Решение № 2767 от 12.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2767 гр. С., 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря Ц.С.К. като разгледа докладваното от Е. Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20221110209242 по описа за 2022 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. В. И. чрез адвокат М. В. срещу наказателно постановление № 22-4332-011474 от 23.06.2022 година на Началника на група към ОПП-СДВР Г.В.Б., с което на В. В. И. на основание член 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на член 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП. Посочват се неправилно описание на фактическата обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 16.06.2022 година около 01.00 часа В. В. И. управлявал лек автомобил „Хюндай“ И 20, рег. № НОМЕР, собственост на „П.Л.“ ЕООД, в град С. по ул.“Мартина падина“ с посока на движение от ул. „Бели Дунав“ към ул. „Бакърено шосе“. Свидетелката Е. В. С. изпълнявала служебните си задължения като автоконтрольор към ОПП-СДВР и на посочената дата и час се намирала в служебен автомобил „Киа Сийд“, рег. № НОМЕР. Служителите на ОППСДВР забелязали, че автомобилът управляван от И. се движел с неестествена траектория на пътното платно и подали звуков и светлинен сигнал на водача да спре като той незабавно се 1 подчинил. При слизането си от автомобила свидетелката С. забелязала, че водачът трудно пазел равновесие и имал мирис на алкохол. Водачът нямал документи в себе си и посредством ЕГН била установена неговата самоличност. Той позвънил на съпругата си – свидетелката Я.Ж., да му донесе личните документи, която впоследствие ги донесла.

Свидетелката С. посочва, че водачът бил поканен да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 +“ номер APRM-0398 за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, при което той започнал да моли служителите на ОПП-СДВР да не извършват проба като му било разяснено, че отказът се наказва с глоба в максимален размер. Тъй като И. отказал му бил издаден талон за медицинско изследване № 107424 за УМБАЛ „Света Анна“, който бил връчен на И. лично срещу подпис в 01.45 часа, ведно със седем броя холограмни стикери с номер А003593. На водача бил съставен АУАН серия GA № 671392 от 16.06.2022 година за нарушение на член 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП. Въз основа на него било издадено обжалваното НП.

В рамките на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитана съпругата на И.

Я.Ж.. Тя посочва, че през нощта на 15.06 срещу 16.06.2022 година стояла на прозореца на жилището си и очаквала прибирането на съпруга си. Ж. забелязала автомобила на съпруга си, но той поради липса на места за паркиране той се придвижил с него до съседния вход. Ж. отишла при него и двамата тръгнали да се прибират и в този момент полицейски служители пожелали да извършат проверка на съпруга й за употреба на алкохол. Той отказал с аргумента, че е пешеходец. Започнал спор, И. предоставил личните си документи и му бил издаден талон за медицинско изследване на УМБАЛ „Света Анна“. Двамата със съпругата му отишли в лечебното заведение, където според Ж. се установило, че И. е без лична карта и не могло да бъде взета проба за медицинско изследване. Ж. твърди, че двамата се върнали до мястото, където била извършена полицейската проверка и открили личната карта, която „полицаите явно са се върнали и са я пуснали до автомобила“.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от показанията на свидетелката Е. С., чийто показания са логични, подробни, незаинтересовани и съответни на останалите писмени доказателства – пътен листа на служебен автомобил (л.10-21 от делото, талон за медицинско изследване № 107424 , както и АУАН.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ж. на първо място поради тяхната заинтересованост поради наличието на смейна връзка с жалбоподателя, а на второ място поради тяхната житейска неправдоподобност. Заявеното от свидетелката твърдение, че съпругът й е бил пешеходец, когато полицаите поискали да му направят проверка за употреба на алкохол изцяло се опровергава от показанията на свидетелката С.. И. е подписал АУАН без възражения и не се е възползвал от правото да депозира такива в законоустановения срок, което е негово право, а не задължения, но липсата на възражения е индикация, че показанията на свидетелката Ж. са депозирани с цел да подкрепят защитната версия на жалбоподателя. Напълно голословни и неподкрепени от останалите събрани доказателства са и твърденията, че личната карта на И. е останали у полицаите, които впоследствие я пуснали до автомобила му.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година и Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019 година на Министъра на вътрешните работи .

АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.

Член 3, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест , а член 3а, ал.1, т.1 от Наредбата гласи, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. По делото от показанията на актосъставителя Е. С. се установи, че В. В. И. е отказал да бъде изпробван с техническо средство и това е отбелязано в талона за медицинско изследване – „отказва проба с техническо средство“. Не е нарушено изискването на член 6, ал.4 от Наредбата, който предвижда избор на изпробваното за употреба на алкохол или наркотични вещества лице дали да бъде тествано чрез техническо средство или медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. От обективна страна В. И. е осъществил състава на нарушението по член 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване наличието на алкохол и/или наркотични вещества или за медицинско изследване и за вземане на биологични проби за химическо изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта и и/или химико-токсикологично изследване за установяване наличието на наркотични вещества и/или техни аналози.

Описаното в АУАН и НП административно нарушение се субсумира под правната квалификация на член 174, ал.3, предложение първо и второ от ЗДвП : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или (курсивът мой) не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или (курсивът мой) за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“. Действително, както в АУАН, така и в НП АНО е употребил съюзът „и“ – водачът отказал да бъде 3 изпробван за употреба на алкохол и неизпълнил предписание за медицинско изследване, вместо употребеният в посочената разпоредба съюз „или“. Тази неточност в правната квалификация обаче, не е довела до ограничаване правото на защита на нарушителя. На практика, И. е извършил нарушение на член 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП като е отказал да бъде изпробван с техническо средство и нарушение на член 174, ал.3, предложение второ от ЗДвП като не и изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Липсата на посочване на предложение второ в АУАН и НП по никакъв начин не попречила на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, нито рефлектира върху правилната индивидуализация на административното наказание.

Нарушението е извършено виновно като деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните му последици.

Точно определен е и размерът на наказанието за нарушение по член 174, ал.3 от ЗДвП за водач, който отказва да бъде изследван с техническо средство или медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване за употреба на алкохол – лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000,00 лева.

Съобразно изхода на спора разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 21-ви състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-011474 от 23.06.2022 година на Началника на група към ОПП-СДВР Г.В.Б., с което на В. В. И. на основание член 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на член 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4