Решение № 293 от 05.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Смолян, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500192 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 -273ГПК.

С решение №97/07.03.2023г. по гр.д. №1012/2022г. Смолянският районен съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР – гр.София, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1202, бул.

„Мария Луиза“ № 46 на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР да заплати на Ф. Д. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:град З., ул. „П.С.“ № 4 сумата от

2 353, 62 лева,представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 11.10.2019г. до 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.10.2022г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР – гр.София, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46 на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Ф. Д. Т., сумата от 315, 35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2019г. до 17.10.2022г и е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР – гр.София, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46 на основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР да заплати на Ф. Д. Т. сумата от 231 лева, представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, полагаема се за 12- часови дежурства през периода 1 от 17.08.2019г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 17.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 58, 69 лева, начислена за периода от 01.09.2019г. до 17.10.2022г. като е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР – гр.София, да заплати на Ф. Д. Т. сумата о т 500 лева, представляваща разноски по водене на делото за адвокатско възнаграждение,а по по сметка на Районен съд – гр. Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 244, 14 лева, както и разноски за експертиза в размер на 120 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд с въззивна жалба с вх.№1943/15.03.2023г. от Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез главен юрисконсулт М. Х., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане и необоснованост на акта. Във въззивната жалба се развиват доводи, че приетото от районният съд, че е налице празнота в специалната нормативна база, поради което прилага разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, съответства на нормата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА, но е неправилно вследствие на неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се прави позоваване на практика на ОС – Русе. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон, като не е съобразен със служебния статут на ищеца и приложимите спрямо него норми. Сочи се, че статута на държавните служители по ал. 1 т. 2 на чл. 142 от ЗМВР се урежда със ЗМВР, а на другите две категории – със ЗДСл и съответно КТ. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187 т. 9, във вр. с ал. 8, във вр. с чл. 187а ал. 4 и чл. 188 ал. 1 от ЗМВР, Министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., според текста на чл. 3 ал. 3 от която при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6.: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период – ищецът е полагал 8 часа нощен труд. Сочи във въззивната жалба, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Твърди се, че за тези служители са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито останалите служители в системата на МВР не се ползват. Твърди се, че това разбиране е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в решението на СЕС по преюдициално дело № С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. Прави се позоваване и на разпоредбите на чл. 107а ал. 18 от КТ и чл. 67 ал. 12 от ЗДСл. Твърди се също, че не е налице колизия между нормите на чл. 179 ал. 2 и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, тъй като препращането в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е към Глава петнадесета от КТ. Твърди се също, че в чл. 2 ал. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ; в този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Сочи се по2 нататък, че разпоредба идентична на тази на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът за изчисления би бил 1. Излагат се доводи, че в специалната нормативна уредба – ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд. Твърди се, че липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна – законът съдържа същата пълна уредба, каквато се съдържа и в КТ, а подзаконовия нормативен акт по чл. 187 т. 9 от ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл. 187 ал. 1 т. 3 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд; при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми. Прави се позоваване на практика на окръжни съдилища. Сочи се, че разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото – 0. 25 лева, са идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67 ал. 7 т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179 ал. 2 от ЗМВР. По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи за разликата между „нощен труд“ „извънреден труд“. Прави се позоваване и на публикация на проф. д-р Васил Мръчков относно становището за наличие на специалния /различен от работещите по КТ/ статут на служителите в МВР по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, както и на практика на ОС – Велико Търново. Относно иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че според тази разпоредба в редакция ДВ бр. 97/2017 г. за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите се осигурява безплатна храна, която е и с целево предназначение и самият закон не предвижда заплащането и в натура. Сочи се, че е налице съществена разлика между безплатната храна по ал. 1 и предпазната храна по ал. 3 на чл.

181 от ЗМВР – първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение,докато предпазната храна по ал. 3 е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента, същата губи своя смисъл.В заключение във въззивната жалба се твърди, че в обжалваното решение не се съдържа обсъждане и преценка на правнорелевантни факти,което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение; претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна по чл.78 ал. 5 ГПК.

В законния срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба отФ. Д. Т. ищецът, чрез пълномощник адв. М.О., с който се оспорва жалбата като неоснователна. В отговора се излагат доводи, че предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с коефициент, 3 предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните фактори на нощния труд, в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9 ал.

2 от НСОРЗ. Твърди се, че районния съд правилно е тълкувал националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като се вземе предвид цялото вътрешно право, с което е гарантирал пълната ефективност на тази разпоредба и е достигнал до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС. Сочи се в отговора, че след постановяване на обжалвания съдебен акт е издадено Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от наредбата/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 130 ал. 2 ЗСВ, като в същото време се развиват доводи, че от друга страна, на основание чл. 633 ГПК решението на съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, както и се сочи, че в Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020 г. съдът е достигнал до заключението, че чл. 8 и чл. 12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкува в смисъл, че не се налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Излагат се доводи, че компетентността на СЕС е изключителна, тъй като Договорите за ЕС и за функциониране на ЕС, съгласно чл. 1 параграф 2 от ДФЕС възлагат на Съда разглеждането на определени дела, оставяйки разглеждането на други случаи, свързани с прилагането на правото на ЕС, на националните правораздавателни органи. Сочи се също, че СЕС и правораздавателните юрисдикции на държавите-членки не се намират в йерархична зависимост, поради което Договорите уреждат взаимодействието помежду им чрез специално предвиденото производство за преюдициални заключения; същите представляват специфична форма за сътрудничество между националните и наднационалните юрисдикции, като основната цел е осигуряване на еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право на територията на ЕС. Изтъква се, че заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване; съдебното решение има задължителна сила. С отговора се представя молба за отправяне на преюдициално запитване от въззивния съд до Съда на ЕО. В заключение се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

4

В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Главна дирекция „ Гранична полиция „ към МВР –София редовно призована ,се представлява от гл.юриск.Х. ,която поддържа депозираната въззивна жалба Намира обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано Моли въззивния съд да го отмени изцяло и да постанови друго , с което да отхвърли предявените искове,като неоснователни и недоказани.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.Представя писмени бележки.