Решение № 865 от 14.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Бургас, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120202471 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на Н. М. Н., ЕГН ********** чрез адв. П.

П. от АК *** против наказателно постановление № 9225/03.04.2025г., издадено от и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а”, предл.2 от Закон за пътищата вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б „а”, чл. 7, ал. 1, т. 3, б „б”, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а”, предл.2 от Закон за пътищата вр. чл.

7, ал. 1, т. 4, б „а”, чл. 7, ал. 1, т. 3, б „б”, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не било посочено място на нарушението, неправилно било посочено, че се касае за неделим товар и не било необходимо издаване на разрешително. Неправилно била посочена нарушената правна норма като следвало да се квалифицира по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗДвП. Отделно задължението тежало върху собственика, а не върху водача.

Оспорва се и размера на наложеното наказание. Моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, явява се адв. П., който поддържа жалбата, представя писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък.

За Административнонаказващият орган, се явява юрк. П., която оспорва жалбата, представя писмени бележки.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, счита, че жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 05.05.2025г., а жалбата подадена на 12.05.2025г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, тя е 1 допустима и следва да се разгледа по същество.

По фактите, съдът намира следното:

На 06.03.2025г. св. Р. Г. спрял за проверка ППС в 14:48 часа на път АМ Тракия, км. 335 на отбивна площадка, ППС с пет оси – МПС с две оси, марка ***, модел *** с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № *** в посока гр. *** – гр. ***. Като водач бил установен Н.

М. Н.. Било установено, че се превозва ***, съгласно товарителница № 196527/06.03.2025г, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (разрешително), съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Било извършено измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел *** и ролетка №1311/18 (5м), при което било констатирано натоварване на задвижваща 2-ра единична ос на ППС 12.410т., при максимално допустимо натоварване на оста 11.500т., съгласно чл. 7, ал.

1, т. 4, б „а” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишението е 0.910 т. При измерено разстояние между осите 1.38м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 32.460т., при максимално допустимо натоварване на оста 24т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 б „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС като превишението е с 8.460т.

Св. Г. съставил АУАН на водача в негово присъствие и му връчил препис от него като водачът не е вписал възражения.

На 03.04.2025г. е издадено и обжалваното НП, с което е прието, че не се касае за маловажен случай и че е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а”, предл.2 от Закон за пътищата вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б „а”, чл. 7, ал. 1, т. 3, б „б”, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ като е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а”, предл.2 от Закон за пътищата вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б „а”, чл. 7, ал. 1, т.

3, б „б”, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

Съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП нарушенията се установяват с актове, съставени от: 1. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.; изм., бр. 75 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г. ) длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Агенция „Митници“ - за нарушения по републиканските пътища; а съгласно ал. 3, т. 1 на същата разпоредба Наказателните постановления се издават: 1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г.; изм., бр.

69 от 2008 г.; изм., бр. 75 от 2009 г.; доп., бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г.) за републиканските пътища - от председателя на управителния съвет на агенцията или от упълномощено от председателя на управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. В чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата) е предвидено, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника , както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: 1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

Представени са Заповед РД-11-96/29.01.2025г. на Председател на УС на АПИ и Заповед 2

РД-11-97/29.01.2025г. на Председател на УС на АПИ, които удостоверяват компетентност за установяване на нарушение по ЗП.

Съдът не споделя възраженията относно неяснота на мястото на извършване на нарушението, ясно е посочено мястото, където е извършена проверка, както и конкретно е посочено използваното техническо средство. Представени са доказателства, че техническите средства отговарят на изискванията и са преминали проверка и не се наведоха такива доказателства, които да внесат съмнение, че се касае за технически неизправни технически средства, с които е извършено измерването. Актосъставителят е преминал и съответен курс за работа с мобилна везна. Страните и не спорят по конкретните показатели на претоварването. Съобразно установените стойности ППС се явява тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11/2011г., а движението на тежко ППС представлява дейност по специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗП, което е допустимо само след разрешение на администрацията, управляваща пътя.

АУАН е връчен на нарушителя, който не е вписал възражения, участвал е лично в проверката и е възприел всички обстоятелства във връзка с нея. НП възпроизвежда констатираните в АУАН обстоятелства. С изложеното според този състав не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, същият е бил запознат с обстоятелствата, които му се вменяват като са посочени всички релевантни факти от състава на нарушението, но въпреки това съдът намира, че НП подлежи на отмяна.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а”, предл. 2 от ЗП - за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Наредбата в чл.

7, ал. 1, т. 4 б „а” предвижда допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3-11,5 t. Чл. 7, ал. 1, т. 3, б „б“ – сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: над 1,3 m-24 t. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.

1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Съгласно чл. 177, ал. 3 ЗДвП наказва се водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се прие, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС с пет оси – МПС с две оси, марка ***, модел *** с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № *** в посока гр. *** – гр. *** , но от наказващият орган, който носи тежестта да установи нарушението не се представиха доказателства, от които да 3 се направи извод, че жалбоподателят е собственик или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно че е наредил превоза, а се установява, че извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване. Видно, че собственик на ППС съгласно талон е ***. От ангажираните по делото доказателства не се установява Н. да е собственик на посочените по-горе ППС или да има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз, к а т о съгласно товарителница изпращач на товара е „***“ ООД, а получател „***“ ООД. Ето защо, след като за водача на ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност в ЗДвП няма как същият да е субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата, респ. да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП. Съдът намира, че н е може да се извърши преквалификация на нарушението, тъй като се касае за нови фактически твърдения, различно наказание и следва да се отчете, че разпоредбите на чл. 177, ал.

3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗП не уреждат идентични обществени отношения. Същите са част от два различни материални закона. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица (т. е. тяхната собственост), както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Докато текстът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, защитава обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие. Касае се за две различни административни нарушения- по чл. 177, ал.