Решение № 420 от 11.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Велико Търново, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20254100500378 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 въззивна жалба против Решение № 56/20.01.2025 г. по гр.д. № 516/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата над уважения размер от 133,62 лв. до пълния претендиран такъв от 184,81 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури 7308883481/25.08.2020 г., 7310086742/25.09.2020 г. за периода от 25.07.2020 г. до 24.09.2020 г. Заема становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като моли да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В жалбата се сочи, че исковата претенция в общ размер от 184,81 лв. се претендира като дължими и неплатени месечни абонаментни такси за 1 потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури 7308883481/25.08.2020 г., 7310086742/25.09.2020 г. за периода от 25.07.2020 г. до 24.09.2020 г. Посочва, че претендираната сума се основава на представено по делото допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 26.03.2019 г. за ползване на мобилен телефонен номер ***.

Твърди, че по делото е приета ССчЕ, според която дължимите суми за мобилни услуги, фактурирани за процесните мобилни номера ***;

*** и *** за периода от 25.07.2020 г. до 24.09.2020 г. са в общ размер на 195,54 лв., от които за абонаменти – 133,64 лв., за услуги, извън абонамента – 9,99 лв., ДДС – 28,73 лв., за лизингови вноски – 23,18 лв., като няма извършени плащания от абоната. Счита, че от приетата и кредитирана експертиза, безспорно се установява, че дължимите суми са в общ размер от 195,54 лв., т.е. повече от претендираната сума, като в тази връзка счита, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства по делото.

С оглед изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено, като искът бъде уважен до пълния предявен размер от 184,81 лв. Претендира направените по делото разноски.

След дадени от съда указания, с допълнителна молба с вх. № 7224/04.06.2025 г., жалбоподателят е уточнил, че обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за сумата над уважения размер от 61,98 лв., до пълния претендиран такъв от 113,18 лв., т.е. за сумата от 51,20 лв. – неизплатени месечни абонаментни такси за периода 25.07.2020 г. – 24.09.2020 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 26.03.2019 г. за ползване на мобилен телефонен номер ***.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, в който излага доводи, че жалбата не отговаря на чл. 260, т. 4 ГПК. Заема се становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за дължимост на сумата 51,20 лв., представляваща горницата над 61,98 лв. до пълния претендирания размер от 113,18 лв., тъй като от приетата по делото СИЕ се установява, че това са суми за „услуги, извън абонамента, ДДС, лизингови вноски“, каквито основания ищецът не е навел в исковата молба. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел и че жалбоподателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че 2 посочените услуги действително са били използвани. Навежда доводи за недължимост на посочената сума поради нищожност на общите условия, които противоречат на добрите нрави, като излага подробни аргументи в тази насока. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от Н. М., чрез адв. Й. М., против Решение № 56/20.01.2025 г. по гр.д. № 516/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица в частта, в която е уважена претенцията на ищеца, като се заема становище за недопустимост на решението. Посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като нито в нея, нито в уточнителната молба е изяснено искането на ищеца и не е посочено основанието на иска, което води до противоречие между обстоятелствената част на иска и петитума. Счита, че от представените по делото доказателства не се установява договорна връзка между страните, тъй като липсва подпис на представител на ищеца в договора и допълнителните споразумения. Навежда доводи за нищожност на процесните договори и допълнителни споразумения поради накърняване на добрите нрави, като излага подробни аргументи в тази насока. Посочва, че ответникът има качеството „потребител“, като от данните по делото е видно, че клаузите на процесния договор не са индивидуално определени, а потребителят няма възможност да влияе на тяхното съдържание, поради което счита, че те са неравноправни и съответно нищожни. Счита, че неправилно съдът е приел, че претендираните неустойки са дължими от ответника, тъй като неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер на 172,04 лв., представлява неустойка за разваляне, като в случая не са спазени условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Намира, че договорите, от които ищецът претендира вземания са нищожни, тъй като в тях е уговорено, че се дължи неустойка в размер на всички неплатени абонаментни вноски до края на срока на договора, като цитира съдебна практика, която счита за относима. Счита, че неправилно съдът е приел, че претендираните абонаментни месечни такси са дължими от ответника, тъй като според заключението по СТЕ за периода 15.07.2020 г. – 14.08.2020 г. ищецът е преустановил достъп до мобилните услуги и мобилен интернет, поради което и за този период претенцията е неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане, а в случай, че решението бъде прието за допустимо – то да бъде 3 отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, в който се заема становище за правилност на решението в обжалваната от насрещната страна част. Счита, че изложените възражения и оплаквания в насрещната жалба вече са разгледани от първоинстанционния съд, като намира, че не са налице основания за недопустимост на решението.

Посочва, че съгласно общите условия, размерът на дължимата неустойка за прекратяване е ограничен до трикратния размер на абонаментите, в който размер са претендират и в настоящото производство. Твърди, че след преустановяване на достъп до мобилните услуги не са начислявани абонаментни такси на ответника, а единствено дължимата неустойка за прекратяване на договора, като за това е бил уведомен и абоната, което е израз на воля за едностранно прекратяване на договора, обективирано чрез фактуриране на дължимите суми. Счита, че с оглед общите условия към договора, които предвиждат право на едностранно прекратяване на договора без предизвестие от оператора е дерогиран чл. 87, ал. 1 ЗЗД, поради което изявлението за прекратяване може да бъде и конклудентно – чрез ограничаване на ползваните от абоната услуги. Моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а решението в тази му част да бъде потвърдено.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и 4 процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. В тази връзка, съдът не споделя наведените от ответника доводи за недопустимост на първоинстанционното решение поради нередовност на исковата молба. Видно от Разпореждане № 3088/17.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1861/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица /л. 101/, съдът е оставил без движение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 12308/17.11.2022 г., като на заявителя са дадени указания да посочи размера на всяко от вземанията по отделните договорни абонаменти, включени в общо претендираната сума от 184,81 лв. С уточнителна молба с вх. № 12511/22.11.2022 г. заявителят е отстранил констатираните нередовности, като е посочил, че претендира сума в размер на 184,81 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, формирана, както следва – сумата от 113,18 лв. по допълнително споразумение за мобилен номер *** от 26.03.2019 г., за отчетния период на потребление от 25.07.2020 г. до 24.09.2020 г.; сумата от 38,16 лв. по допълнително споразумение за мобилен номер *** от 30.04.2018 г., за отчетния период на потребление от 25.07.2020 г. до 24.09.2020 г.; сумата от 33,47 лв. по допълнително споразумение за мобилен номер *** от 26.03.2019 г., за отчетния период на потребление от 25.07.2020 г. до 24.09.2020 г. По същия начин, след депозиране на исковата молба, същата е оставена без движение с указание да бъде уточнен петитума по отношение на претендираната сума в размер от 184,81 лв., като ищецът е депозирал в срок идентична молба с вече посоченото уточнение. Настоящият съдебен състав намира, че предвид уточнителните молби, предявените от ищеца искове са изяснени по своето основание, като са посочени правопораждащите юридически факти и размерът на исковите претенции, поради което и исковата молба се явява редовна, а първоинстанционното решение не страда от пороци, водещи до неговата недопустимост. Изложените доводи от ответника, че е налице противоречие между исковата молба и представените доказателства, което води до нередовност на исковата молба, а от там и до недопустимост на решението, са неоснователни. Дали исковите претенции се подкрепят от събраните по делото доказателства не е въпрос, който касае редовността на исковата молба, съответно и допустимостта на решението, а обуславя основателността на предявените искове и преценка по същество на разглеждания спор.

5

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, депозирана от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283/ против Н. М.. В исковата молба се излагат твърдения, че между мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД и ответника Н. М. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответникът е абонат на дружеството, както следва: 1/ договор за мобилни услуги от 13.12.2016 г., сключен за мобилен номер ***, като отношенията между страните са подновени два пъти и настоящата претенция се основава на подписаното допълнително споразумение от 26.03.2019 г.; 2/ договор за лизинг от 26.03.2019 г., по силата на който ответникът е взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 11.59 лв., съгласно погасителен план, с правото абонатът да придобие собствеността върху лизинговата вещ след изтичане на 23-месечния срок на договора, срещу заплащане на допълнителна сума от 11.59 лв. /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. Сочи, че на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II, т. 1 от договора, както следва: стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 559.90 лв.; - цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал е 278.16 лв., т.е. отстъпката от страндартната цена, която ответникът е получил, възлиза в размер на 281.74 лв.; 3/ мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма Тотал 18.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца - до 30.04.2020 г., съгласно договор за мобилни услуги от дата 30.04.2018 г.; 4/ мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма Тотал 16.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца - до 26.03.2021 г., съгласно договор за мобилни услуги от дата 26.03.2019г. Заявява, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер 001460619 на абоната, като са издадени: 1/ фактура № 7308883481/25.08.2020г. за отчетен период на потребление от 25.07.2020 г. до 24.08.2020 г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 6