018 г.

С уведомление ,подадено в пощенска станция на 10.07.2023год. И. М. е уведомил ответницата ,че поради неизпълнение на задължението да получи разрешение за строеж счита договора за заем от 19.12.2017год. за прекратен.На същата е даден тридневен срок да върне заетата сума от 18 000лв. по посочената в уведомлението банкова сметка.

Съгласно известие за доставяне уведомлението е получено от В. С. на

15.08.2023год.

Във връзка с възражението на ответницата за привидност на договора за заем са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св.Р. Ц. сочи ,че познава ответницата от повече от 30 години ,а И.

М. ,в качеството му на управител на строителната фирма ,с която В. сключила предварителен договор в началото на 2017год. , който свидетелката видяла след 3 подписването му.С него И. М. се задължил да построи страда в собствения на В. и Вениана парцел,което не било осъществено.Свидетелства за срещи с М. в продължение на цялата година ,на които се обсъждала неговата забава по изготвяне на идейни проекти и разрешение за строеж.Сочи че в края на годината се подписало споразумение ,с което М. обещал ,че ще започне да изготвя строителните книжа като за да се съгласи В. за това удължаване на срока ,двамата се уговорили той да й заплати обезщетение за неизпълнението до този момент .Първоначално били платени 10 000лв. ,но в последствие в присъствие на свидетелката той й предложил още 18 000лв.,за които на св.Ц. било известно ,че били платени,но не може да посочи начина на плащане ,а в последствие от В. разбрала ,че последната подписала договор за заем.

При така установената фактическа обстановка първата инстанция е приела ,че предявеният иск е неоснователен ,предвид че не е настъпил падежът за връщане на сумата по договора за заем от 19.12.2017 г. .В тази връзка съдът е приел ,че договорът за заем сключен между ищеца като физическо лице и ответницата е свързан с предварителен договор за учредяване право на строеж срещу обезщетение с жилищни, магазинни и гаражни площи от 20.03.2017 г., сключен между ответницата и строителната фирма „Пантема“ ЕООД, на която ищецът е управител,предвид твърденията на ищеца и посочения в заемния договор падеж в чл.3.Приел е че е безспорно ,че разрешение за строеж не е издавано ,както и че съгласно предварителния договор ,получаването му е било задължение на строителя ,не и на възложителя.

Въззивният съд несподеля мотивите на първоинстанционния съд по отношение на ненастъпИ. падеж на заемното правоотношение.

Съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за заем поражда задължение за заемателят да върне заетата сума ; ако не е уговорено друго, връщането се дължи в едномесечен срок от поканата на заемодателя.В случая страните са уговорили връщането на заетата сума в пет месечен срок от влизане в сила на разрешение за строеж , т.е. връщането е дължимо при настъпване на бъдещо несигурно събитие, свързано с друго правоотношение по предварителния договор за суперфиция, обусловил падежа на заемното задължение.