Решение № 2369 от 12.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2369 гр. Бургас, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120105423 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод предявената от “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Ал.Дондуков” № 60, представлявано от Н. И. С. ,чрез юрк. М. Р. Т., против А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ж.к.

***, искова молба, с която се прави искане да бъде признато за установено по отношение на ответника А. Д. Г., че същият дължи на “Дженерали Застраховане” АД, сумата от 18 000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***2021г. за причинени на ***г. в гр. Б., бул***”, път ***, при км. 84+0, неимуществени вреди на пострадалото лице Ж. Г. Д., като водач на лек автомобил, марка “Опел”, модел “*** с рег. № *** от застрахования при заявителя по Договор за застраховка “Гражданска отговорност” от 08.12.2020г. длъжник, който управлявайки товарен автомобил, марка “Опел”, модел *** с рег. № ***, под въздействието на алкохол е причинил ПТП, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1958 от 03.07.2023г. по ч.гр.д. № 4021/2023г. на БРС.

Ищецът твърди, че на ***г. в гр. Б., на бул***”, път *** при кв. 84+0 е настъпило ПТП с т.а.

“Опел ***”, с рег. № *** управляван от ответника А. Д. Г., който извършвайки маневра за включване от банкета в главния път и отнема предимството на правомерно и попътно движещия се л.а. “Опел *** с рег. № ***, управляван от Ж. Г. Д., в резултат на което се стига до сблъсък между двете МПС. Сочи се, че за инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица на ***г. от дежурен ПТП при ОДМВР – Бургас, от който било видно, че вината за настъпване на ПТП е на А. Д. Г., който управлявал МПС под въздействие на алкохол в кръвта в над допустимата по закон норма, при наличие на 0.64 промила. На основание сключената в “Дженерали Застраховане” АД застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за т.а. “Опел ***” с рег. № ***, с полица № BG/08/120003374664, пострадалото лице Ж. Г. Д. отправило към дружеството претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него, в резултат на виновното и противоправно поведение на делинквента, неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на лявата лакътна кост при лакътната става. Вследствие депозираната в дружеството молба била образувана преписка по щета № 210947769. Излага се, че след проведени преговори, ищцовото дружество изплатила на увреденото лице обезщетение в размер на 18 000 лв. по предоставена от последния сметка на 13.04.2022г. Размерът на обезщетението бил определено от застрахователно експертна комисия към “Дженерали Застраховане”. Вследствие на горното за 1 ищцовото дружество възникнал правен интерес да претендира и получи от виновния водач размера на изплатеното обезщетение на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, заедно с лихвите и разноските по определянето му. Ангажира писмени доказателства по опис. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез своя пълномощник адв. С.. Ответникът признава, че е участвал в процесното ПТП като водач на т.а.

“Опел ***”, но отрича да има вина за настъпването му. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за това, че същото е настъпило в резултат на неговото противоправно поведение, поради което оспорва иска по основание. Твърди, че видно от самия протокол, като пострадало лице било вписано друго лице, а именно Т. Б. Д. на 67 г., а не това, на което било изплатено застрахователно обезщетение и което се претендира да бъде регресирано. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че същият с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП, ответникът оспорва наличието на предпоставки за възникване на неговата регресна отговорност. Счита, че такава се извежда единствено от представения протокол за ПТП, в който е записано наличие на алкохол от 0.64 %. Ответникът оспорва така направената констатация, като излага, че не стана ясно как точно е достигнато до нея – дали изобщо е било извършено замерване чрез дрегер или кръвна проба. В случай на замерване с техническо средство, не били ангажирани доказателства за техническата пригодност на съответния уред – дали такъв е бил зачислен на ПП сектор КАТ при ОДМВР – Бургас, дали апаратът е минал технически преглед в законовия едногодишен срок, дали служителят, който е извършил замерването има правото и познанията да го направи и други. А ако това било установено чрез кръвна проба – по делото липсвали доказателства кой е взел кръвта, като изискванията били това да става само от лекар, в какво е била сложена и кога, къде, как и до коя специализирана лаборатория била транспортирана и т.н. Ответникът оспорва твърденията за причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лакетна кост.Твърди се, че лицето, на което е изплатено обезщетението не е посочено в протокола за ПТП, а ако същият е пътувал в другото МПС към момента на катастрофата, то същият не се явявал пострадал. Как и защо било установени такива травми, ответникът не знаел, като било напълно възможно това да е станало в резултат на някакви други събития. Оспорват се твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди в резултат на телесните увреждания. Ответникът твърди, че въпреки, проведеното на ***г. рентгенографско изследване, при което била установена фрактура на ляв лакет на Ж. Г. Д. и му била поставена шина за обездвижване, то нямало данни за извършената на 19.08.2021г. контролна рентгенография, което означавало, че оздравителния процес е протекъл обичайно и без допълнителни усложнения. Не ставало ясно как и въз основа на какви критерии, експертната комисия е определила обезщетение от 15 000 лв. и още по-неясно било, и спорен него напълно необосновано, това обезщетение било завишено на 18 000 лв. Твърди се, че не са били налице основанията за определяне на такова обезщетение, нито на неговия завишен размер.

2 Релевира се възражение за съпричиняване, като се твърди, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е допуснал нарушение на правилата за движение. Твърди се, че същият, в качеството си на водач на другото превозно средство е следвало да го управлява с такава скорост, че съобразно всички условия на движението да може да спре при всяка внезапно възникнала опасност. В тази връзка се изтъква, че ПТП-то е настъпило в рамките на населеното място, в ранната утрин, но вече в светлата част на денонощието. Сочи, че пострадалият е имал обективната възможност да възприеме спрелия товарен автомобил, което да изостри вниманието му и при излизане на същия към лентата за движение да спре с цел предотвратяване на сблъсъка.

По горните съображения, пледира за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност, моли да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице като бъде определен по-нисък размер на дължимото обезщетение. Претендира разноски

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание, ответникът се явява лично и с адв. И. С., която излага доводи за липса на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и възникналото ПТП, тъй като дори самият пострадал не е повярвал, че има счупване на ръката. Поддържа релевираното възражение за съпричиняване като твърди, че другият участник в ПТП-то е допуснал нарушение на чл.5, ал.2 ЗДвП. В тази връзка и самото вещо лице заявило, че същият е възприел някаква опасност, паникьосал се е, но не е предприел действия за спиране. Излага доводи, че изплатеното обезщетение е прекомерно завишено, с оглед обстоятелството, че озрадителния процес е продължил около 2 месеца, без никакви усложнения, а самият болков синдром около 30 дни. В допълнение сочи, че пострадалият е получавал доходи през този период, а изплатеното обезщетение не е съобразено с обичайната практика на съдилищата за този вид нараняване, както и не ставало ясно защо застрахователят сам е завишил размера на обезщетението от 15 000 на 18 000 лв.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната 2 съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото с Определение на съда е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ***г. около 06.30ч. в гр. Б., ул***” е настъпило ПТП с участието на ответника, който е управлявал товарен автомобил “Опел ***”, с рег. № ***, за който към датата на събитието е било сключена застраховка “Гражданска отговорност” при ищцовото дружество, както и че е налице плащане на сумата от 18 000 лв. от ищеца – застраховател по Гражданска отговорност на виновния водач – “Дженерали застраховане” в полза на третото лице Ж. Г. Д. за вредите от процесното ПТП.

Че ищецът е застраховател на делинквента по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” се установява от приложената по делото полица № BG/08/120003374664 от 08.12.2020г., със срок на застрахователното покритие 21.12.2020г. до 20.12.2021г., като страните по делото не спорят, че събитието от 17.09.2021г. представлява покрит застрахователен риск.

Видно от приложения по делото протокол № 117 от 05.04.2022г. по НОХД І 283/2022г. по описа на РС – Бургас, е одобрено на основание чл.384, вр. чл.382, ал.7 от НПК, Споразумение по силата на което подсъдимия А. Д. Г. е признат за виновен в това, че на ***г., на второкласен път 79, километър 84+0, при управление на МПС – микробус марка “Опел ”, модел *** с рег. № ***, в посока гр. Б., нарушил правилата за движение визирани в ЗДвП, именно: чл.5, ал.3 – на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвна над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози: и чл.37, ал.3 – водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път, като от крайпътен чакълиран участък навлязъл в лявата лента на път, без да пропусне движещия се по същата пътна лента лек автомобил, марка “Опел ***, с рег. № А ***, допуснал ПТП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице , пътуващи в него, както следва: - на Ж. Г. Д. – фрактура на короноидеуса на лява лакътна кост, което е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 4-6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес и на П. Б. Д. – фрактура на дясна ключица, което е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 1,5 – 2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес и деянието е извършил в пияно състояние – след употреба и с концентрация на алкохол в кръвта си 0,64 промила, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” - престъпление по чл.343, ал.3, предл. първо и трето б “а”, предл. второ, вр. чл.343, ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.5, ал.3, т.1 и чл.37, ал.3 от ЗДвП, за което му е наложено наказание ЛОС за срок от пет месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и наказание “лишаване от право да управлява МПС ” за срок от една година. Определението е влязло в сила на 05.04.2022г.

Видно от заявление вх. № 810В029889 от 17.09.2021г. по описа на застрахователя “Дженерали Застраховане” АД, пострадалото лице – Ж. Г. Д. предявил към ищеца извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му при посоченото ПТП неимуществени вреди, като представил констативен протокол за ПТП и медицинска документация.