Решение № 287 от 10.04.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Добрич, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230100725 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на "Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, регистрирана по ф. д. №756/1999 год. при СфГС, с ЕИК на търговеца 121830616, представлявяно от изпълнителните директори В. М. С. и Д.Д.М., чрез упълномощения юрисконсулт Б. Н., с която срещу С. П. С. с ЕГН **********, гр.Добрич, ***, е предявен иск с пр. осн. чл.56 от ЗН, с искане, съдът да унищожи по отношение на ищеца, отказът на ответника от наследството на баща му П. С. Д., починал на ***., вписан в книгата за откази при РС Добрич под № 168/19.10.2021г.

В ИМ се твърди, че н а 19.01.2021 г. между „Банка ДСК “ АД, като кредитор, и С. П. С. с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление по реда на програма на ББР за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19.

Поради неплащане от страна на кредитополучателя на дължимите по договора суми, „Банка ДСК“ АД предприела защита на вземането си по съдебен ред- подадено е заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на заявлението, е било образувано ч. гр. д. № 2723/2023 г. по описа на Районен съд Добрич и на 24.10.2023г. били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани от „Банка ДСК“ АД срещу длъжника, суми, вкл. и присъдени съдебно-деловодни разноски.

Изпълнителните титули не се оспорили от длъжника по предвидения от закона ред и влезли в сила. По този начин, вземанията на „Банка ДСК“ АД били безспорно установени по основание и размер.

1

Ищецът се е ползвал от законовото си право на принудително събиране на частноправни вземания, а именно - чрез образуване на изпълнително дело при съдебен изпълнител. В тази връзка, на 30.10.2023 г. банката подала молба и било образувано ИД 757/2023г. по описа на ЧСИ Н. Н., с peг. № 810 на КЧСИ.

В хода на образуваното изпълнително дело били извършвани справки от ЧСИ, с цел - установяване секвестируемо имущество на длъжника, което да бъде осребрено. От направените справки се установявало наличието на открити банкови сметки. ЧСИ е наложил запор върху тях, но поради липса на авоар, постъпления от там не са постъпвали.

При направена справка в ОД на МВР-Добрич, сектор „ПП“, не се установило наличие на МПС на името на ответника.

От справките в имотния регистър нямало данни за наличие на имоти лична собственост на С. С., но били установени имоти, придобити по наследство от починалия му баща- П. С. Д..

ЧСИ Н. установил, че имотите са придобити от С. С. по наследство - в качеството му на наследник на неговия починал наследодател /баща П. С. Д./, който бил собственик на недвижими имоти по силата на: нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавна земя с отстъпено право на строеж от *** 12“-Акт 22, том IVc, нот. дело №1705/1993г., съгласно който, П.

С. Д. е придобил апартамент в гр. Добрич, *** със ЗП от 116,71 кв.м. и гараж № 1 във вход „А“ на същия блок, със ЗП от 19,27 кв.м. и нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти, вписан в СВ Добрич под Акт 101, том XVI, вх. peг. № 7192/03.07.2013г., съгласно който, П. С. Д. е придобил два имота- Дворно място с площ 1140 кв.м. включено в ***, целият с площ 1350 кв.м. в село **, общ. Добричка и Дворно място с площ 1440 кв.м. включено в ***I, ведно с построената в него къща със ЗП от 74 кв.м. в с. **, общ.

Добричка.

П. С. И. е починал на 11.08.2019г. и е оставил за свои законни наследници - преживяла съпруга М.Й. Д.а и син С. П. С..

ЧСИ Н. Н. направил справка в Районен съд Добрич и на 20.11.2023 г. се снабдил с копие от удостоверение за вписан отказ от наследството и от удостоверение за наследници на П. И.. По този начин на 20.11.2023г. се установило, че има вписан отказ от наследството, извършен от длъжника С.

П.. Отказът е бил вписан под № 168/19.10.2021 г. в особената книга водена при Районен съд Добрич.

При това положение, се осуетявала възможността на „Банка ДСК“ АД да се удовлетвори от посочените имоти по ИД №757/2023г. по описа на ЧСИ Н.

Н.. Длъжникът по изпълнителното дело С. С. не разполагал с налично и секвестируемо имущество на свое име, от което „Банка ДСК“ АД, може да се удовлетвори като кредитор. Извършеният от длъжника по ИД 757/2023г. - С.

П. С., отказ от наследството на неговия баща П. И., представлявало действие, с което се увреждала „Банка ДСК“ АД, като кредитор. С отказът от наследство се осуетявала възможността на кредитора „Банка ДСК“ АД да се удовлетвори от продан на имуществата, които по наследство биха преминали в патримониума на длъжника С..

Гореизложените факти, а именно: наличие на безспорно установено по основание и размер вземане, което „Банка ДСК“ АД има срещу С. С., невъзможността на кредитора да се удовлетвори от лично имущество на длъжника Ст. П. в хода на образуваното ИД №757/2023г. при ЧСИ Н., 2 качеството на длъжника С. на наследник на своя починал баща - П. И. и извършеният след възникване на вземането, отказ от наследството направен от С. С., обуславят правния интерес на „Банка ДСК“ АД да предяви настоящият иск с пр. осн. чл. 56, ал. 1 от ЗН.

Ищецът претендира сторените съдебни разноски.

С Разпореждане от 19.04.2024г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Съобщението е получено от С. на 07.06.2024г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в която заявява, че искът е допустим, но неоснователен.

Не се оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за кредит от 19.01.2021г., че кредитополучателят е неизправна страна по него, че кредиторът е подал заявление по чл.417 от ГПК и е било образувано ч. гр д.

№2723/2023 по описа на ДРС, по което е издадена заповед и ИЛ срещу ответника, че на 30.10.2023г., Банка ДСК АД е образувала изп. д. №757/2023г. по описа на ЧСИ Н. Н., вписан с рег. №810 в КЧСИ, за дължимите от С. суми към банката, във връзка с необслужвания договор за кредит.

Не се оспорва, че ответникът след смъртта на баща си е получил по наследство ¼ ид. ч. от апартамент, находящ се в гр.Добрич, *** и от дворно място с площ от 1140 кв.м. в **, ведно с построена в него къща с РЗП от 74 кв.м., находящи се в село **, община Добричка. Останалите ¾ ид.ч. от двата имота били собственост на майката на ответника.

На 19.10.2021г. С. П. направил отказ от наследството, оставено от баща му П. С. Д., който бил надлежно писан в особената книга при ДРС.

Дори и съдът да приеме, че направеният отказ от ответника е унищожаем спрямо ищеца, идеалната част /1/4/ от апартамента в гр.Добрич, която е наследил Ст. С. била несеквестируемо имущество по смисъла на чл.339, б.“в“ от ГПК /отм./, сега чл.444, ал.7 от ГПК и кредиторите не биха могли да насочат изпълнение върху нея.

Идеалната част от имота в с. ** /1/4/, съгласно данъчната оценка не била достатъчна за удовлетворяване вземането на банката, поради това нямало д се постигнат предвидените в закона правни последици от удовлетворяване на кредитора.

Ответникът моли, съдът да отхвърли иска на ищеца, ила, ако го уважи, то да е частично, само досежно секвестируемата част от ищуществото на ответника, находящо се в село **.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Банка ДСК АД към датата на подаване на настоящата искова молба, се явява кредитор на ответника С. С. с вземане, което е възникнало с подписването на Договор за кредит за текущо потребление по реда на 3 програма на ББР за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд, поради пандемията от COVID19, скл. на 19.01.2021г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 69000.00 лева. Същият не бил издължен в срок, поради което за събиране вземането на Банката, е издаден изпълнителен лист №961/24.10.2023г. по ч. гр. дело №2723/2023г. на PC - Добрич. Вземането на Банката е ликвидно и изискуемо, същото е възникнало след извършване на отказа от наследство, направен от ответника.

На основание издадения изпълнителен лист, Банка ДСК АД, на 30.10.2023г. /л.11/ е образувала изп. дело № 757/2023г. по описа на ЧСИ Н. Н., с peг. №810 на КЧСИ, с район на действие ОС Добрич срещу длъжника С. С..

Съгласно издадения горецитиран изпълнителен лист, задължението на ответника към Банка ДСК АД, е както следва: 6900.00 лева, представляваща неиздължена главница към дата 18.10.2023г. по договор за предоставяне на кредит за текущо потребление по реда на ББР за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд, поради пандемията от COVID 19, подписан между страните на 19.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението - 20.10.2023г. до окончателното изплащане; 53.33 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 15.02.2023г. до 07.09.2023г.; 196.15 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2023г. до 17.10.2023г. и разноски в размер на 142.99 лева - държавна такса.

Длъжникът С. не е подавал възражение срещу заповедта по ч. гр. д.

№2723/2023г по описа на ДРС.

По образуваното изп. дело №757/2023г по описа на ЧСИ Н. Н., Банка ДСК АД предприела действия за принудително събиране на вземането си, като били наложени запори върху банкови сметки на длъжника, но поради липса на авоари, постъпления от тях не е имало. С. не притежавал МПС, нито недвижими имоти, негова лична собственост.

От направените справки по изп. дело се установило, че С. П., като наследник по закон, е придобил имоти в наследство, /в съсобственост с майка му/, оставено от покойния му баща – П. С. Д., а именно:

-апартамент в гр. Добрич, *** със ЗП от 116,71 кв.м. и гараж № 1 във вход „А“ на същия блок, със ЗП от 19,27 кв.м., съгласно нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавна земя с отстъпено право на строеж от *** 12“-Акт 22, том IVc, нот. дело №1705/1993г. и

-нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти, вписан в СВ Добрич под Акт 101, том XVI, вх. peг. № 7192/03.07.2013г., съгласно който, П.

С. Д. е придобил два имота: Дворно място с площ 1140 кв.м. включено в ***, целият с площ 1350 кв.м. в село **, общ. Добричка и Дворно място с площ 1440 кв.м. включено в ***I, ведно с построената в него къща със ЗП от 74 кв.м. в с. **, общ. Добричка.

П. С. е починал на ***. Негови наследници по закон са – преживяла съпруга М.Й. Д.а и синът му С. П. С., видно от представеното удостоверение за наследници на л. 20.

По изпълнителното дело е извършена справка в ДРС /л.л.19/, от която се установява, че ответникът е направил отказ от наследството, останало му от 4 баща му П. С., който отказ е вписан в особената книга при PC – Добрич, под №168/19.10.2021г., съгласно Определение №1305/19.10.2021г. по ч. гр. д.

№3246/2021г. по описа на ДPC, /изискано и приложено към настоящото дело, за послужване/.

Освен 1/4 идеална част от наследените горепосочени недвижими имоти, длъжникът не е притежава друго имущество към датата на отказа от наследство и към датата на депозиране на исковата молба.

Доказателствената тежест, съгласно чл.154 от ГПК за доказване наличието на друго секвестируемо имущество е на ответника.

При така установените факти от значение за спора, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е специален конститутивен иск и с него ищецът може да иска унищожаване на отказа от наследство на длъжника по съдебен ред. За да бъде реализирано това право, в чл. 56, ал. 2 ЗН са установени два срока, в рамките на които, то може да бъде предявено.

Сроковете са преклузивни, за тях, съдът следи служебно за изтичането им.