Решение № 137 от 15.12.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Девин, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100130 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, във връзка с чл.19 ал.4 ЗПК от Д. Р. Х., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, чрез пълномощника си Адвокатско дружество

“Д. М.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. Д. М. М., със съдебен адрес: гр. С., бул. Ал. С. *** -*, ет.*, оф. *.* против 1. „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.Д. Н. № **, „С. Ц.“, ет.*, офис **- **, представлявано от Г. Т. Т. – изпълнителен директор, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт М. К. и 2. „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Н.“ № **, „С. ц.“, ет.*, офис ** - **, представлявано от управител П. Б. Д., чрез процесуален представител ст.юрисконсулт М. К.:

1. Да признае за установено в отношенията между страните Д. Р.

Х., с ЕГН ********** и „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, че Договор за паричен заем (ДПЗ) № 459*/27.09.2022г. е нищожен ( изменение на иска, допуснато с протоколно определение от 09.10.2023г., на основание чл.214 ГПК като се иска прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 459*/27.09.2022г. в цялост ) и

2. Да признае за установено в отношенията между страните Д. Р.

Х., с ЕГН ********** и „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: **********, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция (ДПГ) № 459*/27.09.2022г. е нищожен.

Претендира за присъждане на сторените разноски по делото.

1

В срока за отговор по чл.131 ГПК от „И. А. М.“ АД, ЕИК ********* е предявен насрещен осъдителен иск на основание чл.9, във връзка с чл.23 ЗПК при условията на евентуалност:

А) В случай че бъде уважен предявеният от Д. Р. Х. иск за обявяване на недействителността на целия Договор за паричен заем да заплати: - 2 704.75 лева, представляваща, на основание чл. 23 ЗПК, дължима главница по така обявения за недействителен договор за паричен заем.

Б) В случай, че бъде отхвърлен предявеният иск срещу И. А. М.

АД:

- сумата от 2 745.14 лева, представляваща незаплатена дължима главница по Договор за паричен заем № 459*, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата:

- сумата от 207.36 лева, представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва, дължима въз основа на Договор за паричен заем № 459* и сторените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че на

27.09.2022г. е сключила договор за паричен заем № 459* с ответника „И. А.

М.“ АД, по силата на който е договорен ответника да и предостави паричен заем в размер 3000.00 лева, подлежащ на връщане със седмична погасителна вноска, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл.4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант.

На същата дата е бил сключен с втория ответник договор за предоставяне на гаранция № 459*, по силата на който „Ф. Б." ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „И. А. М." АД задълженията по договора за заем, което се изразява в готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. По този договор е поела задължение да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Ф. Б." ЕООД, а „И. А. М." АД е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Твърди, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по чл.9 ЗПК, а договорът за поръчителство N 459* сключен с втория ответник „Ф. Б." ЕООД е акцесорен и предпоставен от валидното съществуване на главното правоотношение, като двете правоотношения са свързани кредиторът „И. А. М." АД е едноличен собственик на капитала на „Ф. Б." ЕООД, т.е кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно 2 вписаните данни в Търговски регистър към АВ.

Твърди, че ДПК е изначално недействителен, поради нарушаване на императивните изисквания на чл.22 ЗПК още от сключването му, поради което кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Кредиторът не е включил възнаграждението на поръчителя към ГПР, с което е била заобиколена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като кредиторът не е посочил всички разходи по кредита, дължими от потребителя в ГПР 41,87% и от съдържанието на договора не е ясно за потребителя по какъв начин е формиран ГПР.

Договорът за предоставяне на поръчителство № 459* е изначално лишен от основание, тъй като печалбата на „Ф. Б." ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „И. А. М." АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „И. А. М." АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „И. А. М." АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си, единствено с цел да се заобиколят ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорът противоречи на добрите нрави, защото размерът на възнаграждението е повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Предвид изложеното е налице правен интерес от предявените кумулативно обективно и субективно съединени искове срещу ответните дружества на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожност на ДПЗ № 459* и ДПП № 459* и присъди сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „И. А. М.“ АД е представен писмен отговор, с който оспорва иска. Договор за паричен заем № 459*/27.09.2022г. е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

Не е налице и неравновесие между правата и задълженията на страните - дружеството е предоставило паричен кредит срещу обезпечение, а ищецът се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва.

Предвидените в чл.4 от Договора за паричен заем обезпечения, не целят заобикаляне на нормата на чл.19, ал. 4 ЗПК, от тези обезпечения не възникват разноски по кредита, които да следва да бъдат включени в ГПР.

Липсват нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК.

Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на чл.19 ЗПК, а видно от текста на договора в него са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, с оглед на което е спазена разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.11 ЗПК.

3

В договора за паричен заем, ГПР е фиксиран и е посочен в договора. Посочена е и общата сума за плащане по договора. Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като няма законово изискване механизмът да бъде посочен и в договора за паричен заем. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изисква при посочване на годишния процент на разходите (ГПР) да се посочат допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, следва да се тълкува в смисъл да се посочат онези допускания, които биха довели до промяна в ГПР. В конкретния случай договорът за кредит не съдържа възможности за промяна в ГПР като резултат от липса на конкретни уговорки или предвидени различни варианти за определяне на лихвата в различни периоди от действие на договора, ГПР е изчислен на база първоначално уговорения размер на лихвата. Т. е. в договора не е уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Не е налице нарушение поради невключването на възнаграждението на гаранта, дължимо по ДПГ в годишния процент на разходите на договор за паричен заем.

С подписването на договора за предоставяне на гаранция „Ф. Б.“ ЕООД се е задължил, срещу възнаграждение, да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на кредитодателя, с наредител потребителя /ищеца/ с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнение на задължението на потребителя.

Гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в 3 дневен срок само и единствено в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за паричен заем да предостави обезпечение поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Договорът за предоставяне на гаранция е едно второ, акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимото се възнаграждение на гаранта да бъде включено в годишния процент на разходите по Договора за паричен заем.

Задължението по договора за предоставяне на гаранция не е обвързано с договора за паричен заем. Това възнаграждение към „Ф. Б.“ ЕООД не представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално неизпълнение.

Независимо че предявеният иск е установителен, с оглед направеното искане за присъждане на разноски, което е осъдително по своя характер, на основание чл.127, ал.4 ГПК, моли съда да задължи ищеца и упълномощения по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN,BIC/, а в случай, че откажат или не предоставят тази информация, да бъдат уведомени, че дружество „И. А. М.“ АД като институция по чл.56а, ал.3 ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър.

4

Получената информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва от „И. А. М.“ АД единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се явяват платени от клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.

Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца и присъди сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и разноски за процесуално представителство в размер на 360.00 лева.

В случай, че постанови решение в полза на ищцовата страна и ако тя претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от предвидения с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до минимума съгласно посочената наредба.