Решение № 174 от 31.05.2019, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е № . . . . гр. Велинград, 30.05.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: ПАВЛИНА МАТУШЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез пълномощник юск. Д.В.А., против Й.Н.Б., ЕГН: ********** ***.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл.422 ГПК - за признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи ищеца следните суми:

1565.36 лева -главница; 177.87 лева -договорна лихва за периода от 28.01.2017г. до 10.12.2017г.; 74.19 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 29.01.2017г.

- датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението – 26.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 812/2018г. на ВлРС.

Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на Й.Н.Б. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.

Твърди също, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение били: подписан Договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като Кредитор и Й.Н.Б., като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявявал, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общите условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал, че е получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора.

Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* било: сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* и Приложение № 1.1 към него от 10.12.2017г., по силата на които вземането било прехвърлено в полза на „АКПЗ” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Твърди също, че съгласно Договора за стоков кредит № 239196 от 3.1.2017 г., Кредиторът отпуснал на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 1739.00 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а сумата предоставена за финансирането на застраховката, се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите.

Кредитът следвало да бъде върнат на 36 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 35 от които в размер на 65.53 лева, а остатъкът в размер на 56.17 лева се дължал с последната вноска съгласно уговорения между страните Погасителен план, който бил приложен към настоящата искова молба. В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 21.01 % годишно или 0.0584 % на ден. Видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода от 28 януари 2017 г. до 10 декември 2017 г. била в размер на 177.87 лева. Съгласно чл. 12.1. от Общите условия, които били неразделна част от Договора за стоков кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. В настоящия случай предсрочната изискуемост била обявена на 04 януари 2017 г.

Твърди още, че ответникът дължал на основание чл.12 от Общите условия и чл.86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислявала за всеки ден забава, считано от 29.01.2017г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 26.05.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 74.19лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска да се постанови Решение, с което да се признае за установено, че по Договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.2017г. ответникът дължи на ищеца следните суми: 1565.36 лева -главница; 177.87 лева -договорна лихва за периода от 28.01.2017г. до 10.12.2017г.; 74.19 лева -лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 29.01.2017г.

- датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението – 26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира и разноски за заповедното производство и за настоящото дело, включващи възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350,0 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор писмен отговор. Поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.

В о.с.з. ищецът, с писмена молба, подържа иска и иска уважаване на същия по изложени в нея съображения, като прави и изявление за постановяване на неприсъствено решение.

В о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира доказателства.

Съдът констатира, че препис от искова молба с приложенията към нея, е връчена на ответника на 19.02.2019г. по реда на чл.46, ал.1 от ГПК, с указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 812/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 489/07.06.2018г., се установява да е разпоредено Й.Н.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК ********* - гр. София, следните суми: сумата от 1565.36 лева – главница по договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.2017г., сумата от 177.87 лева-договорна лихва за периода от 28.01.2017г. до 10.12.2017г., сумата от 74.19 лева- мораторна лихва за периода от

29.01.2017г. до 26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и 136.35 лева разноски, от които 36.35лв. държавна такса и 100лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 812/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника Й.Б. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поради което на заявителя е указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на 05.12.2018г., възможността да предяви иск. Такъв е предявен от него на 08.01.2018г., изпратен по пощата с пощенско клеймо от 04.01.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

От представените в тази насока писмени доказателства –копие на Договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.17г. се установява, че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Й.Б. и по силата на договора „Банка ДСК“ ЕАД е предоставил стоков кредит в размер на 1739.0 лева за закупуване на стока- мобилен телефон от Технополис България ЕАД, а длъжникът Б. се е задължила да се издължи по кредита, като върне сумата от общо 2349,72лв. /сборо от 1739лв.-главница и 610,72лв.договорна лихва/ за срок от 36 месеца, считано от датата на неговото усвояване- 03.01.17г., на месечни вноски, включващи главница и лихва – 35 вноски в размер на 65.53 лева и последна вноска в размер на 56.17 лева, съгласно погасителен плана /представен с договора.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 29.09.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и Приложение 1.1 към него от 10.12.17г., вземането произтичащо от договора е прехвърлено на ищеца.

Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори задължението си, поради което следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение по Договор № 239196 от 03.01.17г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Й.Б., в посочения размер и че кредитор по вземането след Договора за цесия е ищецът- „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Горните констатации налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.

И тъй като такива са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява наличие на задължение на ответника Й.Н.Б. към ищеца за заплащане на следните суми: 1565.36лв. – главница по договор за стоков кредит № 239196 от 03.01.2017г., 177.87лв.- договорна лихва за периода от 28.01.2017г. до 10.12.2017г., 74.19лв.- мораторна лихва за периода от 29.01.2017г. до 26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.06.2018г., за заплащане на които суми е издадена Заповед № 489/07.06.2018г. по ч.гр.д.№812/2018г. по описа на РС Велинград.

Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 113.65лв. за държавна такса, както и на такива за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК. Напълно неоснователно е искането на ищеца да му бъдат присъдени разноски, определено от него по чл.13 от НЗПП и отделно от тези по чл.25 от НЗПП. Единствения ред по който има право на разноски за юриск.възнаграждение е този определен в чл.78, ал.8 от ГПК, препращащ към чл.37 от ЗПП въз основа на която и чл.25, ал.1 от НЗПП До колкото делото не е от правна и фактическа сложност , а съгласно чл.25 от НЗПП, издадена по чл.37 от ЗПП, предвижда при проведени производства възнаграждението съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП да е в размер от 100 до 300лв. Ето защо и съдът намира, че дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи в размер на 100 лева, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него, като не следва да се уважи за претендираното такова в размер на 350 лева. Общият размер на направените от ищеца разноски в настоящото производство е 213.65 лв., която и сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 812/2018г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 136.35 лв., а искът се уважава изцяло, то и на ищеца ще се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 136.35 лв., които ответникът ще се осъди да му заплати.